20 Октомври 2021сряда13:49 ч.

Дядо Добри Добрев - божий странник, пътник от бъдещето

Той е превърнал добротворството в своя мисия, дарява на православни храмове, сам живее като аскет и е наричан Светецът от Байлово

/ брой: 289

автор:Деси Велева

visibility 5114

Идва Рождество Христово, най-светият християнски празник. Коледа поставя начало в духовната история на човечеството. С наближаването на 2012-ото поред тържество на този велик ден хубаво е да потърсим милосърдието, доброжелателството, безкористността, човеколюбието. На фона на заливащите ни скверни новини за подпалени коли, деца, пребиващи деца, бандюги, които грабят и убиват, Коледата променя светогледа и дава шанс да се отърсим от лошото и да се вгледаме в доброто. Затова ДУМА сега ще  разкаже за един обикновен на пръв поглед човек, уникален в душата си, превърнал добротворството в своя мисия.


Пред порти на све
та обител
очаквал просяк подаяние,
съсухрен и със сетни сили
от жажда, глад и от страдание.

"Просяк" Михаил Лермонтов

Черквата "Св. Кирил и Методий" в селото

Той е наричан светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк... Малко са българите, които не са чували за дядо Добри Добрев, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му.
Тази година дядо Добри навърши 97 и продължава все така всеотдайно да дава на околните единственото си богатство - доброта, човещина. И на тази преклонна възраст той може да бъде забелязан от време на време из столичните улици в търсене на щедри хора за изпълнение на богуогодна кауза.
Дядо Добри от десетилетия събира пари за възстановяване на храмове из цяла България. Той не се страхува от студа и от лошо време, не се безпокои, че ще остане гладен, не се сърди на безучастните към делото му люде. Старецът излъчва благост и кроткост. Готов е с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за бога с всеки минувач, да благодари за подаянието.
Дядо Добри обаче не е просяк. Той не разчита непознати да спасят плътта му, а иска той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.

Малката къщурка на дядо Добри

Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчита, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание. Той уважава хората и не таи нищо лошо в себе си. Вижда, че светът около него е егоистичен, но не се тюхка безмислено, а оставя следа и дава пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него.

Съдбата на безсребреника

За живота на дядо Добри не са известни много неща. Добрият старец не желае известност и не иска да разгласява подробности от битието си. За него е достатъчно, че го знаят като добрякът, който събира пари и ги дарява за български черкви и манастири. Не смята, че личният му живот е по-важен от обществените му дела. Човекът с голямото сърце е роден през 1914 г. в с. Байлово, което е известно като родното място и на друг голям българин - Елин Пелин. То е закътано в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора.
Дядо Добри има четири деца, надживял е две от тях. Сега една от дъщерите му се грижи за него, въпреки че живее в София. Той не крие огорчението си от неверни слухове, че е обезнаследил семейството си и е дарил парите от продадената си собственост. Затова и повече подробности за семейството си не споделя. За миналото му е известно, че във войната е увреден слухът му от паднал наблизо снаряд. Какво го е подтикнало да стане божий странник, не споделя. Може би фактът, че в Байлово никога не е имало изобилие на материални блага или богати хора. Самият Елин Пелин пише: "Хубаво е моето родно село, хубаво е, но е много бедно." Дядо Добри обаче прави родното си място богато духовно.
Откакто се помнят хората от селото, дядо Добри обикаля по черкви и манастири из България, за да събира дарения и да им помага. Съселяните му, които виждат почти всеки ден самарянина, са абсолютно сигурни, че той дарява всяка стотинка, която е попаднала в касичката му. Нищо никога не е оставил за себе си, убедени са те.

Скромен дом за голяма душа

Настоящият дом на дядо Добри е на няколко крачки от дома-паметник на съселянина му Елин Пелин. Защото светецът от Байлово от години се е превърнал в истински аскет и е оставил удобствата на родната си къща на своите наследници и роднини. Сега той живее в малка бедна стаичка в пристройка в двора на селската черква "Св. св. Кирил и Методий". Въпреки че има легло, той предпочита да спи на пода, не иска да ползва никакви удобства на съвременната цивилизация. На масичката в скромната стая има само комат хляб и резен домат, но те са му достатъчни, за да преживее поредния ден.
В зимното студено и неприветливо утро той може да бъде видян, запретнал ръкавите на стара черна престилка, да пренася дъски и пълни кофи из двора на черквата. Около нея е затрупано с дървен материал и инструменти. Ремонтът на покрива вече е приключил, но има още работа по възстановяване на старата сграда. Парите за обновлението естествено са дарени от добрия старец. Въпреки натрупалите се години той активно помага в тежката работа на друг работник.
Черквата на селото е построена от майстор Ганчо Трифонов от с. Смолско през 1884 г. и е паметник на културата. Наскоро обаче свещеникът е починал и за служби от време на време идва свещеник от съседни села. Затова дядо Добри отваря сутрин черквата и я затваря вечер.

Пътник от миналото или... от бъдещето

С автентичните си дрехи, с цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото е възприеман от много хора и като пътник от миналото. Той повече прилича на най-светия аскет за българската църква св. Иван Рилски, отколкото на съвременник на безнравствеността и корупцията. Той сякаш идва от старо време на различни нрави, когато милосърдието и вярата са имали по-здрави основи.
В същото време дядо Добри е пътник... от бъдещето в буквалния смисъл и не спира да пътува между родното си село и други места, за да продължи своето богоугодно дело в подкрепа на църквата и духовността. Докато бил млад, Добри Добрев редовно изминавал разстоянието от Байлово до София пеша, то надвишава 25 километра. Вече обаче не може да разчита на старческите си крака и използва автобус. Тъй като много добре го познават, често шофьорите не му искат дори пари за билет. Той често разчита на щедростта на минувачи, за да си осигури и необходимата храна за деня. През лятото се случва дядо Добри да бъде видян как похапва сладко подарена му зряла диня. 

Светите мисии

През последните години дядо Добри най-често отива в храма "Св. Александър Невски" и черквата "Св. Седмочисленици" в София. Там той събира парите, нужни за реставрацията на Байловската черква "Св. Кирил и Методий" - 10 000 лева. Направил е дарения за обновяването на черквите в Калофер и Поибрене. Общо 25 000 лева е предал старецът за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци.
Най-мащабното дарение обаче, което спомага за популяризирането на делото на светеца от Байлово, безспорно е за храм-паметника "Св. Александър Невски". Непосилната сума от 35 000 лева добрият дядо е събирал години, за да отиде в най-големия християнски храм у нас. Това става през май 2009 г., когато старецът намира секретаря на църковното настоятелство Стефан Калайджиев и му споделя намерението си да направи голямото дарение. Оказва се, че парите са внасяни стотинка по стотинка от близка роднина на дядо Добри в клон на банка в Нови Искър. Двамата тръгват към градчето и започват да влизат във всеки офис на кредитна институция, докато открият къде се пази дарението. С един подпис храмът получава най-голямото дарение в историята си.
Според Стефан Калайджиев даренията от хора, посещаващи храма, средно годишно възлизат на 2000-2500 лв. Те се правят основно около различни празници. Дарените от дядо Добри пари са за обновлението и препозлатяването на престола в "Ал. Невски", купени са нови покривки и завеси, отстранен е теч. Като израз на благодарност хора от храма начело с отец Тихон са посетили скромния дом на аскета в Байлово и са му предложили помощ за купуването на мебели от първа необходимост. Светецът от Байлово обаче отказал всичко.
Това е човек който събира добродетели, бере и събира плодове за вечния живот, обобщава секретарят на настоятелствотото на "Александър Невски".
Изброените дарения са само част от известните. Останалите са достояние на онзи, за чиято прослава се събират. С подаръците, които прави, дядо Добри може да се сравни с един друг известен, но нереален старец - Дядо Коледа. Дядо Добри не носи кукли и камиони за децата, а им дарява примера си, предава им надеждата си за превръщането ни в по-почтени и духовно извисени хора.
А пък който не вярва в Дядо Коледа, може да повярва в дядо Добри. Това значи да повярва в доброто.


Трябва да бъде избран за човек на годината!


Дядо Добри има свои почитатели и в социалната мрежа фейсбук. Хиляди българи са се обединили в няколко групи, за да споделят мислите си за добрите дела на отшелника. Те подемат различни инициативи за популяризиране и изразяване на почит към каузите му. Част от неговите почитателите например предлагат да му се издигне паметник приживе, други са на мнение, че той трябва да бъде избран за човек на годината.
Според мненията в интернет животът на дядо Добри е подвиг, някои смятат, че той е човек, който идва от друг свят, от бъдещето. Трети пък изразяват недоверието си, че е възможно да има българин с толкова добро сърце.
Велик човек!, обобщават българите в социалната мрежа.
 

Повишават пътните такси за камионите

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 201

Бизнес и синдикати на общ протест срещу скъпия ток

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 201

Правителството ще тегли още 500 млн. заем

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 201

Макрон иска шест нови ядрени централи

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 201

Опозицията в РСМ води на местния вот

автор:Дума

visibility 228

/ брой: 201

Полша клекна пред Брюксел

автор:Дума

visibility 295

/ брой: 201

Протести в Ливан срещу действията на "Хизбула"

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 201

Лечение

автор:Павлета Давидова

visibility 286

/ брой: 201

История от камъчета

автор:Велиана Христова

visibility 286

/ брой: 201

Човек, пълен с добрини

автор:Димитър Копривленски

visibility 291

/ брой: 201

Радев е гарант за промяната

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ