Бойкот вместо песни

Надали за някого е изненада, че и през 2019-а Турция няма да прати свой представител на "Евровизия". Вече за шести път южната ни съседка съзнателно пропуска участие в песенния конкурс. И ако досега основният мотив за игнорирането на музикалната надпревара се свеждаше до категоричното несъгласие с пропорционалната система за гласуване, напоследък все повече се акцентира върху т.нар. морална заплаха. Както мнозина се досещат, всъщност бойкотът визира победата на Кончита Вурст в Копенхаген. Въпреки че оттогава са изминали над 4 години, турският държавен телевизионен канал явно все още се страхува от призрака на брадатия австриец с рокля, който не вярва в половата принадлежност и твърди, че е и мъж, и жена.
Обаче изтъкването на нравствените ценности и предпазването от евентуалното възникване на неконтролируемия джендър хаос хич не изчерпват безкрайния списък с аргументи Турция да не участва на "Евровизия". В страната явно не могат да се примирят с привилегиите на Голямата петорка, според които държавите основателки на песенния конкурс се класират за финала по подразбиране. Но забравят немаловажната подробност, че Испания, Италия, Великобритания, Франция и Германия плащат най-високите такси в Европейския съюз за радио и телевизия.
Нарастващата политизираност на музикалната надпревара плюс опасенията от възможното засилване на религиозно напрежение в региона заради домакинството догодина на столицата на Израел все пак са сериозни аргументи за отказ от участие. Но няма как да се обясни защо Турция не използва "Евровизия", за да потвърди (макар и формално) стремежа си към евроинтеграция и ориентиране към ценностите (и пазара) на Стария континент. Вместо това Анкара все повече се дистанцира и затваря в себе си.
Със сигурност и Кубертeновият принцип не успява да компенсира разочарованието на повечето участници. Затова някои измислят какви ли не бойкоти, пардон, хватки, за да говори светът за тях, въпреки че дори не излизат на сцената на конкурса.