Като костенурка

Доколко липсата на 120 лекарства на пазара е проблем, си знаят само хората, които са лишени от необходимите им медикаменти. По-същественото е, че държавата от години няма ясно решение на проблема. Хората не й вярват, дори когато имат съмнение дали едно лекарство е "фалшиво" (заради липса на информация често не различават фалшиво от генерично лекарство или от лекарство от паралелен внос - б.р.) те не търсят здравните власти, а се оплакват в редакциите. И как да им вярват? Докато Словакия, Португалия, Гърция и др. страни от ЕС въвеждаха ограничителни режими за паралелен износ, управляващите от ГЕРБ, воглаве с президента си Плевнелиев, се оправдаваха с евентуални санкции от ЕК и провеждаха показни акции със залавянето на едни лоши хора, които били участвали в престъпни схеми за паралелен износ, привикваха в парламента главния прокурор и пр., и пр. Така от 8-9 години управниците ни по-бавно и от костенурки се придвижват към целта, наречена ограничаване на паралелния износ на лекарства. Но изненади няма, защото министър, премиер и пр. ще запретнат ръкави, за да започнат работа по проблема, едва когато заинтересованите граждани им спретнат по-мащабен протест под прозорците. 
От друга страна, не че и това би ги впечатлило. Същото нехайство, у същите "власти", човек може да открие по отношение и на трансплантациите на бял дроб. Обещания, че проблемът ще се уреди "до няколко седмици" има много. Резултати обаче - никакви. Изобщо, стане ли въпрос за подобряване на системата така, че да е в подкрепа на пациенти и медицински специалисти, движението се забавя (не искаме да обиждаме добрите костенурки!). Стане ли въпрос обаче за пестене на пари и за зулуми в ущърб на медици и пациенти, скоростта на действия е по-голяма и от тази на светлината.