Кой е приятел и кой враг на Турция в Сирия

Нурай Мерт


Добре известна максима за международните отношения гласи, че няма нито вечни приятели, нито такива врагове. Тя е отражение на историята на международните отношения, която е пълна с примери за странни и близки връзки.
Въпреки това, позицията на Турция по отношение на Сирия е по-сложна и предизвикателна.
Макар Турция да участва заедно с Иран и Русия на последната среща на върха в Техеран, нейното виждане за Сирия се различава от това на останалите две. Ето защо беше нужно по-малко от ден, за да станем свидетели на последствията от различията между трите страни, защото Русия настоява за военна операция (срещу терористите - ред.) в провинция Идлиб.

Първото усложнение се дължи на факта,

че външната политика на Турция я доближава до Русия и Иран, тъй като страната се отдалечава от т.нар. Западен алианс. От друга страна, позицията на Турция по съдбата на Идлиб е по-близка до тази на Съединените щати и западния алианс като цяло.
Турция е критична към военната операция в Идлиб не само поради своята загриженост за цивилни жертви или заради възможността за масова имиграция към Турция, но и защото президентът и неговото правителство отказват да признаят Асад за легитимен суверен. Напротив, те не са съгласни с определението за "терористи".
Русия и Иран са съюзници на сирийския президент Башар Асад и определят всички въоръжени групи като "терористи", докато Турция все още ги нарича "групи от съпротивата". В резултат на това Турция е склонна да защити статуквото в Идлиб като убежище на "легитимната опозиция" и призова за пълно прекратяване на огъня.
Всъщност Турция е сама, тъй като позицията й се различава и от политиката на САЩ в Сирия и американската подкрепа за кюрдските сили в Северна Сирия. И накрая, Турция не е нито съюзник на западната коалиция между САЩ и Запада, нито на руско-иранския съюз.
Сложността започва с историята на участието на Турция в Сирия, тъй като Турция последва американо-западната политика за промяна на режима и беше насърчена от нейните съюзници да се ангажира силно с т. нар. опозиция. Западната политика по Сирия оттогава драматично се промени и усилията на Турция започнаха да се определят като "подпомагане на ислямските терористи в Сирия". След края на 2012 г. Турция дори беше наричана "магистрала на джихадисти".
След много обрати, Турция реши да се съюзи с Русия и Иран, но това не е спокойно сътрудничество, тъй като Русия и Иран са съюзници с Асад и се ангажираха военно в Сирия, за да спасят Асад от загубата на Сирия от съюзените със Запада ислямисти. Първоначално сътрудничеството с Турция се оказа полезно за Русия и Иран, доколкото Турция помогна за прехвърлянето на въоръжени групи от Алепо и от други места в Идлиб. За Турция съюзът е плодотворен, тъй като Русия не възрази срещу турската военна операция в Северна Сирия, насочена против заплахата от кюрдски коридор по южната й граница.
Независимо от това, залозите за всички страни започват да се отклоняват един от друг в Сирия и

сътрудничество с Русия и Иран стават все по-трудно

Другата трудност за Турция по отношение на отношенията й с Русия и Иран произтича от факта, че Турция няма интерес да подкрепя санкциите на САЩ срещу тези две страни. Напротив, Турция е енергийно зависима държава. Накрая - имаме и икономически кризи. При тези обстоятелства трябва да имаме приятелски отношения с Русия и Иран, но в същото време се сблъскваме с трудна ситуация в резултат на военната им подкрепа за режима на Асад и евакуацията на всички въоръжени групи в Идлиб. Напоследък трудностите пред външната политика на Турция през последното десетилетие започнаха да се чувстват повече от всякога. /БГНЕС

Това са бойци от въоръжената сирийска съпротива и техните семейства, които пристигнаха преди време в Идлиб от провинция Хама, където бе установена зона за деескалация. В рамките на Астанските преговори турската страна пое да отговаря за Идлиб, но тя трудно може да отсее кои от бойците са опозиция и кои терористи.
Снимка БГНЕС