В НЗОК очакват около 40 млн. лв. дефицит за лекарства

Недостиг от около 40 млн. лв. за лекарства да края на годината се очакват в бюджета на НЗОК. Това коментира пред журналисти зам. здравният министър и член на Надзорния съвет на НЗОК д-р Бойко Пенков пред журналисти. Той се включи в дебата: "Прозрачност и здравеопазване" по повод на създаването на първия "Индекс на болниците". Пенков смята, че с електронните търгове за лекарства болниците ще намалят разходите си за медикаменти с около 15%, но този ефект щял да се прояви през втората година. Очаква се системата да заработи до края на годината.
От думите на Пенков стана ясно, че той подкрепя идеята на управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев за прилагане на най-евтината и ефикасна терапия по отношение на скъпите лекарства, когато се плащат от касата. Ако пациентът предпочита по-скъпо лечение, ще си доплаща. Новият начин на изписване на лекарствата щял да съкрати пътя им до пациента, а и така ще бъде прекъснат и натискът от страна на фармаиндустрията. Той смята, че трябва да бъде променен и алгоритъмът на клиничните пътеки, т.е. "какво се полага на пациента, какво задължително трябва да се извърши, контролът да проверява именно това". Дечев припомни, че в момента касата проверява за извършена дейност постфактум и само по документи. Не стана ясно каква е позицията на Дечев по отношение на надлимитната дейност на болниците, но той обясни, че и болница "Св. Иван Рилски", на която бе директор допреди дни, е завела дело срещу касата.
Голяма част от парите, които се дават за лечение в чужбина, не отиват в лекарите и медицинските екипи, а за логистика, печалба на болницата, посредници и пр., коментира Дечев. Според него средно годишно се дават 150 млн. лв. за лечение на българи в чужбина. ДУМА припомня, че една от идеите на управителя на касата е в България да бъдат канени чуждестранни водещи специалисти за лечение на по-сложните случаи, а дейността на фонда за лечение на деца и на комисията за лечение в чужбина да се обединят под шапката на НЗОК.
Трябва ли изобщо да се плаща медицинската дейност чрез клинични пътеки, трябва ли лечебните заведения да са търговски дружества, попита при дебата депутатът от БСП проф. Георги Михайлов. В никоя държава разходът на обществени средства за лекарства не е толкова висок като в България - около 35%, отбеляза той. Според него узаконяването на доплащането е стъпка към увеличаване на здравната осигуровка.  
Омбудсманът Мая Манолова заяви, че в момента във фактически фалит са над 15 болници. Според нея е необходима премислена и ясна държавна подкрепа за общинското здравеопазване и болници.


Никой не знае колко са здравнонеосигурените

В момента никой не знае колко точно са здравнонеосигурените в България, каза проф. Петко Салчев от НЦОЗА. Когато се увеличава брутният вътрешен продукт, продължителността на живота се увеличава леко, а когато намалява, продължителността на живота рязко спада за 2-3 години. Докато леглата в държавните и общинските болници намаляват, в частните се увеличават. Липсват индикатори на качеството, статистиката отчита колко процедури на колко пациенти са направени, но никой не отчита колко души са оздравели, какъв е ефектът от лечението, коментира председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.


Невидими хора дърпат конците на НЗОК, твърди управителят

Проблемът в НЗОК идва от "едни хорица, които се въртят на места, които не са видими за обществото, но дърпат конците на касата". Това заяви вчера управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев. Той поясни, че имало много интереси в системата - лобита били вкарали хора, които влияят. Дечев заяви, че се надява на политическа подкрепа, за да направи кадрови промени в НЗОК. "Хора, които не искат да има рокади, вече са направили едни предварителни действия, с които са бетонирали кадровата ситуация в момента", коментира Дечев. Не каза имена, но уточни, че те са част от системата на Здравната каса. Дечев уточни, че приел да оглави НЗОК, защото смята, че ситуацията по-тежка не може да стане.
Ако се приеме планът ми за действие, убеден съм, че 2019 г. НЗОК ще приключи без дефицит, категоричен е Дечев.