Държавата ще се намеси в управлението на вузовете

С промени в Закона за висшето образование държавата ще се намеси в досегашното автономно управление на вузовете, стана ясно на среща в парламента вчера за назрялата необходимост от промени в система. Присъстваха депутати, ректори, синдикалисти, бизнесмени, представители на студентските съвети.
Действащият ЗВО е в сила от 1996 г. и е поправян и променян десетки пъти, в него има текстове, които не са стиковани един с друг или си противоречат, в разрез са и с други закони, посочи ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков. Десетки съществени проблеми в законовата уредба и в практиката посочиха изказалите се. Постигнат бе консенус, че има безспорно нужни спешни поправки в закона, които може да бъдат направени най-бързо, а след това да се обсъдят темите, по които има спорове, за да се внесат поправки в закона или пък паралелно да се работи по съвсем нов Закон за висшето образование, както настоява ректорът на УНСС проф. Стати Статев. В МОН от вчера е създадена работна група, която ще обобщи предложенията на ректорите, за да бъдат те обсъдени към края на месец септември, съобщи министър Красимир Вълчев. Вероятно е депутати да внесат спешно две от предложенията за промени в ЗВО - да се даде по-широка възможност на представители на бизнеса да преподават във вузовете, както и да се постанови, че един преподавател може да се числи само в едно висше училище за целите на акредитацията. Това пък посочи шефката на образователната комисия в НС Милена Дамянова. Ограничението на един преподавател към едно висше училище при акредитиране бе внесено още в миналия 43-и парламент от лявата депутатка Валентина Богданова, но то бе отхвърлено тогава от мнозинството на ГЕРБ. Според председателката на Националната агенция за акредитация проф. Петя Кабакчиева, в агенцията се подготвя нов вариант на системата за акредитация, като възможни варианти са институционалната и програмната акредитация да се обединят, да се направи по-голяма диференциация в оценките, да се оценяват едновременно всички вузове, обучаващи в дадено професионално направление и пр. 
Министър Вълчев допусна, че може да бъде приложена още една идея на БСП - да се въведат минимални задължителни прагове в заплащането по длъжности във вузовете и научните организации, което бе отхвърляно многократно от ГЕРБ и съдружници и в 43-то НС, и в сегашния парламент. Ниските заплати в сектора са основна причина за масовото изтичане на дипломирани висшисти зад граница. От обучението на заминалите в чужбина млади хора с висше образование държавата е загубила досега 25 млрд. лв., посочи Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той за пореден път поиска висшистите от всички професионални направления, за чието обучение плаща държавата, да бъдат задължени да работят в страната определено време, както това е при военните специалности. А ако млад българин реши да замине да работи в чужбина, може да го направи, като върне на държавата изхарчените за обучението му пари на данъкоплатеца. Веднага обаче докторанти от Националното представителство на студентските съвети му опонираха, че това още повече щяло да отблъсне младите от българските висши училища и да ги насочи към обучение в чужбина. Очевидно, те смятат, че държавата е длъжна да ги учи, но те не са длъжни нищо на държавата, коментираха ректори след срещата.
Йорданка Фандъкова, кмет на София, където висшистите сред хората на възраст 25-64 г. са над 50%, посочи ползите от задържането на млади хора в икономиката, пример за което са създаването на новите инсталации за преработка на отпадъци, строителството и обслужването на метрото, създаването на кадри за културните и творческите индустрии. 
Няколко са основните теми, по които се очертава да има промени в закона: управлението на вузовете, системата на акредитацията, замяната на задочното обучение с дистанционно, статутът и развитието на кадрите. Проф. Статев похвали правителството, че давало приоритет на образованието и науката. Той предлага, след като влезе в сила новата наредба към Закона за развитието на академичния състав, висшите училища да приведат правилата си в съответствие с нея до 4 октомври, а след това да се мисли за Закона за висшето образование. Според него сегашният закон не давал на вузовете да се кооперират помежду си, с бизнеса и със средните училища. Обучението на сегашните и на бъдещите учители не може да се оставя в ръцете на всякакви ексцентрични центрове и структури, а задължително трябва да е във висшите училища, категоричен е проф. Статев. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров пък посочи, че в едни държави във висшето образование се влиза лесно и се излиза трудно, в други е обратното, но само в България се влиза лесно и се излиза лесно. Бройките за прием на първокурсници не може да са повече от абитуриентите, трябва да са наполовина по-малко, за да има подбор и да се спре производството на невежи висшисти. Шефката на синдиката "Висше образование и наука" в КНСБ Лиляна Вълчева пък директно поиска държавата да се намеси в управлението на вузовете, за да не се ползва автономията за прикриване на феодални практики. Ректори на вузове извън София поставиха и въпроса за нарушените баланси, защото младежите от провинцията масово се насочват към обучение в столицата и се превръщаме в африканска страна с един мегаполис и останалото - колиби. Факт е това, което се разбра вчера - че дори при кандидатстването за гимназии след VІІ клас, напливът към столицата се е увеличил двойно.  
Министър Красимир Вълчев посочи, че вече 40% от издръжката на вузовете се отпуска според комплексната им оценка за качество и за научна дейност. Трябва да се върне профилирането на висшите училища, всяко да обучава в това, в което е силно, а не всеки вуз да обучава по всичко. Трябва да върнем системата към тази, която беше през 1990 г., висшите училища да се съсредоточат върху традиционните си профили и да насочват парите в тях, а не да разширяват дейността с всякакви нови профили и специалности. Крайният модел на затворено автономно управление, насаден в 90-те годни, не е полезен, категоричен е Вълчев. Законовите промени трябва да доведат до отваряне на управлението на вузовете за държавата, без, разбира се, да се допускат политически назначения, а да се насочват усилията към развитието, каза Вълчев. Без засилване на научната дейност висшите училища ще си останат едни професионални гимназии в сектор "висше образование", добави той. МОН подготвя 11 национални програми за наука, в които трябва да участват всички висши училища и научни организации, а не в малка България всеки отделно да си прави свои паралелни лаборатории в дадена област, смята министърът.
Разбира се, поставените проблеми бяха твърде много и няма как да се изредят тук. Очевидно, от есента ще бъдем свидетели на съществено раздвижване в областта на висшето образование.