21 Ноември 2018сряда23:08 ч.

Неизвестно за известното

Свободни и равни пред законите

Някои факти около гражданското управление на България по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. и след това

/ брой: 154

автор:Иван Вълов

visibility 400

Наред с драматичните събития, които съпровождат Руско-турската война: най-напред светкавичният успех на руската армия, а по-късно загубите при Стара Загора, Ловеч и Плевен, започва решаването на един много важен въпрос - трябва да бъде създадено гражданско управление в освобождаваните български земи. За тази цел още с обявяването на войната (24.IV.1877 г.) към Главната квартира на Дунавската армия е учредена т.нар. Гражданска канцелария. За неин ръководител е определен княз Владимир Черкаски.
Няма да обясняваме защо главнокомандващият на Дунавската армия княз Николай Николаевич и неговият началник-щаб ген. Артур Непокойчицки са в непрекъснат конфликт с Черкаски и защо се отнасят високомерно към българите, които работят под негово ръководство, както и защо самата българска група е разделена на две враждуващи групи - стари и млади. Не бива обаче да отминем най-отговорната страна от работата на княз Владимир Александрович - усилията му и пряката му дейност за практическото въвеждане на българска гражданска управа, при това изборна, във всяко селище още с освобождаването му. Тук именно се корени една от причините за конфликта на Черкаски с редица влиятелни фактори в руската армия и почти пълната изолация на Гражданската канцелария. Князът получава прозвището "утопист" и "вироглав волнодумец" заради демократичните му разбирания, що се отнася до своевременното заменяне на турското управление с българско.
Неговите схващания за демократичност в държавното управление са много по-отдавнашни, още от времето, когато едва 25-годишен, той работи в Тула за освобождаване на селяните от крепостното робство. Преминал през много изпитания, човек с наистина необичайно демократична за онези години биография, Владимир Черкаски изиграва изключително важна роля в историята на новоосвободена България.
Под прякото ръководство на княз Черкаски и на помощниците му от Гражданската канцелария - генералите Анучин, Золотарьов, Домонтович, както и на българите Найден Геров, Драган Цанков, Марко Балабанов, Иван Ст. Иванов и др., са изработени няколко исторически документа. На първо място това са "Прокламацията на Царя Освободител към населението след преминаването на Дунава" и Инструкцията за въвеждането на ново гражданско управление.
Прокламацията е документ, който по важност стои може би наравно с Манифеста за обявяването на войната. Чрез нея се определя освободителната мисия на войната: свобода на българския народ и еднаква отговорност на всички граждани пред законите, независимо от вероизповеданието и народността им.
"Жители на България! - се казва в третия абзац на прокламацията. - Делото на Русия е да създава, а не да руши. Тя е призована от всевишния промисъл да сговори и омиротвори всички народности и всички вероизповедания в ония части на България, дето има да живеят заедно хора от различен произход и от различни вери. Занапред руското оръжие ще опази от всяко насилие всеки християнин; нито един косъм няма да падне от главата някому безнаказано; никому една троха не ще вземе насилствено мохамеданинът или някой друг, без той да бъде тутакси наказан за това. Всяко престъпление ще води след себе си и безмилостно наказание..."
В Прокламацията е обърнато специално внимание и на населението от турски произход:
"...Подчинете се безусловно на законните повеления на ония власти, които ще бъдат назначени, когато дойде моята войска. Изпълнявайте техните заповеди безпрекословно. Станете мирни граждани на онова общество, което е готово да дарува и вам всичките добрини на правилно уреден граждански живот. Вашата вяра ще си остане незасегната, вашият живот, животът и честта на вашите семейства свето запазени."
Последната част от Прокламацията уточнява:
 "Там, където отиват напред в страната ви руските знамена, навсякъде на мястото на турските власти ще се постави добро управление. В това управление ще се повикат да заемат незабавно деятелно участие местните жители под ваше ръководство от наредената за това власт; а новите български дружини ще послужат за основа на местна българска сила, предназначена за пазене на всеобщия ред и безопасност..."
Цитирахме части от Прокламацията, защото руското правителство в лицето на Гражданската канцелария не отстъпва от нейните основни положения и не я нарушава, въпреки изключително сложната обстановка, при която е поставена руската армия след опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша, неуспехите при Плевен (до идването на ген. Тотлебен), зверствата на турците при Шипка, Телиш и Горни Дъбник, предизвикали остра реакция сред световната общественост чрез публикациите на чуждестранните военни кореспонденти. В подкрепа на благородството на руската армия и принципността на гражданското управление стоят десетки и стотици факти, от които ние ще преведем само незначителна част.
Почти едновременно с освобождаването на селищата в тях се създавала гражданска управа, в която влизали уважавани и избирани от населението хора. В по-големите градове наред с българите обикновено се назначавали и руски офицери в качеството си на коменданти. Често се случвало мюсюлманското население да напуска селищата още преди идването на руската армия, което било използвано от някои местни жители за користни цели - ограбване на имущество, физическо отмъщение, насилствено покръстване и други забранени и самоволни прояви. При установяването на такива извращения виновниците били строго наказвани. Новата гражданска власт се стремяла в повечето случаи да установи пълна законност в селищата и неприкосновеност на личното имущество.
Известният руски военен кореспондент, а по-късно и забележителен писател Василий Немирович-Данченко в наблюденията си от войната (той е бил дописник на няколко големи руски издания), послужили за основа на тритомната му книга "Год войны", която излиза от печат през 1878 г. в Москва, описва редица интересни случки, свързани с установяването на гражданската власт и първите резултати от нейното прилагане. Той се спира не само на турските жестокости, но и на духовното поражение, което войната нанася върху някои български граждани. Губернаторът на Ямбол ген. Духонин наказал българи за кражба на имущество, което принадлежало на мюсюлмани. В Свищовска губерния, управлявана от Найден Геров, била заловена разбойническата банда на някой си Гино Иванов, която ограбвала и тероризирала едновременно населението от български и мюсюлмански произход.
В своите записки "Из прошлого" ген. П.П. Карцов разказва как по време на престоя му в Ловеч през 1877 г. се сблъскал с железните закони на гражданското управление. Губернаторът на града забранил да се използват дървените огради на изоставените турски къщи за печене на хляб от военната фурна, въпреки че стопаните им били избягали. На войниците било определено място в гората, където единствено им се разрешавало да секат дърва. И това става след второто освобождаване на Ловеч от руските войски, когато градът е силно опожарен и половината от населението му зверски избито от турците!
В спомените си за Руско-турската война полковникът от българското опълчение Фьодор Прерадович разказва за законността, която била спазвана от гражданското управление в Стара Загора при първото освобождение на града от Челния отряд (Преден на ген. Гурко). В кореспонденциите на английските журналисти Макгахан, Форбс (Царят на репортажа), Стенли, д-р Каррик, Добсън и другите им колеги; испанците Де Лом и Пелисер; франзуците Дик дьо Лонле, А. Молховски дьо Белина, Ламот; немците Данхауер, Фон Маре, Хун, Фон Браухич; Бета - за италианците, австрийците, чехите, поляците, американците... и най-вече в подробните информации на специалните пратеници на руските вестници и списания (повече от 40 души), е намерило широко отражение гражданското управление и в частност дейността на княз Черкаски.
Ограниченото място не ни дава възможност да разкажем за репортажите на военните кореспонденти Лев Шаховски, Всеволод Крестовски, Евгений Утин (в писмата си от България той разказва за установяването на гражданското управление в Трявна), за М. Фьодоров, Николай                   Максимов, които умело са вплели в информациите си за войната и редица интересни факти за Гражданската канцелария.
Трогателно е описанието на Лев Шаховски за неочакваната смърт на княз Владимир Черкаски в нощта на 18 срещу 19 февруари стар стил (а по нов стил - срещу 3 март) 1878 г. в Сан Стефано от кръвоизлив в мозъка. Каква съдба има наистина създателят на първото свободно гражданско управление на България! Когато тя официално бива призната за суверена държава, той умира, за да остане завинаги между първите и най-заслужилите за народа ни руски дейци. Големи са заслугите му и за социалното дело на младата държава, което се изгражда по набелязания именно от княз Черкаски план за дейността на Гражданската канцелария.


Десантът при Свищов


Подписването на Санстефанския мирен договор


Санстефанска България

"Обединени патриоти" се разпаднаха

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 227

Бизнесът изригна срещу протестите

автор:Ростислава Иванова

visibility 71

/ брой: 227

63% смятат, че медиите са зависими

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 227

Правителствена болница става детска

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 227

БЕХ ще спасява ТЕЦ "Марица изток 2"

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 227

Бум на фалшиви сайтове около Черния петък и празниците

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 227

Агросекторът бележи ръст от 8,9%

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 227

Ремонтите на подвижен състав в БДЖ трябва да приключат догодина

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 227

Конгресът и Тръмп в сблъсък за убийството на Хашоги

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 227

Меркел пред Бундестага: Да подкрепим пакта на ООН за миграцията

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 227

Южнокореец оглави Интерпол

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 227

Кратки новини

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 227

Партии или диктатура

visibility 51

/ брой: 227