28 Март 2024четвъртък14:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Умори ли се светът от Меркел?

Германският канцлер прескочи поредното препятствие, но колко още ще издържи

/ брой: 131

автор:Георги Христов

visibility 1926

Залезът на Ангела Меркел се предвижда от много време и от най-различни оракули. И все пак тя е неизменно канцлер на Германия вече четири мандата, а слуховете за нейната политическа смърт се оказват преждевременни. Непоклатима на върха, Меркел стана символ на умението да се лавира и да се намира решение дори на най-тежките проблеми. Но никога тя не е имала толкова проблеми както през последната година. И въпреки всичко Меркел успя да направи отново кабинет, дори след няколкомесечни тежки преговори, дори с цената на отстъпки, които бяха немислими при предишните й мандати.
В последните години нейното управление бе маркирано от прословутата й политика на отворени врати към бежанци и мигранти в разгара на кризата по границите на Европа от 2015 г. Много хора смятат, че това е продиктувано от някакви идеологически съображения, но всъщност реалността е значително по-прозаична. Основната причина Германия да разтвори обятия за човешките потоци от Азия и Африка е икономическа. Като експортно ориентирана икономика и като бележеща постоянен ръст, след кризата тя не само успя да се възстанови изключително бързо, а и се превърна в ненаситен пазар за работна ръка. Основен закон е тази работна ръка да бъде най-евтината възможна. Е, стотиците хиляди несретници, които прекосяваха Средиземно море с подръчни и не толкова подръчни средства, се оказаха идеалната работна сила за немската индустрия и по онова време тя не криеше одобрението си за действията на Меркел. Дори сега, когато Германия стана пристан за повече от милион имигранти и започна да се задъхва, гладът на немската икономика за кадри все още не е заситен. Сега просто се търси квалифицирана работна ръка, тъй като пришълците осигуриха предостатъчен ресурс за нискоквалифицираните работни места.
3 години по-късно нещата в имиграционната политика на немското правителство се обърнаха почти на 180 градуса. Огромният наплив от хора създава реални проблеми на немското общество и роди партии като "Алтернатива за Германия", която заплашва устоите на добре изградения след Втората световна война немски политически консенсус. Въпреки откровено крайнодясната си реторика тази партия към момента е равна по сила с третия партньор в коалицията на Меркел - Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Засмуквайки електорат както отляво, така и отдясно чрез популистки изказвания, "Алтернатива на Германия" стана изразител първо на протестния вот срещу "големите коалиции" на Меркел, а към настоящия момент тежестта й измества целия политически спектър в регистъра на крайнодясното, както виждаме от поведението на вътрешния министър и лидер на баварските консерватори Хорст Зеехофер.

Популизъм срещу популизъм

Именно Зеехофер предизвика настоящата криза в германското правителство. Немалко основание му дава една афера в град Бремен, където десетки бежанци са получили неправомерно разрешение за пребиваване в Германия, докато отговорните фактори са бездействали, въпреки, че се оказа, че са знаели за проблема. Зеехофер, известен отдавна с ксенофобията си, използва този казус, за да разпали отново огъня. Но за какво става дума всъщност? Тъй като количеството мигранти не само в Германия, а и в цяла Европа вече няма нищо общо с онази вълна от 2015 г., без съмнение можем да наречем обикновен популизъм истерията, раздухана от Зеехофер и поставила цяла Европа на нокти в последния месец. Защото истинските цели на кампанията бяха много бързо разобличени от немските политически анализатори и те не са това, което Зеехофер представя на пръв план. Скоро в Бавария предстоят избори, а Християнсоциалния съюз (ХСС) на вътрешния министър губи подкрепа. В такива ситуации популистката рецепта е известна и добре изпитана - трябва да се намери враг. Този враг може да е дори въображаем и абстрактен, но при всички положения трябва да има причина за разделение на "ние" и "те". Именно това направи ХСС в желанието да събере под знамената си колкото може повече електорат. Както коментира социалистическия вестник "Нойес Дойчланд", завоят на ХСС към популизъм и крайнодясна реторика по мигрантския въпрос е толкова силен, че християндемократите на Меркел, които са традиционен и дългогодишен техен партньор, вече изглеждат по-близки в политическата координатна система до ГСДП и Зелените, отколкото до Зеехофер и премиера на провинция Бавария Маркус Зьодер (също от ХСС).
Желанието на ХСС и в частност Зеехофер да извлекат политически дивиденти от участието си в коалицията преди изборите доведе дотам, че ЕС трябваше да свиква извънредна среща, на която цялото бъдеще на съюза беше заложено на карта поради значителните разногласия по темата и извън Германия. Така ЕС стигна до едно половинчато решение, което успокои топката засега, но не решава проблема в дългосрочен план и ще избухне с нова сила в бъдещ момент. Но все пак някакво решение бе постигнато и правителството на Меркел оцеля.
Победата на Зеехофер обаче ще е пирова. Заплахата, че ще подаде оставка като вътрешен министър и лидер на ХСС, се оказа блъф. В Германия обаче блъфовете и безотговорното поведение не се приемат никак добре и в момента Зеехофер е обект на презрение от много и най-различни посоки, а репутацията му е сериозно накърнена. Немците не обичат игрички и дори собствените му симпатизанти не са очаровани от този подход. Неслучайно последните проучвания показват, че ХСС не печели нови избиратели от цялата дандания, а точно обратното - губи позиции. Нещо повече, Зеехофер вече се превръща в токсичен актив за коалицията, тъй като от цялата му ПР акция подкрепа губят както ХДС на Меркел, така и ГСДП. В крайна сметка действията на Зеехофер вместо да отнемат от силата на "Алтернатива за Германия", наляха още вода в нейната мелница. Защото сега нейните лидери със задоволство могат да отбележат, че са били прави и че правителството се е опитало да открадне реториката, която те използват от години, но те са автентичният представител на тази политика.
 
"Уморените коне ги убиват, нали?"

Разбира се, цялата вина не може да бъде хвърлена върху Зеехофер. Макар действията му да приличат повече на някой като Валери Симеонов, а не на сериозен политик, самата Меркел не е без принос. Дори в собствената й партия вече се умориха от "гъвкавостта" й - особено добре илюстрирана именно от политиката по отношение на миграцията - и вътрешното недоволство расте. Големите коалиции, които станаха неин патент, в началото бяха възхвалявани като гениално решение, гарантиращо стабилност, но те също не идват без своята висока цена. А тя е компромис със собствената си политика в името на властта. Първи от това се опариха ГСДП, които изпаднаха в дълбока криза заради участието си в десни по своята програма правителства. Сега обаче и християндемократите вече са недоволни от коалицията, тъй като според тях при всяка такава коалиция ХДС прави отстъпки на левите и по този начин никога не може да реализира изцяло собствената си програма. Така се материализира поговорката, че много хубаво не е на хубаво и в момента "голяма коалиция" е не особено популярно словосъчетание в Германия, тъй като се оказва, че накрая никой не е доволен от резултатите.
Самата Меркел изглежда все по-изчерпана като политическа фигура. Стабилността, която предлага, вече не е достатъчна за немците. В момент, в който имаме засилваща се поляризация на политиките в посока ляво и дясно, нейният центристки подход вече няма тази привлекателност, която сплотяваше нацията около нея. Наричана "Мути", или "мамчето", от обществото, повече от десетилетие Меркел беше идеалната обединителна фигура. Всъщност обаче зад този мек подход стоеше желязна решителност и много твърда ръка. И наистина, по време на нейните мандати Германия се бетонира като безусловния лидер в ЕС. В икономически аспект успехите също са зашеметяващи. Но твърде често това ставаше за сметка на другите страни членки и затова създаването на опозиционни формации като Вишеградската четворка не трябва да изненадва никого. Косвено Меркел има пръст дори в "Брекзит". Честолюбивата Великобритания, която още не се е разделила напълно със спомена за империята си, се чувстваше като втора цигулка в блока и това също повлия на референдума. Вътре в самата Германия пък далеч не всички са сред печелившите от управлението й. В последните години все по-видимо става разслоението на немското общество и фактът, че значителен брой хора изпитват затруднения. Колкото и невероятно да звучи това за България, и в Германия много пенсионери страдат от ниски пенсии. Постигнатата под нейна диктовка сделка в ЕС за миграцията също не успя да свали напрежението между Германия и Унгария например, както стана видно от визитата на Виктор Орбан през миналата седмица. Вероятно Меркел ще завърши мандата си, но несъмнено облаците над главата й се сгъстяват все повече и повече, а тя изглежда все по-неспособна да се справи с тях. Трудно е да се прогнозира как ще изглежда немската политика след края на ерата "Меркел", но е почти сигурно, че нейният край най-после идва.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 176

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 199

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ