Образованието ни дарява кадри на богатите държави

Преди близо две години Сметната палата направи одит как се реализират завършилите висше образование у нас и каква е миграцията на българските студенти в чужбина. Одитът установи, че в края на 2016 г. нашите студенти в чужбина са около 30 000. Сметната палата алармира, че в България липсва единна национална политика за управление на миграцията на млади хора с висше образование (т.е. за намаляването й) и нещо повече - дори няма ред и система за събиране, систематизиране, анализ и оценка на такава информация. Оттогава досега нищо не се е помръднало. Министерството на образованието и науката вдига безпомощно рамене, когато трябва да даде данни за зрелостниците, заминали да продължат образованието си навън, а на Министерството на труда изобщо не му иде наум да събира информация къде постъпват на работа завършилите висшисти. Камо ли да има някакви анализи, изводи, предвиждания, мерки. В известна степен помага Рейтинговата система на висшите училища, но тази година и тя не е с пълни данни поради конкурсни неразбории при поръчката в МОН. Затова, както винаги в последните години по това време, се лансират мерки на парче, липсата на кандидат-студенти затиска вузовете и се завърта истински ажиотаж с трето, четвърто и т.н. класирания, за да се запълнят местата за първокурсници. И се завърта едно предлагане на бонуси и екстри като в "Била" - тази година модата е да се

обещават екскурзии и лаптопи за баламите

които ще се навият да кандидатстват в супермаркета. И пак няма кандидати най-вече в природните науки като физика, ядрена физика и енергетика, химия, биология, филологиите, дори история (представете си!). А няма кандидати, защото за дипломирани физици, химици, биолози, пък и за историци вече у нас няма работа, да не говорим за достойно платена. Колко бъдещи физици или историци може да си намерят работа у нас? Учителите са друга тема. Но не се ли създадат производствени предприятия и поне някакви условия за хуманитаристика в България, висшето образование самичко няма начин да се справи с проблема.
Пак от две години насам министър Красимир Вълчев обявява едни похвални намерения - чрез бройките за прием, които държавата одобрява, тя постепенно да насочи висшите училища към традиционните за тях професионални направления, за да ги върне към утвърдената им специфика, в която са добри, и да намали предлагането на обучение по "право", да речем, в технически университети и по "държавна сигурност" в хуманитарни вузове. Знаем как висшите училища масово бяха наименовани университети и се напълниха със случайни, но атрактивни специалности, за да докарват пари от студентите. Видим резултат от намеренията за профилиране на висшите училища засега няма, напротив - откакто се въведоха т.нар. приоритетни направления и защитени специалности, вузовете заразкриваха нови екстравагантни курсове именно в тях. Подновените дебати около Закона за висшето образование пък в последно време се въртят активно само около това кой да яхне властта във вузовете и как те да бъдат "приближени" до фаворитите на политическия ни живот - любима тема и любимо щение на настоящата изпълнителна власт.
Колкото и трудно да е обаче да се установят реалните факти, все пак се намират някои източници, откъдето може да се разбере какво всъщност се случва. По данни на НСИ, живородените деца у нас всяка година намаляват с обезпокоителни темпове. Ако през 2010 г. са се родили 75 513 българчета, през 2017 г. те са 63 955 - с около 12 000 по-малко -

отрицателен рекорд, откакто се води статистика

досега. Това е неизбежно, понеже у нас намаляват жените в детеродна възраст - с по 600 000 (30%) на всеки 15 години. Основната причина е миграцията на младите семейства в чужбина, констатира НСИ. Процесът "слиза" вече все по-надолу - тази година дори след третото класиране в приема за гимназиите след VІІ клас останаха хиляди празни места - само в София бяха над 1600. Колко общо паралелки ще бъдат закрити, особено в професионалните училища, за които няма много желаещи, ще стане ясно наесен, понеже срокът за кандидатстване в някои от тях е удължен до 10 септември.
Още през 2014 г. се заговори за това, че местата за прием на първокурсници във вузовете са повече от завършващите средно образование и мераци да станат висшисти имат и всички тройкаджии. Някои вузове се изхитряваха да приемат като "слушатели" дори младежи, които не са издържали матурите си, а сетне свиваха курса им на обучение с изкараната в "слушане" година. Тогава МС започна по малко да намалява приема - първо с 12%, после - с 8%. Но твърде козметично, защото и децата намаляват, и картината не се промени особено, продължиха да остават хиляди свободни места за прием.
За 2018/2019 г. държавата планира да субсидира обучението на 45 918 студенти в 37 държавни висши училища и това означава около 200 души на държавна издръжка в повече от миналата година. Срещу заплащане пък в държавните университети са разрешени 10 692 места, от които 6677 - за зрелостници. В частните вузове, които миналата година запълниха приема си наполовина, има леко намаление, като за тях са предвидени 14 340 нови студенти, от които 9350 след средно образование. Така общо местата за нови студенти - финансирани от държавата или приети срещу заплащане в държавните и в частните вузове, са 70 950. Завършващите средно образование са малко над 56 700. Явно отново ще има по 4-5 класирания, докато бъдат приети всички, преминали заветния праг "среден 2.50". В момента висшите училища чакат да минат и поправителните матури, които започват днес, та белким се появят още кандидати. А в това време МОН и МС се занимават с откриването на нови филиали на университетите ни из страната! Някои ректори пък мечтаят да приватизират държавните висши училища! Кой къде го стяга чепикът! И като ги приватизирате (за жълти стотинки като всичко друго) - какво? Ще намерите български студенти да ви плащат или ще помогнете с нещо на България? 
Неотдавна от министерството се похвалиха, че това лято легализиране на зрелостните си дипломи за чужбина са поискали по-малко абитуриенти. Новината бе предварителна и очевидно силно преувеличена. Данните на няколкото частни фирми у нас, които са занимават с рекламиране на западни вузове и с набиране на български студенти за тях (няма фирми, които привличат у нас кандидати за българските вузове), съобщават, че например за Англия желаещите ще бъдат поне с 200 повече от миналата година. Великобритания обяви преди няколко месеца, че въпреки "Брекзит", студентите от страни на ЕС запазват всичките си права и достъп до стипендии на острова. А напоследък за Албиона заминават по около 1600 деца годишно и сега нашите студенти там са над 6100. Сред най-предпочитаните дестинации са също Германия, все повече - Дания и Холандия.

19% от випуските бягат да учат другаде
  
По груби данни от фирмите посреднички, всяка година към западни вузове се насочват по около 10-11 хиляди завършили гимназия млади българи (около 19% от випуските!). "Осъществяват мобилност", както изрече наскоро една шефка на регионално управление на МОН. Еднопосочна мобилност. Ако тенденцията и сега е същата, колко от тези 56 700 зрелостници от тазгодишния випуск ще останат да кандидатстват за български висши училища? Около 45 000. А колко са местата за прием у нас вече видяхте. Според специалисти няма такава държава - във Великобритания 47% от завършващите гимназия влизат в университет, в Германия - малко над 50%, в Холандия - между 30 и 40%. А у нас - куцо и сакато. Пък после - висшистите ни били нефелни!
Тук не мога да се въздържа да не цитирам една българка, която явно има афинитет към университетската тапия - завършила бакалавър по икономика на туризма, сетне магистър по "европейски проекти" (каквото и да значи това). Силиконката Джулиана Гани неотдавна пусна откровенията си в медиите: "Записах тези специалности, защото винаги съм вярвала, че един уважаващ себе си човек трябва да има висше образование. Все тая дали ще работи по тях, но за собствено удовлетворение!" Жената обича големите деколтета, сега намалила устните си, а от есента става... преподавател - ще преподава мода във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив. Какво знаете вие, г-н министър?!
А само в скоба напомням какво се случва, когато така постъпилите студенти завършат обучението си във вузовете и доколко остават да работят у нас. По данни на МВР и Агенцията по заетостта от 2011 до 2016 г. в чужбина са се реализирали 11 554 българи висшисти, а у нас работа са получили за същото време 1940 чужди граждани. Особено опасно е положението при медиците - една трета от дипломираните у нас напускат страната. Някои ректори предлагат обучението по държавна поръчка с държавни пари да се обвързва със задължение за работа в България след завършването поне за няколко години. Министър Вълчев обаче смята, че това ще отблъсне допълнително младите от кандидатстване във вузовете, пък и те искали да имат свобода в реализацията. Аз пък искам данъкоплатецът, като издържа държавните вузове и студентите в държавната поръчка, да знае, че го прави за развитието на България, а не на Англия или Германия. Варианти има. Може да се варира например с таксите. Някои вузове и сега поемат инцидентно част от таксите за някои специалности, но трагичната демографска ситуация налага държавна политика по този проблем. Според Конституцията ни висшето образование е безплатно при определени условия. Защо в тези условия да не влиза ангажимент за работа в страната след завършването? Иначе сиромашка България финансира образование, за да дарява кадри на богатите държави. И не сме във Възраждането, та те да се връщат.
Преди близо две години Сметната палата констатира, че в България липсва национална политика за управление на миграцията на млади висшисти и дори няма система за събиране на данни, камо ли за анализ, от който да произтекат адекватни мерки. Както ги нямаше политиката и системата, така ги няма и сега. Затова пак няма да ги има от тази есен нови 11 000 млади българи...