19 Декември 2018сряда08:49 ч.

На фокус

То и във Виена има частни жилища...

Санирането на панелките - колкото повече се бавим, толкова повече закъсняваме

/ брой: 159

автор:Ева Костова

visibility 1032

Покрай големите дъждове преди време наш приятел, който живее в панелно жилище, се оплака, че покривът на сградата пак протекъл. "Жилището ни в "Младост" е много хубаво иначе, каза той - широко, с отделни стаи не като кутийки, с прекрасен изглед към Витоша, зеленина, детски площадки, детски градини, училища, магазини наоколо и простор между сградите. А не както другаде в столицата, от терасата си да виждаш какво готвят насреща... Наследихме апартамента от родителите си, които са спестявали години за покрив над главата си. Иска ни се да си останем в него, защото не можем да си позволим ново жилище с нашите заплати, но и защото тук са ни приятелите, удобствата на големия град без суматохата на центъра. Стига някой да реши "пилотно" или пък "експериментално" да финансира удължаването на живота на панелните сгради. Сами няма да се справим."
Някога във Франция се опитаха да взривят панелни жилища, за да строят нови на тяхно място, но те се оказаха жилави и неподатливи на взрив, та французите после се чудеха какво да правят. Но намериха начин - пристроиха, надстроиха, разшириха, обновиха, разкрасиха и дадоха нов живот на старите панели. Намериха начин и в Германия, където и в Берлин, и в други градове сега не си личи нищо от старото строителство от соца. Правят го по своя ноу-хау технология. Преди години една кметица на Берлин каза, че са готови да споделят технологията си и с нашата столица. Впрочем, още не е съвсем ясно дали панелите се появяват за пръв път във Франция през 1915 г. или по-късно в Германия, но техническата мисъл и в двете страни е на такова равнище, че не оставя място за създаването на нещо калпаво.
Апропо - дали ГЕРБ още санира, та се къса, или мераците на Лиляна Павлова спряха до под крушата, до поредния транш на европари. Как ще продължи програмата за саниране, се очаквало да стане ясно до края на годината или най-късно до средата на 2019 г., както писа ДУМА през юни т.г. Дотогава ще са изразходвани първоначално отпуснатите 2 млрд. лв. за санирането на 2022 сгради. А още 42 000 чакат за обновяване. Възможните източници за финансиране на тези сгради са пари от собствениците на жилища, европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и други. Отговорът на въпроса занапред кой каква част от необходимата сума ще заплаща, е обвит в мъгла.
При панелните жилища не може само да се замаже с голямата баданарка за освежаване, а трябва да се огледат панелките от всички страни, за да се изключат опасенията на близо 700 000 души, живеещи в общо 470 000 жилища на територията на столичния град. Над 95% от панелните жилища в София са частна собственост. Опасения, които се ширят заради наложилото се мнение, че животът на панелките е някъде около 50 години. Строителството им в София започва през 1959-1962 г., когато са построени експериментално първите девет панелни блока с 216 апартамента в кв. "Толстой". За няколко десетилетия София става първенец по панелно строителство. Строи се по тогавашните стандарти, които са далеч по-надеждни и рационално изпълнени от сегашните, защото тогава има строителен надзор и контрол на място. Има и съзнанието на строителите да не посрамват името си на майстори. Зад гърба им са стояли няколко домостроителни комбината, изпълнявани са препоръките на сеизмолозите, което прави сградите издържливи на земетръс. Така е било в началото. После панелното строителство се разраства, но качеството невинаги е като това на първите сгради заради онази масовост, която се разтича като превтасало тесто от нощвите в града, по думите на Йордан Радичков. Сигурно като наследство от онова време е и печално известният блок в столичния кв. "Надежда", който е разцепен на две от близо 15 години и ще бъде напълно сринат до края на годината.
Хората трябваше обаче да живеят някъде, за жилище се чакаше с години. Особено петимни за свой дом бяха млади семейства, защото с деца (да, тогава се раждаха много деца) трудно се живее под един покрив с по-възрастни роднини. Затова и някои крайно нуждаещи се столичани влагаха доброволен труд в изграждането на жилища, имаше такъв почин тогава. 
После се появиха други технологии - едроплощен кофраж, пакетно-повдигащи плочи и т.н. Монолитното строителство, поне в столицата тогава, бе по-малко - обикновено за хора с възможности за отделни къщи или т.нар. кооперации, които софиянци масово строяха със заеми и ги връщаха после с години - но тогава можеха да ги връщат... В по-ново време се нароиха хитреци от ерата на първоначалното натрупване на капитала. Различни пирамиди обещаваха мечтания дом и съответните заеми за това, разни предприемчиви строителни фирми завземаха територии за жилищни сгради, налазиха и подножието на Витоша... За да отлетят яко дим накрая очакванията на хиляди хора, повярвали примерно в града на мечтите на Анжел, дето щеше да е някъде при Околовръстното. А днешните управляващи напускаха масово приближените си фирми да строят и насред панелените квартали, изградени някога като жилищни комплекси - разбира се, и законите промениха така, че градинките между блоковете се оказаха реституирани "земеделски земи" на собственици, обезщетени някога за тях от ТКЗС-тата, които днес ги продават на строителите.   
За санирането на панелите, които някога са изпълнени добре според специалистите, са нужни повече средства и технически намеси. С времето много детайли ерозират от само себе си, при експлоатацията се получават течове и корозия по конструкцията в общите й части, отделни пропуквания. Всеки блок се нуждае от индивидуално изследване, няма обобщени масови рецепти, признават специалисти в тази област. Още повече че Научноизследователски строителен институт май вече отдавна няма. Нали първата работа в 90-те години бе да се затворят стотици отраслови институти!
Какво да се прави, се питаха мнозина след случилото се с панелен блок в "Надежда". Тогава откъм Министерството на регионалното развитие и благоустройството се чуха идеи за данъчни облекчения за собствениците, изявили желание да реновират сградите, в които живеят. Остана обаче уговорката, че за да започне да се прилага това, трябва да има законова рамка, което технологично ще отнеме време. Впрочем - с данъчни облекчения досега се ползват хора, които живеят в сгради със статут на паметници на културата. Но като погледнете сградите с такъв статут из София и масовото им ликвидиране "по целесъобразност", че и палежите, се вижда, че тая мярка май не привлича никого...
Конкретни действия по тези проблеми в столицата засега не се забелязват с просто око. А някой беше казал, че колкото повече се бавим, толкова повече закъсняваме. Много често на преден план излиза аргументът, че жилищата в панелките са частни. То и във Виена много жилища са частни, но там общината заделя пари дори за цветенцата по прозорците! Частните жилища са като трън в очите и на нашите управляващи, и на началниците от Брюксел, един вид - що се жалваме от бедност, като имаме толкова много собствени жилища. Е, традиция е българинът да спестява цял живот за собствен дом, сега го винят за тази му "слабост"! Какво, да му вземем жилището ли на пенсионера с 200 лв. пенсия? Или да го пратим в "деинституционализиран" дом със стари нещастници? Или пък да оставим кварталите с панели да заприличат на гета, в които "цъфтят" само изкъртени стени? Има вече такива прецеденти. Просто няма време за губене. Общината не може да плати за ремонта на частните сгради, но може да създаде механизъм, по който да се събират и изразходват средства. Властниците се сменят, панелките обаче си остават. А доходите на хората не им позволяват сами да обновят сградите. Държавата, дето ги доведе до хала след 40 години труд да са бедняци, трябва да им даде рамо. Не с шумно прокламирани кампании с политически привкус, не с предизборни обещания, а с намиране на адекватен механизъм за това, с финансови облекчения, с кредити по преференциални правила, със строги сметки по приходи и разходи, строителен контрол, виждания за цялостната градска среда, стимулиране по всякакъв начин на солидарност сред живеещите в блоковете. Това със сигурност ще промени и техния манталитет, ще ги накара да виждат и своята грижа на стопани на принципа: дай, за да ти се даде! 


Когато санирането не закъснява...

В Чехия например панелните жилища са над 1,2 млн., от които от реновация имат нужда около 900 000. В първите години след 2006 г. правителството отделя по 400 млн. чешки крони, но реновацията на всички панелки в страната струва 400 млрд. крони. От години, с известни прекъсвания, работи програмата Green Savings, която предлага частични субсидии за енергийна ефективност на жилищни сгради и къщи. Субсидията е до 1300 евро на кв. м., до 50% от стойността на реновацията, а вече всяка година фондът на програмата е няколко милиарда крони, които се увеличават постоянно.

ЕК не е искала приватизация на "Булгартрансгаз"

автор:Дума

visibility 1

Нощният труд остава 25 стотинки

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 246

БСП: Чии интереси обслужва КЕВР?

автор:Павлета Давидова

visibility 83

/ брой: 246

За 10 години тежките престъпления нарастват

автор:Дума

visibility 44

/ брой: 246

Проблемът "Зелена карта" може да ни спре за Шенген

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 246

Жирардели не казва от кого е купил "Юлен"

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 246

Разрешиха на Банка ДСК да купи Сосиете

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 246

Само 12% от българите планират зимна ваканция

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 246

ООН одобри вредната политика на Киев

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 246

Хиляди унгарци отново протестираха срещу Орбан

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 246

Путин предупреди за крах на световната сигурност

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 246

Гласуват "Брекзит" след месец

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 246