В цивилизованите страни се осиновяват и деца с увреждания

Георги ГЬОКОВ е роден на 13 декември 1961 г. Завършва Техническия университет в Габрово. Бил е общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора. Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание от листата на БСП в Стара Загора. Зам.-председател е на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика.

"За изнасянето на проблеми около деца-осиновители мнозинството обвини БСП в неразбиране и популизъм"

- Г-н Гьоков, преди дни Комисията за защита от дискриминация постанови, че се допуска по-неблагоприятно третиране спрямо всички осиновители на деца над 5 г. Неочаквано ли беше това решение?
- За тези, които работят и са запознати с развитието на проблемите с осиновяванията в България, решението на КЗД е очаквано и неизбежно. Преди 6 месеца от Министерския съвет внесоха проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, за да се осигури равнопоставеност между осиновителите на деца до 5 г., защото през 2017 г. КЗД направи задължително предписание на МТСП да се предприемат мерки в тази посока. Странно, че тогава КЗД не е виждала дискриминация при осиновяване на деца над 5 г. и не е дала предписание за равнопоставеност между всички осиновители, но това е друг въпрос. ПГ на "БСП за България" подкрепи законопроекта, според който от 1 юли 2018 г. осиновителите на дете до 5 г. вече имат право на 365 дни отпуск, който ще може да се ползва от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5 г.
- Нямаше ли БСП преди години подобно предложение?
- Да, имахме такова предложение, но то бе отхвърлено, защото е от опозицията, а не от управляващите от ГЕРБ. И аз бих запитал какво се промени от 2012 г., когато беше предложен аналогичен проект, внесен от Захари Георгиев, след като от гласували 102 народни представители, "за" бяха 39, "против" 4 и 59 се въздържаха? И сега, 6 години по-късно, стигаме до същото предложение, само че с предписание от КЗД.
- Вероятно през новия сезон такава промяна ще бъде направена, но всичко това не решава ли "на парче" проблемите с осиновяванията?
- Така е. И ние, от ПГ на "БСП за България", с изказвания в комисиите и от парламентарната трибуна и на първо, и на второ гласуване нееднократно сме подчертавали, че наред с промените в правилна посока проблемите с осиновяванията не се решават докрай, а поведението на мнозинството е неадекватно и не отговаря на обществените очаквания, ощетява и травмира деца, които не са били осиновени в по-ранна от 5-годишна възраст. Неправилно е виждането на управляващите и опитите им да приравнят биологичните родители и осиновителите, защото те са в коренно различни позиции и няма как с едни и същи законови норми и разпоредби да се решават правата им.
Доскоро в българското законодателство не бе уреден въпросът с правата на осиновителите при осиновяване на дете и ползването на отпуск за отглеждането му. След това с промени в КТ от 1 януари 2014 г. нормативно бяха уредени 3 вида отпуски при осиновяване: отпуск поради осиновяване в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане на срока за полагащия се отпуск за раждане; отпуск за отглеждане на дете до 2 г. и отпуск при осиновяване на детето от 2 до 5 г. Със следващите промени законодателят осигури равнопоставеност между осиновителите на деца до 5 г., остана обаче въпросът: какво правим с децата над тази възраст?
Ако се погледне статистиката на осиновяванията, ще се види, че броят на кандидат-осиновителите се запазва през последните години, а около 80% от децата в "Регистъра за осиновяване" са над 5 г. В същото време под 10% от осиновяванията в България са на деца над 5 г., а в 3/4 от кандидатурите за осиновяване посоченият предпочитан профил засяга децата под 5 г.
Осиновяването е изключително сериозен и деликатен акт и трябва законодателно да се действа много внимателно. Т.е. в регистъра децата над 5 г. са по-голямата част, а "интересът" към тях е по-малък.
- Имате ли предложение в това отношение?
- И моята позиция, и тази на ПГ на "БСП за България" като отговорни законотворци бе, че е необходимо да има законодателна разпоредба, която да предвижда осиновителите на деца над 5 г. да могат да се възползват от правото да ползват отпуск в размер на 365 дни от датата на предаването на детето, като евентуално (дискутируемо е) ползването на това право да може да бъде постепенно намалявано пропорционално на възрастта, на която е осиновено детето, но задължително да го има. Осиновителите никога не са в пълна степен подготвени за това, което ги очаква, когато осиновят дете, особено когато е по-голямо, без значение колко са чели и колко са се интересували по въпроса. И на осиновителите, и на детето трябва време, за да подредят отношенията си и това става по-добре, когато са повече време заедно във всекидневието. Колкото по-голямо е детето, толкова повече е загубило от живота си, толкова повече време му е необходимо да навакса, толкова по-голям е периодът за адаптация към новата среда.
Бъдещите осиновители невинаги имат възможност да опознаят детето, което желаят да бъде осиновено от тях. Много пъти, тъй като те са преживели много, докато вземат решение, докато се борят с българската система за осиновяванията, са готови на всяка цена да вземат дете и тогава нужното за адаптация време е по-дълго.
- Един от аргументите е, че на 5 г. малчуганите задължително тръгват на предучилищна градина. Това реален мотив ли е според вас?
- Знам този аргумент. На 5 г. децата задължително започват да посещават детско заведение. Поради това, така или иначе, осиновителите ползват отпуск за време, през което децата са извън дома и така щяло да се създаде евентуално дискриминация по отношение на биологичните родители, за които, знаете, и отпускът при бременност и раждане, и отпускът при отглеждане на дете до 2 г. се спират в момента, в който детето започне да посещава детско заведение. Но правата на биологичните родители и осиновителите са в коренно различни позиции. Затова, мислейки за дискриминирането, не трябва да забравяме и да отчитаме всички проблеми, с които се сблъскват осиновителите. И да не забравяме, че има и друг аргумент - необходимо е време за напасване, за адаптиране, за привикване на детето към родителите осиновители, и обратното. Това е много важно условие, за да е успешно осиновяването. В тази възраст и на децата, и на осиновителите се налага да свикват едновременно с две големи промени в живота си - ново семейство и включване в образователната система. Факт е, че децата трудно приемат такива промени и имат нужда от дълъг период на адаптация.
В началото на периода на преход, при посещаването на училище или детска градина, детето изпитва трудности и има необходимост от своите родители и тяхната подкрепа. Предоставянето на отпуск на осиновителите на деца над 5 г. би помогнало на тези деца да преминат по-безболезнено през този период и да се социализират по-бързо. Затова трябва да мислим в тази посока. На колкото и години да е осиновеното дете, то се нуждае от период на адаптация между него и бъдещите му родители. И още нещо: промените трябва да бъдат подкрепени, но щом сме казали "а", трябва да кажем и "б" и да решим проблема, за да не се налага след някоя и друга година под обществен натиск отново да правим промени.
За съжаление не бяхме чути от мнозинството, дори бяхме обвинени в неразбиране и популизъм. Въпреки това между първо и второ гласуване аз и група народни представители от моята парламентарна група предложихме текстове, с които освен да се прецизират разпоредбите да се уреди положението и на родителите осиновители на деца над 5 г. Отворихме и дебата за осиновяване на деца с увреждания, защото в Регистъра за осиновяване има и деца с физически проблеми, с други проблеми които, извинявам се за израза, ги правят "непривлекателни" за осиновяване. В цивилизованите страни се осиновяват и деца с увреждания, но там държавата се грижи много за тях - финансира тяхната рехабилитация, обучение, адаптация в масови училища и т.н. При нас тези деца се отглеждат много по-трудно, дори от биологичните им родители. Те не са обезпечени финансово, за да може детето им и те самите да се чувстват добре в обществото. Изключително дълга тема, по която дебатът за отглеждане на деца с увреждания не се е състоял изцяло в българското общество, затова толкова трудно, да не казвам невъзможно, вървят осиновяванията в България на деца с увреждания.
От трибуната на Народното събрание предупредих, че мнозинството у нас не е узряло за отделяне на правата на осиновителите и биологичните родители. Предупредих, че след година-две МТСП ще бъде принудено да предложи някакво решение и за осиновителите на деца над 5 г. Е, това се случи по-рано, отколкото очаквах и КЗД се произнесе. Според мен вместо МТСП и министърът да обжалват решението на КЗД пред Административния съд, трябва да действат по-адекватно и да предприемат такива общи и специални мерки с оглед ангажиментите на България като страна по Конвенцията на ООН за правата на детето, с които да създадат условия за изравняване на възможностите на осиновителите на деца над 5 г. с тези на осиновителите на деца под 5 г. Това е в интерес за децата.
От поредицата непълни и непоследователни решения и последвалото решение на КЗД за пореден път става ясно, че от ГЕРБ първо създават проблеми сред различни обществени групи и прослойки и после на пожар бързат да ги решават, за да се представят като спасители. Ако не се заинатят в обжалвания и противопоставяния, сигурно и този път номерът ще мине, както мина пред миньори, пенсионери и т.н.