Липсват човешки истории в киното

Николай Хомерики е роден на 17 април 1975 г. в столицата на Русия. Завършва икономическия факултет в Московския международен университет и определено време работи като счетоводител в световноизвестна компания за безалкохолни напитки. Обаче е приет в два нидерландски университета и като студент основава с приятеля си фирма за износ на битова химия. Следва в престижните Висши курсове за сценаристи и режисьори (в класа на В.И. Хотиненко, П.К. Финн и В.А. Фенченко). Първата му работа - 3-минутният  етюд "Капля" ("Капка"), получава приз на филмовия фестивал в Сопот, чието жури е оглавявано от Кшищоф Зануси. В Париж защитава аспирантура по режисура в прочутата Национална академия за киноизкуство "La Femis" ("Фемис"). Известният френски режисьор, актьор, сценарист и продуцент Филип Гарел му предлага мястото на асистент в "Les amants reguliers" ("Постоянни любовници"), удостоен впоследствие със "Сребърен лъв" на Венецианския кинофестивал. Продукциите му продължават да печелят награди, а "Сказка про темноту" ("Приказка за тъмнината") става част от конкурсната програма в Кан. Наричат го майстора на фестивалните хитове. В рамките на Дните на руското кино публиката в България ще има възможност днес, 27 август, от 19 ч. да гледа в РКИЦ (ул. "Шипка" 34) най-актуалния завършен филм на режисьора - "Селфи", с участието на Константин Хабенски.

"Най-важен е зрителят!"

- Мислите ли, че филмът "Селфи" ще е разбираем за зрителите в България, г-н Хомерики?
- Сюжетът му е общочовешки, така че би трябвало да е достъпен и близък за всички, независимо къде живеят, какъв език говорят и към коя националност принадлежат.
- Показван ли е вече пред чуждестранна публика?
- След като приключих работата по "Селфи", започнах да правя друг филм, потопих се в снимачния процес и не съм следил къде го прожектират. На този въпрос най-точно може да отговорят продуцентите. Аз не съм наясно.
- Вие ли решихте именно този филм да бъде представен по време на Дните на руското кино в София и Варна?
- Не. Просто ми съобщиха, че е включен в тазгодишната програма на фестивала. Идеята е да бъдат представени нови руски филми, а това е най-актуалната ми завършена кинотворба. След като през 2017-а бе прожектиран "Ледоразбивачът", а сега ще покажат "Селфи", надявам се тази своеобразна традиция да продължи и догодина с поредния ми режисьорски проект.
- На снимачната площадка как процедирате - крещите ли на актьорите?
- Не, аз съм тих режисьор. Крясъци няма. Държа на спокойствието.
- Остава ли нещо скрито за публиката - може би онова, което се е наложило да изрежете от филма или не сте успели да постигнете съгласие с продуцентите?
- Скрито? По-скоро не. Всеки зрител възприема определен пласт от сюжета, разбира го по свой начин, чувства го близък, взира се в него като в огледало, или пък не...
- Какви въпроси най-често ви задават?
- Не спират да питат за актьорите - как ги убедих да участват във филма, какво е да работя с тях...
- Тогава и аз да ви помоля да разкриете някои подробности за вашето творческо взаимодействие с Константин Хабенски.
- Всъщност, когато ме поканиха да режисирам филма, вече беше ясно, че той ще играе главната роля в "Селфи". Зарадвах се, че ще работя именно с Хабенски.
- Как си представяте зрителите на вашите филми?
- Мисля, че това са хора, които ходят на кино не за да се забавляват, а да потърсят отговори на важни въпроси. Някои се концентрират изцяло върху жанра: за едни е важно, че гледат детектив, други обръщат по-голямо внимание за какво точно е той, трети дебнат спецефекти, а за останалите най-интересна е психологията. Всеки може да намери по нещо във филмите ми, стига да знае какво търси.
Зрителите днес, като че ли са свикнали да ходят на кино, за да се забавляват. Преди време се интересуваха и от друго, филмите бяха възможност да научат нещо, да видят; не да се разсеят и да си починат, а все едно книга да прочетат. Сега всичко това е в много по-малки количества. Но трябва да се търсят нови форми. Опитвам се да го правя - да снимам кино, което, от една страна, има ярка, привлекателна за публиката опаковка, а от друга, разкрива фина човешка история.
- Мечтаете ли като режисьор да работите върху тема, която лично вас много ви вълнува?
- Да, много искам да снимам филм за любовта. За мен реализмът е много важен на екрана.
- Какво има по-голямо значение: мнението на критиката или реакцията на публиката в залата?
- Зрителят е най-важен! За съжаление, хората, които се занимават с филмова критика (а тя като качество се е променила не в най-добрата посока), изказват някакво частно мнение, съобразено с политиката на изданието, за което работят. Често залагат на неща, които според тях ще продават вестника или списанието, без да обръщат и най-малко внимание на истинската същност на филма. Пишат се конюнктурни статии, изчезнаха сериозните анализи.
- Познавате ли някой български режисьор или актьор?
- Сещам се за Гойко Митич...
- Той е от сръбски произход.
- Явно ми предстои да обърна по-голямо внимание на тази тема. Когато учих в Париж, имах състудент от България - Камен Калев. Сто години не сме се виждали. Чувал съм, че снима успешно и получава награди.
- Така е. А кои филми според вас може да бъдат наречени успешни?
- Лично за мен това са онези кинотворби, в които поне на 70% успявам да пресъздам собствения ми замисъл като режисьор.
- Може ли днес киното да стигне до широката публика без мащабна рекламна кампания?
- Другият начин да се пробие е през интернет. Стига да познаваш технологията на разпространението на дадено съдържание към зрителите на филмови продукции.
- Какво е отношението ви към цифровизацията на седмото изкуство?
- Лошо е отношението ми. За съжаление, все по-малко са възможностите да се снима на лента. Надявам се обаче, че ще го направя в бъдеще.
- Усеща ли се липсата на определени филми в киносалоните?
- Ако вземем например холивудски продукции - от 80-те, 90-те и дори от следващото десетилетие, се забелязват доста филми за широката публика, много приятни за гледане. Но напоследък се появява кино, което е абсолютно празно. Все повече се залага на комикси, на спецефекти... Творбите, които обръщат внимание на човешката история, карат те да съпреживяваш на героите, да плачеш дори, са рядкост. Това липсва в киносалоните. Филмите си приличат, все едно са направени на конвейер.
- Какво кино обичате да гледате?
- Напоследък гледам много сериали по НВО. Когато са умно направени, те са доста по-интересни от художествените филми. Понякога си пускам (за пореден път) класическо кино - от 70-те и 60-те.
- Може ли днес да се снимат филми без подкрепата на властта, включително и във финансово отношение? Каква е ролята на държавата в развитието на седмото изкуство?
- Когато става дума за проекти, предназначени за широката публика, много е сложно и практически невъзможно да се конкурираш с холивудски продукции без участието на държавата. На Запад разполагат със съвсем различни бюджети и възможности. Но зрителят гледа и камерно кино. Днес всеки снима, може да се направи филм дори с айфон, да се разбере с приятели, които да изиграят някакви роли без пари. Важното е каква идея имаш и талант.
- Създава се впечатление, че напоследък в Русия телевизионните сериали са много повече от филмите. Заговори се обаче и за нашествието на уеб продукциите. Плаши ли ви това като режисьор?
- Не, напротив. Мисля, че по този начин ще се появят повече свежи идеи, ще има по-голяма свобода. Телевизионните канали са много ограничени в това отношение, страхуват се да направят крачка встрани и доста рядко създават някакви оригинални продукции.
- Бихте ли се пробвали да направите интернет сага?
- Може би. Ще се наложи.
- Имате ли мнение за т.нар. интернет пиратство - нерегламентираното сваляне на филми от различни сайтове?
- За продукции, намислени и направени изключително с комерсиални цели, това, разбира се, е много неприятно. Защото печелят от подобни сайтове не хората, създали филмите, а онези, които нямат нищо общо с киноиндустрията. Обаче за някои авторски проекти интернет е възможност те да стигнат до по-голяма публика. Смятам също, че филмите, които са част от голямото киноизкуство, като шедьоврите на Бергман например, трябва да бъдат безплатни за хората. Още повече, че такива автори отдавна не са между живите и техни роднини решават дали да гледаме творбите им или не и каква е цената за това удоволствие. Това не го разбирам. Жан Люк Годар е казал, че законът за авторското право не е измислен от авторите, а от продуцентите. Интелектуалната собственост не съществува. Авторите нямат права, а само задължения...