В панелните жилища не живеят емигранти все пак

Проф. д-р арх. Тодор Булев е роден в с. Изгрев, Плевенска област. Завършва и специализира в Москва. Преподава във ВСУ "Черноризец Храбър", ВСУ "Любен Каравелов", НХА "Николай Павлович". Автор е на над 300 публикации с архитектурна тематика и на редица книги, сред които са: "Естетически проблеми на съвременния град", "Градски дизайн", "Възстановяване на Посолството на св. Престол в София", "Архитектурни кръстопътища" и др. Неговия почерк носят различни урбанистични, ландшафтни, архитектурни и художествени проекти за Черноморието, София, Пловдив, Варна, В. Търново, Плевен, Ловеч, Видин,  Сандански, Троян и др.

"Проблемът за рехабилитацията на панелките не е вече само технически, а и социално-психологически"

- Архитект Булев, според официална статистика 90% от българите днес живеят в жилища, построени при социализма. Сред тях са и панелните, с които ДУМА подхвана темата за новия живот на старите сгради. Вашето мнение по този важен проблем?
- Първо да засегна темата, която малко спекулативно се поднася, за продължителността на живота на панелните сгради. Някои прибързано се произнасят за това, че трябва да започнем да ги събаряме всеки момент, защото ще паднат от само себе си. Разбира се, не е така. Нека да уточним, че животът на панелните сгради, както и всички други сгради, зависи не само от самата строителна система, а от начина, по който са изпълнени и от начина, по който се експлоатират и поддържат. Това важи за всяко строителство впрочем. Всъщност панелните сгради, нищо че са сглобяеми, стъпват на монолитна основа, която се изгражда на място,което ги прави по-устойчиви. И първият въпрос, който би трябвало да си зададем, е доколко основите са стабилни. Те са стабилни, а там, където има някакъв проблем, той е достатъчно видим, се появяват пукнатини, отделяне на секции, и могат своевременно да се вземат мерки. Но това са единични случаи.
Носещата схема, конструктивната система на панелните сгради предполага голяма устойчивост, тъй като те фактически са с голям брой носещи стени в едната и в другата посока. Затова те като разпределение на напрежението и всичко останало са много устойчиви. Слабите места в панелните сгради са сглобките и по-специално връзките между отделните панели, които се осъществяват със заварки. Това се цитира, когато става дума за устойчивост във времето, но трябва да се отбележи, че всеки панел е фиксиран с голям брой заварки, не можем да приемем, че те са изчерпали своята носеща способност, поне без да имаме подробни проучвания. На практика, сградите се държат съвсем добре. Слабо място, като особено подложени на атмосферни влияния са фасадните панели, които се влияят от влага, студ, дъжд и т.н. И тук един от подходящите моменти беше със санирането, което се правеше, да се стабилизира поне тази част, с една грижлива обработка на фасадните фуги. Дали това се прави във всеки един отделен момент, не мога да кажа, но като постановка това би трябвало да го има. Разширявайки малко темата, нека да маркирам, че в момента нямаме, поне доколкото знам, научен изследователски институт, който се занимава въобще с проблемите на сградите. Нито в БАН, нито другаде имаме звена за такива проучвания, свързани със състоянието и експлоатацията на сградите. Въобще това е тема, която е малко оставена без внимание.
- Изискването за т. нар. технически паспорти на сградите може ли да помогне или само ще увеличи бюрокрацията?
- Това изискване е важно, защото състоянието и остаряването на всяка сграда, а не само на панелните, имат нужда от технически паспорти, които да характеризират именно всички тези неща. Но понеже панелките са много масов продукт, мисля, че е редно да се инициират от държавата и от Министерството на регионалното развитие серия проучвания, които могат да се финансират, да се намерят изпълнители за тях, така че да се проучи състоянието на панелни сгради от различни поколения и различни технологии, защото имаме доста голямо разнообразие. Има панелни сгради в ж.к. "Толстой" в София, които са вече по на 70 години. Не се забелязват някакви проблеми при тях, но те са и по-ниски. После започна да нараства височината на панелните сгради, имаме панелни сгради и на по 8-9 етажа... В София една от големите панелни сгради е на "Одрин", в Зона "Б-5", т.нар. китайска стена. Общо взето, и в световен мащаб, ако погледнем, поведението на панелните сгради на този етап е съвсем прилично и не можем да смятаме, че те са изчерпали своя живот.
- А как да им направим покрив примерно, за да не тече на последните етажи при всеки дъжд?
- Ще стигна и до това. През 70-те години, особено във Франция, която е страната, от която се изнесе панелната технология, използвана и у нас (тя минава през Съветския съюз, после идва тук), бяха правени доста опити за реновация и рехабилитация не само на сгради поотделно, а на цели комплекси от панелни сгради. Там се отиде на съединяване на апартаменти, за да станат по-големи, пристрояване към първите етажи, промени на фасадите, промяна на формата на покривите и всичко това довеждаше до съвсем различен облик на тези панелни сгради. Даже и сега у нас, ако видите сгради, които са изцяло по единен проект, обработени с тази фасадна опаковка и оцветяване, се вижда, че те имат едни добри пропорции. Но аз бих предложил по-цялостно отношение към трансформацията на панелните сгради. Например с пристрояване на отделни части, това е възможно, като големи дневни, с използване на покривите, те са много неефективни и са слабото място. Биха могли, има такива проучвания, правили сме ги по мое възлагане, когато работех в ж.к. "Люлин" като главен архитект, да се оформят тавански етажи. Имаме възможност и за пристрояване на първите етажи, разширяване на площта.
- Добре, но нали не забравяте, че повечето от тези жилища са частна собственост, те не са даже общински, а в блоковете хората не са никога на единно мнение.
- Това е проблемът, който е у нас. Всъщност проблемът за рехабилитацията на панелните сгради не е вече само технически, а до голяма степен социално-психологически. Ние не сме свикнали и нямаме навика да работим заедно в блока, в жилищната кооперация не можем да разчитаме само на тези професионални домоуправители, които се появиха. Големият проблем е това, че хората се затварят всеки в своя апартамент, а за общите неща много трудно се намират и средства, и организация. Тук, за съжаление, си казва думата народопсихологията, всеки да се спасява поединично. Но ако искаме реално да се случи нещо  с панелните сгради, няма как да се мине без общи действия. И аз затова отбелязвам, че една панелна секция може да си добави жилищна площ, без да плаща нищо, а продавайки тази площ, да получи пари за рехабилитация на самата секция. Това може да стане с тези 2-3 начина: с пристройки на първите етажи, с пристрояване на отделни части, които увеличават застроената площ, надстрояване на последните етажи. Заслужава да се помисли в тази насока.
- Да разширим малко темата за това как да станат малко по-красиви не само сградите, а и сградните комплекси.
- Тук имаме нужда от изработване все пак на цялостни визии. Сега все още всичко се прави поотделно, а би трябвало да се даде някаква линия поне по отношение на цветовото решение на сградите, така че когато се извършва рехабилитация на 1, 2, на 3-4 комплекса, да се получи една обща картина. Мисля, че има нелоши решения в Бургас и в Благоевград в тази насока. Частната собственост освен права, все пак е и задължение, нали? И с това също не сме свикнали. Поддръжката на частната собственост е нещо доста сложно. При това положение, както се движат доходите у нас, и както се движат цените на имотите, наистина рискуваме след време част от хората да не могат да поддържат своята собственост. Не би трябвало да допуснем нашите панелни комплекси да деградират по начина, по който деградираха навремето централните части на някои американски градове или както деградират в момента част от жилищните комплекси във Франция, които са заселени предимно от емигранти, които имат още по-ниска култура на обитаване и също не си поддържат сградите...
- Ние сме бедни, забравяте този социален момент, просто нямаме възможност, само желание не стига.
- От тази гледна точка, ако не нарастват доходите на населението, поддръжката на частния сграден фонд започва да става почти невъзможна. Не можем да искаме от хората да харчат, за да поддържат, след като няма откъде да ги вземат тези пари. Този технически въпрос за сградата преминава в социално-икономическия проблем - след като няма общо развитие на приходите, на благосъстоянието, нещата ще се влошават. Това са като скачени съдове и аз като специалист мога да кажа, че има технически условия, архитектурни решения, но аз не мога да осигуря това, от което имат нужда хората, за да има развитие на приходите, което да им позволява да поддържат своите жилища. Вие знаете, че у нас процентът на жилища частна собственост е много висок, той е по-висок, отколкото в много страни в Европа. И това е в резултат на факта, че при социализма се строяха много жилища и се продаваха сравнително евтино. Но при тези условия, които имаме сега с изоставането на доходите, не изключвам тази частна собственост да започне да се превръща в бреме за семействата. Остаряването на частния жилищен фонд може да прерасне в социален проблем. Това е един реален социален риск.
- И както твърдят на Запад, ние сме много богати, защото имаме собствени жилища.
- Само че на собствеността на тези жилища трябва да се погледне и в горния аспект, а и в контекста на нашите традиции. В психологията на българина е да има жилище, той винаги е строил жилище за себе си, за децата. Сега, ако погледнете, ще видите, че в страната има огромни фондове, които стоят неизползвани. Още една тема за размисъл, която малко ще ни отдалечи от темата за панелите, но си заслужава да говорим и за нея. За да приключа с проблема за панелните жилища, като оставим настрана общата социална тема със забогатяване на населението, дай Боже то да става по-бързо, стои въпросът, че държавата е, която трябва да прояви определена инициатива, защото няма как иначе да се реши един масов, следователно социален проблем. Най-малкото от гледна точка на тези първи стъпки, които да направи с проучване, с механизъм за техническа помощ, а оттам нататък да се даде сметка, че хората имат нужда и от финансова помощ, облегчено кредитиране и пр. Как да се реализира тази помощ, нека да кажат специалистите финансисти. Сигурно има възможност да се осигуряват кредити за поддръжка, които да са нисколихвени, да не растат с годините, да има подпомагане със сградните данъци, тогава, когато се отчитат пари за поддръжка на жилищния фонд.