21 Ноември 2018сряда00:49 ч.

На фокус

Втора пенсия на куц крак

Нещо е по-добре от нищо, ако приемем, че промените започват успешно и може да продължат още по-успешно

/ брой: 178

автор:Ева Костова

visibility 386

Преди големите августовски жеги министърът на труда и социалната политика Бисер Петков представи пред журналисти предложенията на работната група за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които ще се регламeнтира изплащането на пенсии от втория пенсионен стълб. Проектът предвижда универсалните пенсионни фондове да предлагат три варианта за плащане на втора пенсия - допълнителна пожизнена пенсия за старост, разсрочено плащане на пенсията за определен период или еднократно изплащане. Предлага се размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост да е най-малко 20% от минималния размер на пенсията за стаж и възраст към датата на отпускането й. Такава пенсия ще могат да получат хората с достатъчно средства в индивидуалните си партиди, които да позволят изплащането й. В този случай пенсионерите ще могат да изберат гарантиран период на изплащане на допълнителна пенсия - например 5 или 10 години, който ще се записва в пенсионен договор. Ако през този период пенсионерът почине, пенсията ще се изплаща на неговите наследници.
Министърът подчерта, че допълнителната пожизнена пенсия за старост ще е с гарантиран размер. Той ще се изчислява на базата на брутния размер на преведените от НАП осигурителни вноски за съответното осигурено лице. Това е гаранция, че към момента на пенсиониране пенсионните дружества ще компенсират евентуални загуби от ниска доходност или от удържани такси от вноските на осигурените, каза министър Петков. За изплащане на пожизнените пенсии ще се създаде фонд като обособена сметка в рамките на всеки универсален пенсионен фонд.
Когато средствата по индивидуалната партида са недостатъчни за отпускане на допълнителна пожизнена пенсия, но надвишават трикратния размер на минималната пенсия за стаж и възраст, осигуреният ще може да ги получи разсрочено. Предвижда се месечният размер на разсроченото плащане да не може да е по-голям от минималната пенсия и по-малък от 20% от нея.
В случай, че средствата по индивидуалната партида са по-малки от трикратния размер на минималната пенсия, те ще се изплащат еднократно или разсрочено за срок от не повече от 1 година. Ако пенсионерът почине преди края на определения за разсроченото плащане период, остатъкът от средствата ще се получават от неговите наследници. При липса на такива, парите ще се прехвърлят в резерва за гарантиране на плащането на пожизнени пенсии.
Очакванията са, че през есента на 2021 г. жените, родени през 1960 г., осигурени в универсални фондове, ще придобият право на допълнителна пенсия, докато за мъжете това ще се случи през 2024 г.
По желание на осигурения се предлага пенсията да може да се получава една година преди навършване на пенсионна възраст, но при условие, че натрупванията в индивидуалната партида на осигурения са значителни и позволяват да му се отпусне пенсия, която е не по-малка от минималната пенсия за стаж и възраст.
Това бе информацията за решението, но то не е окончателно и тепърва ще се обмислят още много въпроси около допълнителното осигуряване за втора пенсия, смятат експерти. По техните думи нещо е по-добре от нищо, защото

досега осигурените нямаха кой знае каква перспектива

около личните си вноски.
Хватки и врътки дебнат не от вчера тази сфера, която засяга 2,4 милиона българи, родени след 1959 г., които участват в капиталовото осигуряване с реални пари. Вложителите продължават да се питат и да калкулират за себе си каква пенсия ще получат след години, как върви "пазарът" на доходността, накъде духат ветровете в платната на допълнителното задължително осигуряване при тази икономика и при тези български доходи.

Някога пенсионната система бе замислена от своите бащи за стабилизиране в тази сфера като "трикрако столче" - ДОО-то, задължителното допълнително осигуряване и допълнителното доброволно осигуряване. Тогава бащата на чилийската частна пенсионна система Хосе Пинера бе писал: "Един призрак броди по света. Това е призракът на банкрутирали правителствени осигурителни системи. Два външни фактора усложняват последиците от този дефект: глобалната демографска тенденция към намаляване на темповете на раждаемост и медицинските постижения, които удължават живота. Като резултат, по-малко работници трябва да издържат повече и повече пенсионери..." Наши експерти навремето много се бяха запалили по чилийския модел, ходиха дори да го разучават на място. После май го забравиха... Но промени трябваха и за нашата пенсионна система. И те не закъсняха, но по времето на Иван Костов поеха в посока, която още тогава роди приказката: сигурното е, че

ще останат само кожа и... Костов

Е, случи се с тогавашните и със сегашните пенсионери, чиито пенсии олекнаха светкавично и безвъзвратно! 
Към края на септември 2016 г. фондовете от втория стълб (универсални и професионални) са управлявали около 9,5 млрд. лв. на 3,8 милиона осигурени по данни на Комисията за финансов надзор. Тогава още не бяха ясни средните суми за 2021 г., когато ще се отпуснат първите пенсии по новия начин. Но от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване уверяваха, че държавното осигуряване и частният втори стълб на пенсионната система ще донесат почти равен доход на пенсионерите през 2041 г. Даже изчисленията им доказваха, че две пенсии са категорично повече от една, по думите на Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на най-големия фонд "Доверие". Твърденията идваха в отговор на мнението на финансовия министър Владислав Горанов, че има опасност през 2021 г., когато започнат да се плащат първите пенсии от универсалните пенсионни фондове, хората с пенсия от НОИ плюс частната да получат по-малко, отколкото ако разчитат само на НОИ. В публичното пространство се появи и финансистът Любомир Христов, който дори смята, че

задължителният втори пенсионен стълб трябва да се закрие

защото частните фондове щели да донесат по-ниски пенсии.
Така в шеги и закачки се стигна до момента, когато промените, направени от кабинета "Борисов 2", бяха изцяло в обратна посока на онова, което трябва да се прави, каза в интервю Йордан Христосков, бивш шеф на НОИ и участник години наред в пенсионната реформа. Според него трябва да се насърчава развитието на допълнителното осигуряване и не е честно пенсията от НОИ на родените след 1959 г. да е с 28% по-ниска. Остава обаче въпросът как при минимални натрупвания по индивидуалните партиди да се очакват високи пенсии.
Но ще е грешка с коритото да се изхвърля и бебето, да се настройват негативно към втория стълб на пенсионното осигуряване днешните работещи млади, които изкарват пенсиите на своите родители. В същото време не е тайна, че всички постъпления от вноски отиват изцяло за покриване на пенсиите за бюджетната година, даже не достигат, и се налага наливането на стотици милиони левове от държавния бюджет, т.е. от парите на нас, данъкоплатците. На този фон няма никаква гаранция, че ще се сбъднат прогнозите през 2025 г. пенсията от първия и втория стълб да достигне 65% от осигурителния доход.

Признава ли правителството провал

на пенсионната си реформа, ще я преразгледа ли цялостно или се предлагат хаотични мерки на парче? За това продължават да се питат и сегашни, и бъдещи пенсионери. Вземат се мерки уж, но интелектуалият потенциал на управляващите често накланя везните при политическите решения в грешна посока. Без логиката и философията на една толкова отговорна реформа, засягаща милиони. В социалното осигуряване след реформи със същите пари може да се постигне много повече, коментира Йордан Христосков. В момента по закон 5% от вноската за пенсия от общо 17,8% за всички, родени след 31 декември 1959 г., отива задължително в допълнителното осигуряване. Около 80% е тежестта на постъпилите осигуровки по индивидуалните партиди, другите фактори са постигнатата доходност и таксите, които се удържат, споделят хора от бранша.
В частните фондове, по презумпция, ако си внасял осигуровки - получаваш, ако не си - не получаваш. Това обаче не се хареса на управляващите от ГЕРБ и те протегнаха, както и друг път, 

ръце към многото готови пари

- опитаха се да национализират пенсионни активи от професионалните фондове. Апетитите им бяха спрени от Върховния административен съд.
Засега остава да гадаем, доколко са реалистични изчисленията на социалното министерство, как ще се променя размерът на втората пенсия през годините, може ли да се очаква отлив на осигурени лица от УПФ към държавното осигуряване, какви са предимствата на втория пенсионен стълб и какви пенсии да очакват осигурените в бъдеще. Цифрите показват, че следващите пенсионери ще получат значително по-висока втора пенсия, коментират част от експертите. Дай, Боже, както се казва, иначе още дълго ще се питаме защо се прави промяна, която не променя нищо по стар български обичай.
И докато две поколения вече са жертва на обещания за по-достойни старини, демокрацията не бива да допусне да паднат на колене още две. И да изживеят унижението и омерзението на сегашните без вина виновни пенсионери, жертви на един безкраен преход. Все пак сме в Европа, да му се не види! А и социализмът не може да е непрекъснато оправдание за тези, които днес само разграждат стореното през годините и крадат без свян всичко, до което се докопат.

При всичките абракадабри

в осигурителната система на управляващите, които влизат в нея често като слон в стъкларски магазин, се стигна до паника. В неведението си много вложители не знаеха дали да останат в частен фонд или да се преместят в НОИ, където върви пенсионерско тото: с малки суми, но редовно. Прогнозите бяха за бум на отлива.
По принцип хората, на които им остават до пет години, преди да навършат пенсионна възраст, имат право да прехвърлят еднократно втората си пенсия в НОИ и да получават само държавна пенсия. С последните промени всички могат да се прехвърлят от универсален фонд в НОИ, независимо на колко са години, до края на 2018 г.
Справка от НОИ за ДУМА за средствата, прехвърлени през 2018 г. от УПФ към фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване, както и за броя на лицата, които са решили да променят осигуряването си през т.г., показва, че прехвърлените средства от осигурителни вноски по КСО за лицата, на които е отпусната пенсия от ДОО с начална дата 15.08.2015 г. до 31.12.2017 г., избрали в срок до 31.12.2018 г. да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в УПФ във фонд "Пенсии" и фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", както и за хората, на които остават по-малко от 5 г. до навършване на възрастта по кодекса, са 4 396 386 лв. Броят на лицата, променили осигуряването си от УПФ във фонд "Пенсии", респ. фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", през 2018 г. е 7975.
Нещо наистина е повече от нищо. Ето, заради това споменатото последно решение за втората пенсия е само началото. Не началото на края, надяваме се!



В документите е записано, че с вноска в размер на 5% от доходите в момента трябва да се постигне 20% от бъдещата пенсия. Преди две години парламентът гласува да замрази увеличаването на средствата, които се отделят в лична партида в частен фонд, и те продължават да бъдат 5% от доходите. Общата осигурителна тежест в момента е 19,8%, като по-голямата част отива в НОИ за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери.



Сумите, които ще получат хората, родени след 1959 г., са индивидуални и зависят от това на какви доходи се осигурява човек и колко дълго е внасял пари.
В универсалните фондове има над 3,6 млн. партиди. Хората в предпенсионна възраст, които ще са първите с държавна и частна пенсия, имат средно по 3527 лв. Това са работещите на възраст 55 г., които са близо 276 хил. души. Сумите по партидите им са се увеличили за 1 г. средно с 474 лв.
Втората пенсия ще е средно по 25,33 лв. на месец. Това показват сметките на пенсионните дружества, ако една жена днес е на 60 г. и е натрупала средно 3527 лв. в универсалните пенсионни фондове.
Ако обаче се изпълни прогнозата на НОИ за средна продължителност на живота от 88,4 г., сметките ще са по-различни. Така същата жена ще трябва да получава втората си пенсия около 320 месеца и за всеки ще се падат по 15,63 лв.


Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастват с 11,8% за година и към 30 юни възлизат на 13,1 млрд. лв., съобщи Комисията за финансов надзор. Най-голямата част - над 11 млрд. лв., са в универсалните пенсионни фондове, а останалото се разпределя приблизително поравно между професионалните и доброволните.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото полугодие на 2018 г. възлизат на 92,7 млн. лв. и нарастват с 4,48% в сравнение с отчетените приходи през същия период на предходната година.

Над 2 г. се бави ремонтът на мотрисите "Сименс"

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 226

Птичият грип погуби над 1 милион пернати у нас

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 226

Забраняват пластмасата в ски зоната в Банско

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 226

Прогнозират 5% ръст на туристите през зимата

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 226

В Румъния уволниха шестима министри

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 226

65% от гърците против договора със Скопие

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 226

Груевски получи убежище от Унгария

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 226

Евросъюзът държи на договора за ракетите

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 226

Да подадем ръка на сънародниците ни зад граница

visibility 60

/ брой: 226

Искам съд за виновните!

visibility 112

/ брой: 226