Човекът-епоха Йосиф Кобзон

Някои хора са като монументи. От самото начало на жизнения им път те носят в себе си нещо величествено, изглеждат толкова представително, че няма как да участват във фарсови постановки или да пеят лековати глупави песнички. В годините на СССР в олицетворение на сериозната естрада, предизвикваща сълзи в очите и дълбоки размисли, се превърна именно Йосиф Кобзон. И дори след разпада на съюза той остана един от неговите нерушими символи, който въпреки какви ли не обвинения и нападки успя достойно и с гордо вдигната глава да премине от епохата на славата си в новото хилядолетие, запазвайки и мултиплицирайки влиянието си не само с изявите на сцената, но и с ярката си гражданска позиция.

Въпреки че често повтаря: "Аз не се стремях към кариерата на певец, просто обичах да пея", Йосиф Кобзон превръща сценичните си изяви в знак за качество. Изглежда на мястото си както в Кремъл, така и във военната зона на Афганистан, където изнася концерти над 9 пъти. Ненапразно го наричат "Официалният глас на Съветския съюз". Винаги елегантен - облечен с класически тъмен костюм и вратовръзка или с бял смокинг и папийонка. Дори книгата, написана за Кобзон от журналиста на "Комсомольская правда" Николай Добрюха, носи строго и тържествено заглавие - "Как перед Богом" ("Като пред Господ").
Пътят на Йосиф Давидович към естрадата не е лек, но изглежда много бърз. Пристига от Днепропетровск във военна униформа и с минимум цивилно облекло: израства в бедно семейство, а в казармата заяква и старите дрехи вече не му стават. Докато следва в Държавния музикално-педагогически институт "Гнесини" в Москва, може да си позволи само черен хляб, картофи и сланина, изпращана от майка му, която живее в родната му Украйна. Скоро обаче започва да дели сцената с най-известните изпълнители на СССР, а песните му се знаят от цялата страна. Казват, че до края на живота си не използва плейбек. Защото пее със сърцето си.
Дори разпадът на съюза не води до рухване на кариерата му. Много скоро след Перестройката Кобзон изнася мащабен концерт, организиран от най-голямото (тогава) младежко тв предаване за поп музика. И тийнейджърите му припяват - заедно с родителите си и бабите с дядовците. Защото и тези, които обичат Йосиф Давидович, и признаващите, че не го понасят, осъзнават много дълбоко: песните му са се превърнали в саундтрак на живота на няколко поколения.
Самият той изключително рядко е доволен от себе си. И споделя: "Понякога дори си мисля: защо ми аплодират? Нищо кой знае какво не съм сторил. Може би просто ми се получава в нужното време, на точното място да кажа и направя това, което е необходимо?"
Има и безброй награди - много престижни международни, както и държавни отличия, сред които е и званието "Герой на труда". Не обича обаче да се окичва с ордени и златни звезди. Прави го само в изключителни случаи, най-вече когато го канят в Кремъл. Но не чака специално повикване, когато на о-в Дамански се случва китайско-съветският пограничен конфликт. Пръв от културните дейци отива в Чернобил след аварията в атомната централа. По собствена инициатива води преговори с бандитите по време на заложническата криза в Театралния център на Дубровка, когато 50 въоръжени терористи от чеченски произход превземат залата, където се играе мюзикълът "Норд-Ост". Въпреки незавидното здравословно състояние, пее пред руските летци в Сирия, изнася концерти в Донецката република.
Неговата биография много добре кореспондира с прочутия хит на Франк Синатра - "My Way" ("Моят път", който Кобзон все пак изпява на руски). В оригинала на тази своеобразна автоепитафия умиращият музикант си спомня живота си и накрая с ръка на сърцето прави извод, че няма от какво да се срамува. А сълзите отдавна са изсъхнали, въпреки незабравимите загуби.
Сблъсква се на пътя си с доста несгоди. Неведнъж го "отлъчват" от телевизията. Първия път - след статия на журналист от "Советская Россия", който изревнувал известния изпълнител към певицата Вероника Круглова. А втория - когато в една от най-големите концертни зали, по време на тържествена вечер, посветена на приятелството на народите, поздравява присъстващите с "Хава нагила". Израелската делегация много се зарадвала, но 16 арабски демонстративно напускат събитието в пълен състав. Случката е от 1983 г., тогава Йосиф Давидович дори е изключен от партията, но няколко месеца по-късно суровото наказание е сменено с тежко порицание и го "връщат в телевизора".
Личният му живот също е доста коментиран. Първите два брака - със споменатата вече Вероника Круглова и с прочутата актриса и певица Людмила Гурченко, са кратки и несполучливи. Но с третия успява да намери жадуваното дълго семейно щастие със съпругата си Нинел Дризина, която го дарява с две деца - Андрей и Наталия. Смята ги за най-голямото си богатство, въпреки че мнозина го наричат милионер в чисто финансов план.
Отличава се и със завидна работоспособност. Самият Кобзон споделя: "Може да се каже, че съм родоначалник на това зверство, когато артистът е ангажиран в 2-3 и дори в 5-6 самостоятелни концерта в рамките на едно денонощие." Без отпуск е близо 22 години - от 70-те до средата на 90-те.
Боледува тежко и продължително. Неведнъж пресата го "погребва". Въпреки всичко Кобзон неизменно "възкръсва". Най-сериозните проблеми със здравето обаче започват през 2001 г. Заради мъчителна дискова херния е хоспитализиран. Откриват му и захарен диабет, включват го на системи. Но Йосиф Давидович не дочаква окончателните анализи и заминава за Астана, където се провежда Международната асамблея на столици и големи градове от страните на ОНД. Активно участва в многобройни срещи и концерти и след три денонощия се връща в Москва в изключително лошо здравословно състояние: треска и около 40-градусова температура. Близо 17 дни е в кома. Но успява да се възстанови. Уви, ненапълно.
В известна германска клиника през 2005 г. претърпява сложна 6-часова операция по отстраняването на рак на простатата. След това имунитетът на Кобзон рязко отслабва, получава тромбофлебит, възпаление на белите дробове и сепсис на десния бъбрек. Четири години по-късно се налага повторна хирургична намеса, която е изключително несполучлива. Спасяват го в Националния медицински изследователски онкологичен център в Москва.
"Йосиф Давидович има изключителен характер, забележителна сила на волята и такава жажда за живот, че надви всичко. Той излъга смъртта. Пет дни след тежка двучасова операция отива в Юрмала, излиза на сцената и, за разлика от много "звезди", пее на живо", разкри известната изпълнителка Лариса Долина.
Тегобите обаче продължават. На Световния форум за духовна култура в столицата на Казахстан му прилошава и два пъти губи съзнание. Лекарите направо на сцената прилагат изкуствено дишане и му оказват първа помощ. Страданията, причинени от рака и наречени от светила в медицината "чернобилски автограф", продължават да го измъчват.
Фактът, че е сериозно болен, е известен на всички. Но той не просто близо две десетилетия живее с тежката диагноза, а и активно работи - по 18 часа в денонощието, не пропуска нито едно заседание в Държавната Дума като народен представител, среща се с хората, решава проблемите им. Освен това изнася безброй концерти, пътува до Донбас, изразява активната си гражданска позиция - изобщо не се щади.
Обаче. В края на юли т.г. Кобзон е приет в болница. Седмица по-късно състоянието му е стабилизирано и той се прибира вкъщи. Но организмът му рязко отслабва и жизнеспособността на певеца се поддържа само с помощта на медицински апарати. На 28 август изпада в кома, от която така и не успява да излезе. Умира на 30 август. Близо две седмици го делят от рождения му ден. На днешния 11 септември Йосиф Давидович Кобзон щеше да навърши 81 години.
Поклон...



Най-голямото му богатство е семейството


С президента Путин




Щастлив с третата си съпруга Нинел