21 Ноември 2018сряда21:10 ч.

Диалогът Белград-Прищина опря до границите

Идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово има както поддръжници, така и противници

/ брой: 171

автор:Зорница Илиева

visibility 507

Всъщност това са думи на сръбския външен министър Ивица Дачич и са отражение на сигналите, че има стъпки в посока перспективи за решение в преговорния процес между Белград и Прищина за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия. Мнението, че сегашните управляващи в Сърбия са най-прозападно настроени от всички правителства след югоразпада може и да отговаря на истината, но "чавка не им е изпила ума" до степен да не си дават сметка за общественото мнение в страната и за геополитическите ветрове. Сърбите в голямата си част не могат да преглътнат независимо Косово, а и се множат становищата на сериозни световни анализатори, че светът върви към нов световен ред и многополюсен вариант.
Помирението между Белград и Прищина увеличава възможностите на целия регион да се приближи по-бързо към ЕС. Виена остава вярна на познатата политика на бившата Австро-Унгарска империя да има своя роля, влияние и присъствие на Балканите - в миналото дори териториално. Още повече, че непрекъснато повтаряното във Вашингтон и Брюксел, че "заравянето на томахавките" между Прищина и Белград "ще отвори пътя към ЕС и за двете страни" е достатъчен стимул за властите в Сърбия и Косово да участват в диалог за постигане на що-годе приемливо споразумение. Целта е обявена за стратегическа и в двете непризнаващи се държави, а на Запад са убедени, че решаването на този казус под егидата на Брюксел може да даде живец на самия ЕС. Особено след кризата с мигрантите и "Брекзита". Агенция Блумбърг дори твърди, че евентуално споразумение между Сърбия и Косово "ще бъде доказателство за продължаващата да се излъчва "мека сила" на европейския проект". Натискът е осезаем и многопосочен. Срещите с участието на президентите на Сърбия и Косово в западни столици не само се множат, но има риск да получат синини по гърбовете си от получавани потупвания по рамото за "проявената смелост да преодолеят враждата си". Смята се, че днес конфликтът може да се реши по пътя на преговори под егидата на Брюксел и то чрез отстъпки, които се определят като "корекция на границите" или "размяна на територии". Съществуват информации, че

Тръмп и Путин са обсъждали и въпроса

с уреждането на т.нар. косовски въпрос именно чрез размяна на територии, което се представя като "корекция на граници". Сигурно и затова Джон Болтън, съветник на Тръмп по националната сигурност, направи изявления, че "администрацията на Тръмп не би се противопоставила на резултат, включващ промени на границите". Нещо, на което възрази канцлерът Меркел, защото се опасява от верижна реакция на Балканите. В региона има малцинства във всяка държава и те бленуват не само на думи за присъединяване към отечеството майка. Не е само РСръбска в Босна и Херцеговина (БиХ), където президентът Милорад Додик не крие планове за присъединяване към Сърбия. При такъв сценарий Хърватия няма да остане безразлична към хърватската част в БиХ и ще търси начин за приобщаване към Загреб. А мюсюлманите в сръбската област Санджак дали ще искат да останат към Белград? А Войводина с нейните унгарци? Да не говорим за Македония, където албанският фактор, който гледа към Тирана, е достатъчно доминиращ, за да не може нищо в Скопие да се реши без участието му.  Меркел призовава към "предпазливост" и повишено внимание, но процесът така или иначе е в ход.
На този етап обаче ЕС е дал "зелена светлина" сърбите и албанците в Косово да се разберат сами. Преговарящите президенти Александър Вучич и Хашим Тачи не дават гласност нито на формата, нито на конкретиката за границите и суверенитета на най-младата държава в региона, но без умора повтарят, че са "решени да преодолеят проблема". Съобщения, че е обсъждано Северно Косово, населено предимно със сърби, да премине към територията на Сърбия, а Прешевската долина, където албанците са мнозинство, да се присъедини към Косово, заливат медиите и в Белград, и в Прищина. Да, "границите не са дадени от Бога", както се изразява Мирослав Додик, но промяната им наистина е свързана

с промяната на баланса на силите в световната политика

и най-често се случва след война.
Гласовете, които не приемат идеята за размяна на територии, не са малко и от двете страни на барикадата. В Прищина валят призиви и резолюции, в които опозицията в лицето на Демократическия съюз на Косовомуш (ДСК) заедно с премиера Рахарадинай настояват президентът Хашим Тачи да бъде отстранен от преговорите с Белград, защото "никой няма право да преговаря за териториалната цялост на Косово". Самият Тачи отговаря с "няма да има подялба на Косово, няма да има размяна на територии и аз досега не съм чул Вучич да предложи нещо в тази посока".
А Вучич твърди, че "малко хора по света знаят кои са границите на Сърбия и кои на Косово", но ще работи за "постигането на компромисно решение за Косово, което да защити сръбските държавни и национални интереси". Ами точно тук е заровено кучето. Кой компромис ще защити сръбските интереси? Кое би се приело от сърбите с достойнство и без унижение. Според Тачи враждите са от 2000 г., а от началото на преговорите с Белград са минали 5-6 години. Резултат? При целия западен натиск за изход от ситуацията, за да бъде признато суверенно и независимо Косово, което да стане и член на ООН? И при опасения, че другите балкански страни може да се почувстват заплашени следствие договор между Сърбия и Косово? А ако договорът се сключи при условие за размяна на територии, Москва няма ли да потрие ръце, защото ще се улесни легитимността на подобни решения за замразени конфликти като тези в Грузия или Украйна, както се опасяват в Блумбърг? Само въпроси.
Единственото ясно е, че ЕС в лицето на Австрия остава верен на принципите, че само чрез диалог може да се решават заплетени проблеми. В тази връзка Виена проведе на 26 септември в Грац среща на министрите на отбраната от Западните Балкани на тема "Сигурността на региона". Според домакина Марио Кунасек, военният министър на Австрия,

"ние трябва да изнасяме сигурност, а не да внасяме несигурност"

Означава ли това, че трябва да се тревожим за сигурността на Балканите? Когато съобщението за такава среща се прави на работно заседание на министрите на отбраната на страните от ЕС, дали нашето общество е наясно със ситуацията и конкретните мерки, които ще се предприемат за осигуряване на мир и спокойствие в региона? Преговорите между Сърби и Косово дали ще гарантират сигурност или ЕС просто търси възможности да покаже мускули  (след "Брекзита" и търговските войни със САЩ), за да демонстрира устойчивост и желание за разширяване?

Един вид ще приобщава, за да не го направят други

А ако Белград и Прищина не се разберат, както обикновено, тогава наистина ли Брюксел трябва да прояви търпение или ще предаде щафетата за натиск на Вашингтон? Не че САЩ стоят настрана от процеса. В Косово се опасяват, че има промяна в политиката на САЩ спрямо Сърбия и приемат цитираните думи за размяна на територии на Джон Болтън като моркова, който се използва след тоягата, за да се постигнат заложени цели. Но това дали няма да пропука вече генетично заложеното убеждение, че "Вашингтон е ключов и доживотен партньор на Косово", който "дава безусловна подкрепа за независимостта на страната"? Думите са на външния министър на Косово Беджет Пацоли, който щял да настоява за специална среща с Болтън. А ако Меркел остане твърда в мнението си, че няма да допусне промяна на граници на Балканите и това наистина се споделя от страни като например Китай и Великобритания - какво следва?
За какъв приемлив компромис в интерес на национални интереси говори Вучич? Дали защото знае, че няма как да се получи "и вълкът сит, и агнето цяло", поради което реши да насочи отново поглед навън и традиционно го направи към България? В Белград нищо не става без Вучич. Случайно ли точно в този момент най-тиражният вестник в Сърбия, националистическият по дух "Телеграф", пише за нашите шопи, че били "чисто сръбски"? В Белград едва ли четат Елин Пелин и едва ли знаят всички наши вицове за шопите, но такива писания звучат точно като виц. Да се целиш в съсед, когато около врата ти нещо те стяга, е стара сръбска политика и ние сме били потърпевши от нея. Колкото и да е странно, намирали сме сили в миналото да се противопоставим. Само за Македония някак не се получи, но и великите сили способстваха за това. Достатъчно е да се спомене само Берлинският конгрес. А за после още ближем раните.
Колкото и да се правим, че сме само наблюдатели на процеса между Белград и Прищина, колкото и да твърдим, че сме в основата на интеграцията на Западните Балкани в ЕС, няма как да се затваряме очите, че става въпрос за наши държавни интереси. Ще успеем ли да ги защитим?. Още един въпрос, но най-същественият: кой ще има силите да отговори и да действа.      


"Обединени патриоти" се разпаднаха

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 227

Бизнесът изригна срещу протестите

автор:Ростислава Иванова

visibility 16

/ брой: 227

63% смятат, че медиите са зависими

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 227

Правителствена болница става детска

автор:Дума

visibility 20

/ брой: 227

БЕХ ще спасява ТЕЦ "Марица изток 2"

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 227

Бум на фалшиви сайтове около Черния петък и празниците

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 227

Агросекторът бележи ръст от 8,9%

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 227

Ремонтите на подвижен състав в БДЖ трябва да приключат догодина

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 227

Конгресът и Тръмп в сблъсък за убийството на Хашоги

автор:Дума

visibility 17

/ брой: 227

Меркел пред Бундестага: Да подкрепим пакта на ООН за миграцията

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 227

Южнокореец оглави Интерпол

автор:Дума

visibility 15

/ брой: 227

Кратки новини

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 227

Партии или диктатура

visibility 15

/ брой: 227