Доплащането не може да бъде повече от 20 на сто

Д-р Десислав Тасков е роден през 1972 г. във Варна. Завършил е Четвърта езикова гимназия и Медицинския университет в родния си град. Специалист е по урология, работи в онкоболницата "Д-р Марко Марков" във Варна и е управител на Многопрофилната болница за активно лечение в Каварна. Преди дни на разширено заседание на Националния съвет на БСП д-р Тасков и проф. Георги Михайлов представиха "Визия за България" на БСП в сферата на здравеопазването.

"Здравеопазването, което е синоним на хуманност, се превръща в изпитание, в някои случаи дори в ад за най-страдащите"

- Д-р Тасков, идеите на БСП за по-нататъшно развитие на здравеопазването във "Визия за България" алтернатива ли са на действащата в момента система?
- В момента системата на здравеопазване в България има крещяща нужда от промяна. Виждаме, че вече нито пациентът е доволен от услугата, която получава, нито лекарите, чийто труд, в голямата си част, не е остойностен. Като резултат, не само, че 85% от българите не са удовлетворени, но и средната продължителност на живота у нас е много по-ниска, в сравнение с останалите страни от ЕС. Сред първенците сме по смъртност от коронарни исхемични инциденти, от ракови заболявания, висок е процентът на детската смъртност, на недоносеност на плода. В същото време се увеличава невъзможността за достъп до здравеопазване, налице е тежко социално разслоение, което вече достига до невъзможност за лечение от най-бедните хора в страната. Сега над половината от парите за здравни услуги хората вадят от джоба си за доплащания. А според стандарта на СЗО, доплащанията от осигурените граждани не бива да са над 20%. Затова предложенията на БСП са насочени именно към промяна на системата.
- Но идеята на новия управител на НЗОК, както сигналите от страна на МЗ и управляващите, сякаш вървят в посока на регламентиране на доплащането, независимо, че все още Кирил Ананиев не е представил официално идеите си.
- Все още не знаем какъв е планът на министър Ананиев, но това ще доведе в още по-голяма степен до разслоение и невъзможност за лечение на бедните. Това не е решение и смятам, че преди да се мисли за смяна на модела, е нужно да се затегне контролът в системата, включително и на лекарския труд, и на медицинските дейности, да видим откъде изтичат парите. Нека да използваме пълноценно и медицинския одит. Но да се узакони доплащане, което и в момента е 50%, е абсолютно немислимо.
- Твърди се, че алтернативата на доплащането е увеличаването на здравната вноска.
- И това не е решение. Пак казвам, преди всичко трябва контролът да стане стриктен.
- Във "Визията" се предлага изграждане на национална здравна система на регионален принцип, както и въвеждане на здравна карта. В момента имаме поредната такава, но как работи тя и как трябва да изглежда здравната система на регионален принцип?
- Всички отлично знаем, че сегашната здравна карта не се различава кой знае колко от онази на министър Петър Москов, която бе отменена от ВАС. Необходима ни е здравна карта, която, от една страна, да е съобразена с медицинската компетентност, от друга, да регламентира равномерно разпределение на медицинските услуги в страната и възможност за достъп на населението от всички региони до медицинска помощ, отговаряща на съответния стандарт.
- Какъв е той?
- 30 минути в рамките на "златния" час, отстояние на 50 км, непрекъснато покритие 24 часа 7 дни в седмицата. Става въпрос не само за медицинска помощ, но и за аптечна мрежа. Така трябва да бъде направена картата. А какво имаме предвид с тази национална здравна система на регионален принцип? Добро покритие за получаване на здравна помощ във всички региони. Във всеки  лечебните заведения може да бъдат събрани в единна структура, в която да се включват областните и общинските болници, областните центрове и изнесените центрове за спешна медицинска помощ, като администрирането да се извършва на ниво на регион и бъдат финансово обезпечени. В момента има крайно противопоставяне - населението в цели региони на страната няма достъп до медицинска помощ, а на места не говорим дори за "златен" час или 50-километрово покритие. Човек с инфаркт или инсулт не може да стигне до болница нито до 30 мин., нито на 50 км. Търсим комплексност и по-лесно вземане на решения.
- А Москов нямаше ли подобна идея преди 2-3 години?
- Приложена на практика, неговата идея задълбочи регионалните различия и районите със слабо покритие от медицински услуги, останаха почти без никаква помощ. Резултатът от неговия опит за реформа доведе до почти пълно обезличаване на общественото здравеопазване в България.
- "Визията" предлага и недопускане на  демонополизация на НЗОК. Какво означава това?
- Нашето становище е много да се внимава с демонополизацията на НЗОК, за да не се стигне до пълна комерсиализация на здравеопазването, както на практика е в момента, и напълно е забравен моделът на солидарност, който трябва да гарантира основния стълб на здравеопазването и достъпа до здравеопазване на всеки гражданин. Една промяна в модела не става от днес за утре, необходим е широк дебат и консенсус - обществен, политически, съсловен. За да се въведат такива промени, трябват поне 3-4 години, а резултатите ще се видят в следващите 10-15. Всички са на ясно, че моделът на клиничните пътеки и на търговските дружества пречи на развитието на медицината и на здравето на хората, като се дава превес на търговията, на печалбата. Но за каква търговия може да се говори, щам става въпрос за финансиране от публични средства, от НЗОК, която в дълбоката си същност е обществена институция? А и здравеопазването не е търговия, то е по-скоро социална дейност. В момента, от една страна, правим търговия, от друга - от медицинските специалисти се иска да работят едва ли не даром. Затова БСП иска повече държава в здравеопазването, в управлението и регулацията на процесите и в контрола.
- Обяснете идеята за държавно гарантиран базов пакет от медицински услуги, заплащани с публични финансови ресурси за здравно неосигурените.
- Това пак е функция на солидарността в здравното осигуряване и равнопоставеността в ползването на медицинските услуги. Здравнонеосигурените граждани също трябва да имат достъп до основни медицински услуги, включително и спешно обслужване.
- Ако не са търговски дружества, лечебните заведения какво да са? По специален ред ли да се регистрират, кой да ги финансира?
- Предложението на БСП е болниците, които работят с ресурса на НЗОК, да не бъдат търговски дружества, а със статут, който да отговаря на социалния характер, същност и насоченост на здравеопазването. Как ще бъдат регистрирани е въпрос, който ще се решава. Навремето бяха регистрирани като търговски дружества, за да се намалят дълговете им.
- Та те продължават в една или друга степен да трупат дългове.
- И те едва ли са по-малко отпреди. Принципната ни обосновка е, че ако искаш да работиш с обществения ресурс, няма да бъдеш търговско дружество. Само така може да се мисли не за количеството, а за качеството на свършената работа - като сме лекували 100 души примерно, колко са се излекували, колко и кога са се върнали на работа, с колко време сме продължили живота на пациентите си...
- Как ще бъде намалено ДДС на лекарствата?
- Идеята е да се намали ставката не само за лекарствата, но и за медицинските изделия. Освен това да има ежегодно държавно определяне на цените на лекарствата от реимбурсния списък и медицинските изделия както за болниците, така и за аптеките. По този начин да се премахнат обществените поръчки за лекарства и медицински изделия, които вдигат цената. Как ще се дефинира ДДС, ще кажат икономистите.
- Вие ръководите общинска болница. Какво е състоянието на общинските болници към момента, след протестите през зимата?
- Протестирахме и не бяхме чути. Не бяхме чути и загиването на общинското здравеопазване продължава. Основната причина е, че не се намери решение за общинското здравеопазване. А това е най-важното от социална гледна точка, защото на него разчитат близо 2 млн. души, по здравни, но и по социални и икономически причини. В момента цените на клиничните пътеки се увеличиха с 10-15%, но реално това не доведе до подобряване на състоянието им, защото лимитите, наложени от държавата, останаха същите. И сега цинизмът е, че в момента те работят с малко по-завишени цени на клиничните пътеки, които 15-16 години не бяха пипани, а в същото време лимитите им останаха същите и те могат да работят по-малко, отколкото досега. В момента една общинска болница няма реален стопанин. От една страна, държавата не може да ги финансира, защото те се водят общински, от друга - по закон общините също не могат да бъдат свързани с пряко финансиране на дейността им. Няма ли ги общинските болници, обезлюдяването на цели региони в страната ще стане факт. Наличието им е последната възможност да се задържи както населението, така да има и някакъв бизнес, да има работодатели в съответната област, което за държавата е от изключително значение. Може би по-малките общински болници в отдалечените и гранични региони трябва да имат статут на защитени.
Друг важен момент е, че държавата няма адекватна национална профилактична програма. Особено в областта на социално значимите заболявания. Там да бъдат обхванати не само големите университетски и областни лечебни заведения, а и общинските, за да се гарантира наистина достигане до здравна помощ на максимален брой хора. А като няма профилактика, българинът гине от карцином на простатата, на шийка на матката, рак на гърдата, на дебелото черво... Парадоксът на нашата българска действителност е, че здравеопазването, което е синоним на хуманност, се превръща в изпитание, в някои случаи дори в ад за най-страдащите, за нуждаещите се и болните хора. Лекарите се сблъскваме с абсурдите на здравната ни система и това не може вече да продължава по този начин. Говорим за недофинансиране, но не всичко зависи от парите. Днешното състояние на здравеопазването ни се дължи на бездушие, честа незаинтересованост и грешни решения.
Лекарите бягат. Затова БСП иска да обвърже обучението в сферата на здравеопазването със стипендии от държавата и съответно с пряк ангажимент след това завършилите лекари да работят в България. Искаме специализации в области на медицината, където сме се оголили "кадрово", които да бъдат финансирани от държавата и отново с пряк дългогодишен ангажимент за работа в държавното здравеопазване. Искаме пациентът да е във фокуса на системата.