Сливовик - ядрото на духовата музика

Отдавна не бях ходила към Северозападна България, въпреки че едната ми баба е от този край... Очарована останах от селата, които посетихме - Медковец и Сливовик, на около 30 км. от Монтана. Малки, чисти и спретнати. Не знаех, че точно тук - на границата  между Предбалкана и Дунавската равнина, се е зародила някога духовата музика, прославила не само Северозапада, но и цяла България.
Имам късмета да се срещна с Крум Младенов - художествен ръководител на духова формация "Меденяци брас бенд", който неуморимо продължава да поддържа жив пламъка на духовото изкуство. Той разказа пред ДУМА за историята, традициите и бъдещето на оркестъра, който ръководи на доброволни начала. Музиканти има, но трудно се намират за формацията. В момента тя е от 7-8 души, които свирят и пеят по празници, събори и сватби. "Участия не ни липсват, почти всеки уикенд забавляваме хората, явяваме се и на прегледи за художествена самодейност към нашето читалище," споделя Крум Младенов, който не е професионален музикант, а земеделски производител, а през свободното си време е овчар, както го заварва и екипът ни. Буквално го върнахме от пасищата, добре че имаше кой да го замести. Той разказва, че 7-8 души е минималното ядро за една камерна духова формация.
"Не сме професионален състав, който да разчита на хонорари, просто свирим от сърце, за да радваме хората", с усмивка казва Младенов, който е родом от Сливовик. Той признава, че духовата музика му е в душата, повече от хоби дори, нещо като "болестно състояние" и от нея не може да се откаже. "Израснал съм със старите музиканти на село, от които съм се учил и после сам надграждал майсторлък. Самоук музикант съм, от малък свиря на сватби и селски тържества, по ресторанти в Монтана...", разказва Крум, който, както сам признава, се опитва през последните години да възстанови остатъците от старата сливовишка селска музика. За целта сам, със собствени сили, събира медни духови инструменти - и стари, и нови, когато може купува. Най-важното, намерил е автентичния оригинален тъпан на сливовишката духова музика, който е на около 70 години и се помещава в момента в дома му. "Той е действащ. Един ден ще го преместим в читалището, ще стане паметник", твърди Младенов. Привлича и млади момчета към оркестъра, които впоследствие се учат да поддържат традициите.
"Ето моят син - беше студент в чужбина и се завърна, сега го уча да свири. Искам и други младежи да приобщя към тази идея, за да има приемственост и духовата музика да пребъде. Насила не става тази работа, трябва да ти е заложено и генетично, или го има в сърцето, или го няма", убеден е музикантът.
Тук е коренът. Основното ядро на духовата музика остава в Сливовик, потвърждава и кметицата на селото Анжела Георгиева, която гостоприемно ме посреща в кабинета си по обед. И до днес община Медковец, намираща се на 5 км оттук, и цялата околия използва оркестъра на Сливовик, добавя развълнувано Георгиева, защото и тя дълбоко е закърмена с духовата музика. Помага с радост на оркестъра, с каквото може, за да вървят нещата напред. "Ние не се предаваме, може да е трудно, но се справяме с живота на село. Хората тук са издръжливи и не се оплакват", обяснява Георгиева, която управлява Сливовик вече трети мандат, избрана от листата на БСП. Живее в селото и работи тук цял живот. "Да си кмет на Сливовик е преди всичко отговорна работа. Това е цяло село, за което трябва да се грижа", казва кметицата. По настоящ адрес са записани 454 човека, а по постоянен тук живеят 316. Местните се занимават основно със земеделие, земята се обработва от наши и чужди земеделци, и от животновъдство също. Има 4 ферми, от които 3 са с крави (280 в селото), другата - с овце и кози, около 180 овце и 30 кози. Тук работят и млади земеделци, има и още по-млади животновъди, което само по себе си е радостен факт. Не е чудно, защото Сливовик е живописно и поддържано населено място, особено през есента, когато природата се е разкрасила с оранжево-жълтите си одежди. Жителите са доволни от новия площад на селото и черквата, която е в добро състояние след ремонт. Вече си имат и беседка в местността Смарделия геран, където е възстановена  чешмата. Тукашните редовно посещават библиотеката и читалището, където задружно празнуват всички празници. В момента тече процедура за втория етап за подмяна на водопроводната мрежа на стойност за 2 млн. лв., финансирано от МРРБ. Предстои да се възстанови и дерето на язовирната стена за около 500 хил. лв., отпуснати от междуведомствената комисия по постановление на МС. Ще имаме и нов път до Монтана, уточни кметицата.   
Най-големият проблем обаче си остава малкото хора. Възрастните умират, а бебета рядко се раждат, както е на повечето места у нас. Хората, които останаха без работа, заминаха по държавите, но започнаха да се връщат, купуват си къщи..., разказва Георгиева. С тъга разбирам, че най-възрастният жител на Сливовик Кръстьо Наков е починал тази година, малко преди да му направят 100-годишния юбилей...
Тия дни предстои ново оживление за местните - събора в Медковец, който ще посрещне гости от различни краища на страната. Основна задача за доброто настроение на присъстващите ще има отново оркестърът на Крум Младенов, който твърди, че хората не спират да се веселят напук на всички тревоги и грижи.
Общо взето, и навремето е било така - с  музика по-лесно се живее и оцелява, когато дойдат тежки дни. Музикантите са били селски хора, трактористи в ТКЗС, само един или двама от оркестъра са имали професионално образование, но за сметка на това всички са познавали нотите! Като местната звезда е Махмуд Солдаков, за когото още се разказват легенди. Той е бил майстор от първата музика в селото - самоук циганин, абсолютно неграмотен, но знаел нотите перфектно.   
Защо духовата музика толкова дълбоко е вкоренена в Северозападна България - и аз не знам, може да се дължи на Дико Илиев, който е световнопризнат композитор от този край. Духовите оркестри са военни, създадени в армията. Военните музиканти са се опитвали да поддържат настроението и бодрия дух по време на военни действия и учения. В другите краища има друго традиционно звучене на музиката. А в Северозападния регион има влияние и от сръбската, и от румънската музика - медно-духовите инструменти са много разпространени и в двете страни. Според мен това е причината и оттук идва тази духова култура, размишлява Крум Младенов.
И тя ще пребъде, докато има хора като него, които пазят живи корените на традициите си и ги предават на следващите поколения. Истината е, както е написал Йордан Радичков, че "духова музика има, откакто свет светува, и нея никой не може да я закрие. Ако може да се закрие държава, то и духовата музика тогава може да се закрие..."







Оркестърът преди и сега


Снимки Авторката