Средиземноморски маршрути

Илия Борисов

Мина време, а споменът ми за пътуванията и преживяванията по море не са забравени. Живи са величието и красотата им...Истанбул... Атина... Неапол... Рим... Градове - история, неописуемо красиви и величествени, съхранили хубостта на земята и славата на отдавна прошумялото време. И корабът пътува, пори водите на безбрежната водна шир на морето, а те се сменят като картини в приказно видение...
Ето я

"водната улица" на Черно море - Босфора

раздиплена към Истанбул - многомилионният град на Турция, град на два континента. Трепетно чувство изпитахме, когато навлязохме в живописния и привлекателен с красотата си и с драматичните събития Босфор - един проток с брегова линия около 30 км. Максималната ширина на северната му част е 3700 м, а минималната – 750 м (между крепостите Анадолухисаръ и Румелихисаръ). Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 м.
След краткото пътуване от пристанището във Варна и дългото чакане в Босфора, се озовахме в Истанбул. Наречен "Златен ключ на Изтока" този град има тридесет и две названия. Още със стъпването на брега, без да искаш, се сблъскваш с контрастите. А те са толкова много, натрапчиви и различни, че раздвояват първоначалните приятни впечатления и хвърлят в размисъл за сложността на живота в тази могъща многомилионна държава.
Но засега се радваме на видените, придобили световна слава, красоти на Истанбул. Над всичко в него доминират минаретата, мюсюлманските храмове и превърнатите в джамии християнски църкви. Най-напред с вълнение и любопитство разгледахме Синята джамия. Едно богато и рядко срещано другаде архитектурно и религиозно творение. Построена през 1601-1616 г. джамията на Сюлейман Великолепни е известна и много популярна като

 
"Украшение и радост за Истанбул"

Сред впечатляващите и внушителни паметници е забележителната църква "Света София", строена от 532 до 537 г. от 10 хиляди души. В строителството и цялостното изграждане били вложени 36 хил. килограма злато. Десет века в нея коронясвали императорите. Великият и безсмъртен син на Турция Кемал Ататюрк през 1935 г. превърнал църквата в музей. Туристите и излетниците идват тук и с интерес слушат емоционалните разкази на екскурзоводите. Те на различни езици разказват за затрогващата и знаменита история на този толкова богат с духовност и драматични събития храм. Италиянският писател Едмондо де Амичис, след посещението си в "Св. София", написал, че е придобил "впечатление на величественост и тайнственост, което словото не може да изрази и времето не може да заличи".
Дошъл в Истанбул, не може да не видиш Топкапъ сарай - султанския дворец. За него в книгите се пише, че тук султаните са се раждали, качвали са ги на трона, тук са ги сваляли и хвърляли в тъмница, зверски са ги убивали. Тук са се събирали нишките на всички заговори и са се разнасяли виковете при метежите, тук се е стичало златото и е текла най-чистата кръв на империята. В този дворец са размахвали във въздуха огромен меч, блестял над главите на сто народа. В продължение на три века разтревожена Европа, предоверчива Азия и изплашена Африка са обръщали взор към този "димящ вулкан", заплашващ цял свят.
Преодолели доста трудности при пътуването, посетихме и видяхме и старинния квартал "Фенер" край Златния рог. И българската църква "Св. Стефан", където витае българският дух. Тук се събират в празнични и добри дни живеещите в Истанбул българи.
Като че ли вървим

сред шпалир от едно архитектурно вълшебство

Забулена в сутрешната мъгла, изведнъж се показва "Розата на Ориента". Тук изплуват, сякаш изписани и нарисувани с тънка четка върху омайното синьо небе, гледки, които  взираме и задържаме в съзнанието си задълго. За "Света София" се наслушахме и на много загадъчни и увлекателни легенди.
Една от тях говори, че когато църквата била готова, Юстиниян минал под ръка с патриарха и заедно е трябвало да се поклонят пред светия олтар. Но Юстиниян нарушил традицията, пуснал ръката на Манас. Изумен от блясъка на това великолепно и невидяно другаде творение, паднал на колене и с възторг силно извикал: "Благодаря ти, Боже, доживях времето и часа да видя и се порадвам на това небивало чудо!"
Претоварени и наситени от какви ли не човешки преживявания, една нощ се "отлепихме" от кея и през Мраморно море се отправихме за Дарданелите. Виденията от кораба блестят в неописуема красота. Казват, че който не е видял Истанбул - съжалява, който го е видял - дваж повече. Особено когато се разделя с него.
В Гърция, където от векове

стоят на своите пиедестали Аполон и Венера

Нерон, Антоний и Спиноза, жреци и богове, се наслаждавахме на друг свят - богатата митология, застинала и увековечена в мрамор.
Атина! Като в калейдоскоп тук е събрано всичко, сътворено на земята. Неувяхващият символ на величието и славата на Гърция - Акрополът, забележителни и оригинални архитектурни ансамбли на древността.
"Провирайки се" през Коринтския канал, навлизаме в същинската пустош на Йонийско море. Два, а може би и три часа, сме в плен на разбушувалата се буря. Настроението се възвърна, едва когато зърнахме Месинския пролив. Ако протегнеш ръка, ще опреш в Сицилия - толкова е близо. И изведнъж - Тиренско море, шестото поред по нашия маршрут - "Маякът на Средиземно море". Самотен, мрачен и величествен, изплувал от глъбините на гълъбово синьото море, пред нас е Стромболи - един от малкото действащи вулкани. Той изхвърля през кратера си облаци от газове и неголеми потоци от лава. Внушителна картина представлява нощем, когато облаците се оцветяват с бакърено червена светлина. Това

огромно и впечатляващо пожарище

се вижда от десетки мили в морето... Средиземноморският маршрут, толкова вълнуващ и впечатляващ, ни довежда до Неапол, Помпей, Соренто и Рим, където всяка стъпка из Вечния град ни среща с древността и с Колизеума, площад "Виктор Емануил", Форо Романо и Палатино, Сан Петро и Ватикана, Вила Боргезе, със шумни улици и площади, фонтани и църкви... И най-малката, но уникална старина, е съхранена в този голям световен град. На много народи по земята италиянците всекидневно изнасят нагледни уроци как трябва да се пази и съхранява богатството на прошумелия живот и незабравимото минало.
По обратния път за България зад нас остана Везувий - ужасът и гордостта на Неапол.
Хубаво и никога незабравимо е това пътуване по стар, вековен морски път!
Но винаги, в дните на пътуването за България и сега, когато се изкачихме на палубата на кораба, с един мелодичен глас се възземаше в душата ни песента:
Мила родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край...


Истанбул

Атина

Неапол

Помпей