Има медии, но от тях е изгонена журналистиката

Лили МАРИНКОВА, легендарната водеща в БНР, бе възстановена в началото на юли т.г. от Върховния касационен съд на работа в радиото, след като на 6 юни 2016 г. бе скандално уволнена от Александър Велев в първия му работен ден като генерален директор. Тогава Велев назначи нов човек на длъжността й директор на "Хоризонт" и на това основание я уволни. На 10 юли т.г. тя получи едновременно заповед от Велев за възстановяване, но и още една - за освобождаването й с мотив "придобито право на пенсия".
Маринкова е завършила журналистика в СУ, в БНР е била водещ на предаванията "Разговор с вас", "Хоризонт преди всички" и "Неделя 150". Работила е в предаванията "Открита линия" и "Очевидци" в "Ефир 2" на БНТ, по-късно води авторското предаване "Вън от рая" по Канал 3. Носител е на наградите "Репортер на годината", "Сирак Скитник" за радиожурналистика, на "Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество".

"Който държи цялото медийно пространство, го чака увисналата физиономия на Тодор Живков"

- Когато стана ясно, че съдът възстановява на работа в БНР Лили Маринкова, мнозина подозираха, че генералният директор няма да те посрещне с рози. Но всички са потресени, че в деня на връщането ти вече те чакаше заповед за освобождаването ти отново.
- Щом Върховният касационен съд не може да накара този администратор да се замисли за действията и грешката си - едно недопустимо отношение към журналист, кой може? С този нов жест - да се освободи от мен, той показва, че и сега пак би постъпил както преди две години. В решението си съдът много ясно казва какво е обществената институция, какво съдържание очакват от нея, кое е уникалността й. Става дума не за лично предприятие, а за обществена институция. Ако съдът не може да го накара да анализира това послание, кой е в състояние да го направи?
Много благодаря на колегите, на преподавателите от Факултета по журналистика, на много хора, които ми се обадиха. За тях решението на съда беше остров на надеждата - че повече няма да е възможно да бъдат елиминирани професионалисти, да се причиняват такива беди и да се кадрува по този начин.
- Факт е обаче, че с поправката от 2015 г. в чл. 328 на Кодекса на труда стана практика придобитото право на пенсия да се използва като репресия срещу неудобни. Трябва да се борим този текст да се премахне, от него вече мнозина пострадаха. Но защо според теб у нас стана възможно хора, настанили се на някакъв пост, да унижават известни журналисти, които стоят глави над тях във всяко отношение?
- Това стана възможно чрез Закона за радио и телевизия, с неговата деформация и опорочаване в годините. Стана възможно чрез един хомогенен във всеки смисъл състав на Съвета за електронни медии. В него имат мандати хора, посочени от ГЕРБ, и хора, посочени от Плевнелиев, Радев сега присъства с едно новоназначение - но те така или иначе са регулатор, който е пронизан от политическата воля на управляващите. В един много дълъг период. Защото окопаването във властта не става лесно.
- Това се отнася еднакво и за журналистите, работещи във вестниците. Те също са мачкани от хора с доста скромни възможности.
- Казвам, че става дума за окопаване във властта, което означава срастване и с тайната власт. И това е близо до политическата полиция. Ако се замислим, няма съществена разлика в употребата на тайната власт по времето на тоталитаризма и сега. Това е елементът, който пронизва всяко действие на Съвета за електронни медии. Те дори не са в състояние да организират качествена дискусия, не съм чула да полемизират дори. Отварям скоби - такова предизвикателство имаха например в темата, свързана с рекламата и хазарта, с истинското развращаване на публиката. Дори това не бе отразено от тях по някакъв начин, с експертно говорене, да кажем, или как е в другите страни и защо сме доведени до положение, в което ни сравняват с южноамериканските държави, когато са били по-изостанали.
- СЕМ не е ли превърнат всъщност в политически орган над медиите?
- Това казвам и аз. Това е катастрофалният провал не само на този регулатор. Пълен провал. Ние сме на етап, в който няма регулация. Това, което се нарича регулация, провежда на практика волята на единствената власт.
- Защо водещ журналист като теб, който е обичан от обществото, става нежелан за директора на радиото?
- Не мога да проникна в дебрите на съзнанието на този служител - защото той всъщност е един висш служител, не е журналист, не е новинар, не желае да има личен имидж. Предполагам, че иска да му бъде спокойно в края на мандата, има още 11 месеца, не иска размирици или брожения. Разбирам, че той е паникьосан от разпадането на неговия екип, от сгромолясването на рейтинга на медията, което е доказано чрез успоредни изследвания на две агенции и показано в класацията на "Медия клуб". Има проблем с целостта на този екип, защото не чувства поддръжка.
- Но той те уволни и преди две години, когато едва започваше мандата си. Наши колеги от радиото тогава директно ми казваха: "Той махна Маринкова, понеже не е достатъчно сервилна."
- Когато отстраняваш хора от важни рубрики или с някаква позиция, има и вътрешен интерес от това разместване. Много хора си представят, че могат да заемат това място, че могат да получат по-благодатна позиция и че това разместване ще им позволи да бъдат по-ценени. Не изследвам тази вътрешност, но знам със сигурност, че отвътре се превзема крепостта. Още преди да заеме поста, директорът има някакви уговорки, подсигурява си свои хора. Хлъзгавата почва, от която се е страхувал, е "Хоризонт" - заради системните протести там. В последния мандат на Янкулов те бяха обосновани и чисто финансово. Т.е. протестите там са до голяма степен системни и той може да бъде бламиран. Затова си е осигурил ядро за подкрепа. Въобще не става дума за административната страна - че съм имала функцията на директор на "Хоризонт", а става дума за публицистиката на "Хоризонт". Тя трябва да бъде обхваната в контрол, да бъде безопасна, безобидна, беззъба.
Защото в очите на управляващите от ГЕРБ "Хоризонт" трябва да бъде минимализиран. Това се направи с други средства вече, може би с прословутите обществени поръчки или фондове на министерствата за европрограмите. Това безспорно ограничава възможностите на радиото, въвежда го в критична ситуация, по-критична, отколкото е била. Но "Хоризонт" трябва да бъде прибран, свит до минимални размери, да бъде ограничен ареалът на влиянието му. За сметка на наливането в други посоки, които са важни за тях - телевизията, проправителствени медии и пр.
- Твои колеги при протеста пред БНР миналата седмица казаха: "Подслушват ни - в стаите и в коридорите, ние не смеем вече да говорим помежду си." Това какво е?
- Трябва да кажем, че начинът, по който се управлява радиото, съвсем не е по предписаното от Закона за радио и телевизия. То се управлява по някакви други правила за сигурност. Това е много странно, защото от параноя се разболяваха и други директори. Има едно непрестанно дебнене. Разрушава се това, което представлява либералната общност на журналистите. Журналистите трябва да полемизират, да бъдат активни, да бъдат остри -  такава е тяхната общност. Но непрестанно искат да я подстригват, да я правят безопасна. Не е било така никога. Всеки новоназначен генерален директор идва едва ли не със списък на лицата за отстраняване - като хора неудобни, хора "не от моята група", като чужди тела. Нали уж беше друго правилото - ще те чуя, независимо от това, че мислиш другояче.
- В цял свят можещият журналист се цени най-много, най-добре е платен, създават му се условия да работи, а у нас именно можещите ги "подстригват".
- Това е вече съществуване и работене извън същността, извън прякото название "журналистика". Като че действително някакъв изкуствен интелект се е настанил в медиите. Какво представляват проправителствените медии? Те са пълен провал. Дали правиш компромиси в активната си журналистическа работа - това винаги личи и не може да бъде скрито. На кого е необходимо това? А всъщност, когато постъпваш по този начин с нещо, което принадлежи на обществото, лишаваш хората от информация, от възможността да бъдат рефлективни, да бъдат аналитични, да бъдат себе си. Това е голямото посегателство. Ти преграждаш пътя на публиката, възможността й да се добере до съдържание, камо ли да мисли върху него. 
- Като че ли за капак преди дни видяхме как авторите на т.нар. законопроект "Пеевски" скочиха срещу декларацията на СБЖ да се спре гаврата с журналистите. Как ще коментираш?
- Това е върхът: което не ти харесва - долу, вън! Доскоро чак така не беше възможно. Този законопроект трябва да е повод да бъде проведено движение на нашето обединяване.
Това е закон, игнориран от журналистите, закон, който не е предназначен за тях, и така нахално, така брутално се извършва вкарването му в парламента. Когато наблюдавам изключителната свадлива избухливост на авторите на този законопроект, свързан с ДПС, си мисля, че е осуетен някакъв техен опит да се пречистят като един от играчите на медийния пазар - не в очите на българското общество, а за външна показност пред европейските институции, за да се очистят заради катастрофалното положение, в което се намира България в класацията на свободата на словото. Друго логично обяснение не намирам.
- Според мен в днешната ситуация всеки закон за медиите би се извратил в закон за цензурата и унищожаването на медии. Нужен е друг закон - за защита на журналистите и журналистическата професия.
- Като гилдия имаме много обикновена и ясна цел - трябва да се предложи наистина закон за защита на журналистиката, или каквото там заглавие се избере, за да бъде показана тази воля. Защото сега "парашутисти" разрушават журналистиката. Това са същества, които нямат дори обикновен стаж в медията, не познават правилата, не познават обстоятелствата, не познават личностите. Те са прикрепвани там, за да бъдат декорация. Провеждам чрез "мой човек" действието. Това е противно, отречено е, презирано е от работещите хора.
- Искаш да кажеш, че самата журналистика се изпразва от съдържание по този начин?
- Да, има медии, но от тях е изгонена журналистиката. Това трябва да се нарича по някакъв друг начин.
- В дискусията в СБЖ за състоянието на журналистиката тези дни ти цитира Адам Михник: "Който държи държавните медии, губи изборите..."
- А който държи цялото медийно пространство? В сравнение с демократичната ситуация в началото на прехода сега е много по-трагично. Имаме едно обезличено, залиняло, обезсилено общество, има една по-скоро фасадна демокрация. Обществото е доведено до ръба не на нервна криза, а... Така се трови човек, когато стои до нещо, което гние. С всеки изминал ден поглъщаш отрова. Нямаш съпротивителни сили. Такова общество не може да роди нормална реакция. И с тези неща се свиква, те много добре знаят, че се свиква с това.
Но днес възхваляването на една личност е някакъв вид извратена подигравка. Тези, които изградиха модела на рупорите така, че един човек да бъде така комфортно медийно обслужван, съзнават, че го подриват и го подлагат на нещо унищожително. И когато виждат неговата радост, са още по-доволни. Последиците за обгрижвания ще бъдат доста тъжни. Същите, които организират рупорите сега, в един момент ще го изоставят. Той ще повтори съдбата на увисналата физиономия на Тодор Живков.
- По моите наблюдения обаче, има хора, които са щастливи, когато добре са се сложили и добре са изпълнили поръчката на някой властник. А други са щастливи, ако добре са си свършили работата в полза на обществото.
- Това са много различни неща. Журналистиката е най-неспокойното нещо на света, когато трябва да изпълниш своя дълг. Но има много вещи хора, които с удоволствие приемат подлизурството, премълчаването, заобикалянето на същественото. При младите по-скоро става дума за несъзнаване - те не могат да разграничат двете неща. Винаги ме шокира, когато се срещна с кандидати за работа в нашата професия, които казват: "О, аз не искам да си го причинявам, искам да се занимавам с културна тематика и с пиар."
- Надявам се, че като журналист в силата си няма да се откажеш от активна дейност. Защото обществото губи от заличаването на такива журналисти.
- Да избираш, това е нещо много луксозно. Не сме изправени пред такава ситуация.