Работа за хора с увреждания - тояга или морков

Едва 10% от хората с увреждания у нас имат работа. Въпреки че различни закони регламентират наемането им, предвидени са и облекчения, и санкции за работодателите. Но очевидно проблемът е в спазването на законите. В противен случай, работещите с увреждания биха били много повече.
И сега, според Кодекса на труда (КТ), предприятие с над 50 работници и служители трябва да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване, от 4 до 10% от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла. От разпоредбата правят изключение морските работници. Това важи от 2001 г.! Фирмите с щат между 50 и 100 души трябва да имат поне 4 работни места за хора с увреждания, като това се обявява в Агенцията по заетостта, а оттам се търсят подходящите кандидати. Когато през 2004 г. в социалната комисия в парламента се обсъждаше  сегашният Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), бе записано, че работодателите може и да не наемат хора с увреждания, но трябва да си плащат за това. Идеята беше за ненает човек с увреждане да се плаща по една минимална заплата (150 лв. през 2005 г.) в Агенцията за хората с увреждания, която в онова време предстоеше да бъде създадена. В онези години

сметката бе проста

за незаети 4 работни места за хора с увреждания месечната "такса" бе 600 лв., а годишната - 7200 лв. Ако ли работодатели не изпълнеха ангажимента си, но и не плащаха "неустойката", трябваше да бъдат санкционирани с 500 до 1000 лв. при първо нарушение и с 2000 лв. при повторно в рамките на 1 година, т.е. общо до 3 хил. лв. годишно! Т.е., за да се плати глобата, трябваха по-малко от половината пари, за да е изряден един работодател. Тогава от БСК коментираха, че ако работодатели решат да изпълнят ангажиментите си, трябвало да увеличат персонала си с 8 до 14%, което щяло да доведе до увеличение на разходите за заплати, осигуровки и пр. И тогава работодателите искаха стимули, а не санкции, за да назначават хора с увреждания. И сега, през 2018 г., работодателите искат същото - стимули, а не санкции, за да назначават хора с увреждания. Така погледнати нещата, тоягата може да изглежда в повече от моркова за работодателите. Но дали е точно така?
Например, според чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта, ако работодател разкрие работно място, на което е нает безработен с трайно увреждане или военноинвалид до 29 г., насочен от Агенцията по заетостта, получава за не повече от 18 месеца от държавата средства за минималната му заплата и осигуровките. Освен това, за всяко работно място, на което е нает безработен с трайно увреждане, насочен от АЗ, работодателят получава сума до 75% от минималната заплата за не по-малко от 3 и не повече от 12 месеца. Разбира се, има малка подробност: средствата се отпускат на Националния план за действия по заетостта. През 2009 г., по времето на Тройната коалиция, когато минималната заплата бе 240 лв., държавният бюджет отпускаше по този план 190 млн. лв. От 2010 г. до момента, когато минималната заплата е 510 лв., бюджетът "дава" по 73 млн. лв. годишно по плана, който в същността си подпомага хора от различни уязвими групи, както и работодатели, които наемат такива хора, в това число и с увреждания. Това означава, че през 2018 г. поне

няколко пъти по-малко хора

с увреждания и работодатели ще получат подкрепа от държавата за трудова реализация.
И в сега действащия ЗИХУ чл. 25 предвижда облекчения за работодатели, които искат да приспособят работно място за човек с увреждане и да го оборудват. Те могат да кандидатстват пред Агенцията за хората с увреждания с проект, а средствата се отпускат по специална методика. Например за осигуряване на достъп до действащи или разкривани нови работни места за хора с трайни увреждания, се отпускат до 10 хил. лв. За приспособяване на работни места и осигуряване на специфични безопасни и здравословни условия на труд за хора с трайни увреждания АХУ отпуска до 4 хил. лв. за едно работно място. За оборудване на нови работни места за хора с трайни увреждания или за преоборудване на работни места, съответстващо на характера на заболяването на служителя - до 6 хил. лв. АХУ сключва договор с работодателя, след като е одобрен проектът му, а работодателят трябва да задържи работника или служителя с увреждане поне 3 години след усвояване на средствата. В същото време получава от държавния бюджет 30% от парите, които внася за ДОО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за здравни осигуровки.
От 2008 г. промени в Закона за държавния служител предвиждат в администрация от 26 до 50 души една длъжност да се заема от човек с увреждане, а ако администрацията е с над 50 души, 2% от общия брой на длъжностите по служебно правоотношение да е за хора с увреждания. По-интересно обаче е, че повече от половината, спечелили конкурс за работа в администрацията, не са успели да се възползват от нея, защото нямало как да стигнат до работното си място, писа преди време ДУМА, позовавайки се на директора на АХУ Минчо Коралски. Т.е. преди да се говорят гръмки приказки за осигуряване на работа на хората с увреждания, в една цивилизована държава се осигурява поне достъпна архитектурна и транспортна среда!
Стимули за работодателите са предвидени и в обсъждания в момента нов Закон за хората с увреждания (ЗХУ). Но

друго бие на очи

Проектът предвижда фирми с 26 до 50 работници и служители да наемат поне един човек с трайно увреждане. Работодателите с 51 до 99 души персонал - двама с трайни увреждания, а с над 100 души - 2% от средносписъчния си състав. Който не изпълни тези си задължения, всеки месец трябва да плаща компенсационна вноска в размер на 30% (по първоначално предложение - 80%, но отхвърлено -б.р.) от минималната заплата за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане във фонда "Заетост на хората с увреждания", който ще бъде създаден. Т.е. за едно незаето място работодателят трябва да плаща 153 лв. вноска на месеца, а на година - 1836 лв. За двама души "неустойката" е 3672 лв. Но, ако работодателят не е изпълнил задължението си, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 1000 до 2 хил. лв. Ако в рамките на 1 година нарушението се повтори, глобата е от 1000 до 2 хил. лв. Простата аритметика показва, че е по-изгодно законът да бъде престъпен! Поне засега и поне при този вид на проекта. Отделен е въпросът, ако въпреки всичко, работодателят иска да спази закона, но така и няма човек с трайно увреждане, чиято професия е приложима в областта, в която работи фирмата.
Морковът или тоягата е в повече в проектозакона за хората с увреждания, е

въпрос, на който предстои да се отговори

Дори диагоналният поглед показва, че отново се набляга на санкциите за работодателите. В същото време се правят сериозни отстъпки пред тях: предложението за "неустойка" от 30% от минималната заплата през 2018 г. се равнява на предложението от 1 минимална заплата през 2005 г. Глобата за неизпълнение на задълженията и през 2005, и пред 2018 г., си е 1000-2000 лв. В същото време, от изказванията на министъра на труда и социалната политика става ясно, че защитата при уволнение по чл. 333 от КТ, отпада. Кому прави реверанс законодателят?
Като се замислим, проектозаконът за хората с увреждания трябва да изпълни две основни задачи: да урегулира помощите за хората с най-тежки увреждания, да направи така, че те да бъдат справедливо отпускани и тези хора да живеят достойно. Другата му задача е да помогне на хората с 50 и над 50% увреждания да получат образование и шанс за работа, да се чувстват пълноценни и също да живеят достойно. Дали бъдещият закон може да постигне тези две цели, ще покаже времето. 


Снимки Емилия Костадинова


Фонд "Заетост на хората с увреждания"

Специализираният фонд ще бъде нова структура към министъра на труда и социалната политика. Основната му задача ще бъде да подкрепи изпълнението на приоритетните програми и проекти, инвестиционни разходи, дейности в процесите на професионална и трудова рехабилитация и др. за подпомагане на заетостта на хората с увреждания. Именно в него ще се събират парите от "такси" на работодатели, които не са наели хора с увреждания, както и глобите.
Ще се управлява от 5-членен съвет, в който участват представители на министерствата на труда и социалната политика и на финансите, на агенциите по заетостта и за хората с увреждания, както и на национално представителните организации на работодателите. Управителният съвет е с 4-годишен мандат и избира председател от своя състав. Фондът ще има и директор, който участва в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас. Административното, техническо, счетоводно, правно и информационно обслужване на фонда се извършва от Агенция по заетостта.