"Скритите" ученици

С поредна лавина от цифри ни заля вчера министърът на образованието Красимир Вълчев, опитвайки се да оправдае съществуването и работата на стотиците екипи, които месеци наред обикалят градове и села в издирване на непостъпили в училище деца. Пасаж от министри и зам.-министри излезе пред микрофоните и говори за хиляди липсващи, неоткрити, забегнали в странство и отказващи да влязат в училище. Въпреки обширните обиколки и милионите, отделени за връщане на децата в класните стаи, резултатите от кампанията са все още доста съмнителни.
По официална статистика благодарение на нея 24 000 деца са прекрачили училищния праг, но от тях 2000 не са се удържали много зад чина. В същото време 12 000 са онези, които са се отказали от училище за изминалата учебна година. Удобно кавалкадата министри отчете, че "скритите" от учебния процес деца са в чужбина.
Какво показва тази статистика и с какво е полезна за децата и образованието, за бъдещето на страната? Дали сметките, отчетите и прехвърлянето на бройки от една графа в друга не сочи единствено безсилието сред управляващите да се справят с проблема? Знаят ли те всъщност с какво се борят или по-скоро отчитат дейност, като впрягат учители, специалисти, полицаи в един безнадежден процес?
12 000 ученици, оставили училището през тази учебна година, са най-доброто доказателство, че и този път управниците не са се справили с проблема. Хиляди ще останат необразовани, неграмотни и единственото бъдеще пред тях е нискоквалифициран труд, нулева перспектива, минимални възможности за реализация. А властта ще продължи година след година да вади статистика, докато училищата опустяват.