Пътят към свободата минава през единството

О.з. полк. Тодор Гигов

В трудната многовековна история на балканските народи, често разделяни и противопоставяни от чужди на тях сили и интереси, има и немалко събития, които са ярък пример на добронамереност и вълнуваща солидарност в тежки времена на неволи и сурови изпитания. Едно такова събитие са и известните Браилски бунтове от средата на ХIХ век, когато българи, гърци, румънци и сърби тръгват заедно против вековните османски поробители.
В историографията са описани трите последователни бунта:
- първият - през пролетта и лятото на 1841 г.;
- вторият - през февруари 1842 г.;
- третият - през лятото и есента на 1843 г.

"Раковски в Балкана", 60-те години на ХIХ век, худ. Сако

И в трите бунта ръководна роля играят български емигранти. Специално във втория котленецът Георги Раковски е в стихията си.
Браилските бунтове до известна степен се явяват едно напълно закономерно продължение на избухналите на много места антитурски вълнения в западните и северозападните български земи против терора и изстъпленията, извършвани от турската власт. В периода 1832-1841 г. не стихват селските въстания и протести във Видинско, Кюстендилско, Ломско, в Белоградчик, Кула, Пирот, Берковица, Ниш и в цялата Нишка област.
Независимо от явните и задкулисни действия на сръбския княз Милош с цел да разшири територията на Сръбското княжество предимно с райони, обитавани от българско население, селяните, без оглед на своята народност, взаимно си съчувстват и си помагат в общата неволя. Типичен пример на солидарност и подкрепа оказва сръбският народ на българските си съседи по време на Нишкото въстание. Поводът за неговото избухване е садистичното издевателство на една турска чета над мирни жители от село Каменица по време на великденската служба в местната черква.
Четата нахлува вътре и обезчестява всички жени - млади и стари, пред потресените мъже и невръстни деца. Така въстава и последното кътче, до което е стигнала злокобната вест. Самият нишки паша се изправя срещу хилядите бунтовници с 2000 души албански башибозук. 225 села са опожарени, като в половината от тях домовете са изпепелени до основи. Стотици хора забягват във Влашко. 1363 семейства са приютени през границата от сръбски селяни.
Нишкото въстание от пролетта на 1841 г. намира широк отзвук по всички краища на поробеното отечество. Издевателствата на поробителите се посрещат с възмущение в много страни на Европа. В Атина се създава т.нар. Македонско общество, ръководителите на което си поставят задачата да набират доброволци за формиране на чети в подкрепа на българската кауза. В условия на всеобщо надигане на духовете и в Браила е формиран център в помощ на българското освободително движение. Набира скорост идеята за общо въстание и за прехвърляне на чети в България. Тайно организираният заговор се оглавява от сърбина Милое Станиславович (капитан Татич) и от българина капитан Васил хаджи Вълков, емигрант от град Котел.
Със съдействието на родолюбиви търговци и занаятчии се формира чета от 300 души доброволци, предимно българи, подкрепяни от 50 гръцки и от малка група румънски бойци. На 13 юли четата се качва на специален кораб, но е блокирана още на пристанището в Браила от местния гарнизон. Завързва се люта нощна битка в подстъпите към реката, в която със смъртта на храбрите загиват 80 души, достойни чеда, 53-ма за заловени и изпратени на каторга.
По това време бъдещият титан на националната революция Г.С. Раковски живее, учи и работи в Цариград, където от група всеотдайни родолюбци е организирано могъщо движение за българска църковна самостоятелност. Младият, едва 20-годишен, котленец оформя своя мироглед и калява волята си в несгоди и трудности под силното въздействие на забележителните патриоти Иларион Макариополски и Неофит Бозвели. По признание на самия Раковски, в продължение само на две-три години тук той се е почувствал "във всеко отношение прероден" благодарение на влиянието, което са му оказвали изявени личности - не само българи, а дейци и от другите балкански държави.
Така още със своите първи стъпки в революционните борби будният котленец в ранна възраст излиза на историческата сцена като ярка личност, която надхвърля теснонационалните граници и се утвърждава в представите на съвременниците си за водач и идеолог, надарен с находчива революционна мисъл и способен да взема смели и бързи решения.
Това, което е станало в град Ниш и областта, и вече става и в Браила, Раковски възприема като зов на съдбата и решава незабавно да замине на север, за да се включи в борбата на българите и румънците в крайдунавския град. Той пристига тук на 7 август 1841 г. и е регистриран пред браилските власти под името Георги Македон, име псевдоним под влиянието на Македонското дружество на българите от Атина, с които се намира в постоянни и много близки връзки.
Подготовката на заговора за втория Браилски бунт започва незабавно. Придобил гръцки паспорт от гръцкия вицеконсул в Браила Велизариос, Раковски открива свое частно училище по гръцки и френски в къщата на сливналията Паскал в съдружие с италианския гражданин Александро Пандолфи. Училището не е само източник на препитание, а и много удобно място за прикриване на истинската дейност, за която е пристигнал от Цариград.
С удивителна енергия и неизтощим дух котленецът, подпомаган и от гърка Ставрос Георгиу Балакостас, работи с неизтощима енергия сред българи, румънци и гърци за осигуряване на оръжие и записване на доброволци. Те установяват контакти със съмишленици от Влашко и Молдова, свързват се и с българи от Южна Бесарабия и Одеса. В Галац ръководител на движението е Георги Казаков от Карлово, в Бесарабия - Петър Ганчев.
В подготвения от Раковски план се предвижда от Бесарабия в Галац да пристигнат около 2000 души, откъдето с други групи българи от цяла Молдова да се отправят за Браила и оттам през заледения Дунав в началните дни на февруари 1842 г. на юг - към поробеното отечество. С цел да се осигури оръжие за успеха на това дело, предвиждат нападение над казармите, а преди началото на акцията - арестуване на офицерите от гарнизона, събрани на градски бал на 10 срещу 11 февруари. За отвличане на вниманието и създаване на паника се предвиждат и пожари на важни сгради.
В хода на въоръженото стълкновение Раковски и помощниците му разбират, че заговорът е разкрит и те, въпреки всичко, решават да овладеят дома на началника на гарнизона полк. Енгел. Пред портите му се натъкват на шейна, от която слизат две униформени лица. Завързва се жестоко улично сражение между бунтовниците и военното поделение, в което са ранени 5 румънски войници, един подофицер и един офицер. Властите арестуват 20 бунтовници, но не успяват да заловят Раковски, Ставрос Георгиу и румънеца капитан Спиру - тримата основни ръководители. Капитан Спиру обаче е ранен, в безпомощно състояние се предава сам, настаняват го в болница, където умира, но не издава съратниците си.
Изнизват се близо две седмици, без Раковски да бъде заловен. В безизходица търси съдействие от руския консул в Браила Карнеев. Той обаче, поради големите неприятности, които е създал на император Николай за подкрепата на Първия бунт от 1841 г., сега предава вожда на втория бунт на министъра на вътрешните работи на Румъния Михалаке Гика. На 4 срещу 5 март под усилена охрана котленецът е преместен в Букурещ с досие от 186 страници. На процеса в Букурещ младият революционер проявява спокойствие и завидна изобретателност. Той признава за свои помагачи в делото само тези, които са забегнали и не се намират в арестите. За всички останали, които са в арестите и са подсъдни, не знае нищо и не ги познава. Така той напълно ги оневинява. В присъдата си румънският Диван го осъжда на смърт с още 6 души. В започналата след делото сложна, дълга и мъчителна преписка между съдебните власти и двете министерства на външните работи на Румъния и Гърция, в края на август Раковски избягва смъртното наказание заради това, че има гръцки паспорт и е гражданин на Гърция. В началото на септември 1842 г. той е качен на гръцки кораб и изпратен за Марсилия (Франция), където започва нова страница от героичния му живот. Талантливият млад революционер доказва още в ранна възраст, че пътят, който води балканските народи към свобода и независимост, е тяхното единство в борбите им срещу външните господари.