Закони под индиго

Родителите на деца с увреждания напуснаха работната група, която изготвя закон за хората с увреждания. Протестите им станаха катализатор на законодателните промени.
Проблемът не е в напускането на работната група, в протестите, в писането на нов закон. А в отсъствието на желание за промени. Необходими промени, които обществото иска от години. Защото системата на подпомагане на хората с увреждания дефектира от години. През цялото време са правени бутафорни изменения без особен ефект.
Преди няколко месеца дойде поредно обещание за промяна. Всички с надежда зачакахме. Уви! Оказа се, че новият закон бил написан под индиго на стария. Изненадани? Едва ли. Безсилието на законодателната и изпълнителната власт не се проявява за първи път. Мигар не се случва същото с шумно рекламираните национални здравни карти през последните 7-8 години? Или с медицинските стандарти? А с наводненията? През юни-юли едни и същи населени места стават жертва на поройните дъждове, а властта взема "спешни" мерки, след като Бащицата се разпореди...
У нас хората с увреждания и в началото на XXI в. си стоят у дома. Една от тях, моя позната, ненавършила 25 г., бакалавър по инженерство и магистър по маркетинг, с отлични дипломи - стои вкъщи. Защото никой работодател "няма" свободно място по нейните специалности. И защото тя не може да се качва в софийските трамваи и трябва да ходи на работа с такси, което да плаща със смешните си помощи. И защото някому е хрумнало да намали процента й на работоспособност. Защото никой не знае защо. Може би, за да се спестят едни пари? Та нали миналата година депутат патриот каза, че "в джобовете на лъжеинвалидите потъва една магистрала "Хемус" от Белокопитово до Ябланица". Очевидно, изхождайки от собствения си фалш, управляващите виждат във всеки човек с увреждане фалш и лъжа.