20 Ноември 2018вторник01:07 ч.

И Германия сита, и Гърция цяла

Атина излиза от хватката на кредиторите, но трябва да има бюджетен излишък в следващите 40 години

/ брой: 126

автор:Евгени Гаврилов

visibility 315

Министрите на финансите на страните от Еврозоната се споразумяха за условията по излизането на Гърция от третата си спасителна програма, включително за мерки за облекчаване на дълга и последен транш. Споразумението ще позволи на Атина да се отдели от опеката на кредиторите на 20 август. Европейските кредитори ще преведат на Гърция последен транш от 15 милиарда евро и ще удължат с 10 години погасителния срок за някои заеми. Пакетът, който бележи края на третата спасителна програма за Гърция, цели да гарантира, че дългът на страната е устойчив и, че Атина няма да отхвърли реформите в момент, когато цели да се върне към капиталовите пазари.  След излизането от програмата Атина ще е обект на невиждано досега от европейците наблюдение, много по-стриктно от това, приложено в миналото за Португалия, Кипър и Ирландия.
За последните осем години Гърция получи над 273 милиарда евро помощ от кредиторите, Еврозоната и Международния валутен фонд, в рамките на три спасителни програми. В замяна гърците бяха задължени да проведат стотици реформи, които често бяха болезнени, за да оздравят публичните си финанси. Растежът на БВП достигна 1,4 % през 2017 г. и се очаква увеличение тази година с 1,9 % и следващата с 2,3 на сто. Същевременно Гърция бележи вече бюджетен излишък от 0,8%, след като имаше дефицит от 15,1 процента.
Говорителят на гръцкото правителство Димитрис Дзанакопулос заяви, че споразумението дава на Гърция възможност да бъдат осигурявани средства за гръцката икономика и публични финанси без стрес, без натиск, дори и при неблагоприятни обстоятелства.
Гърция обаче ще трябва да прилага още дълги години болезнени мерки и икономии. Сред трудните ограничения за Гърция са изискването за висок първичен излишък за следващите 40 години, ново орязване на пенсиите, намаляване на необлагаемия минимум и постоянен надзор за прилагането на мерките.

Печалба

Според гръцкия финансов министър Евклидис Цакалотос изискването за първичен излишък от 2,2% до 2060 г. е сурово. За последните близо десет години потъналата в дългове нашата южна съседка бе избавяна общо три пъти от държавен фалит. Но и спасителите извлякоха ползи. От 2010 г. досега Германия е спечелила близо 3 милиарда евро от помощите за Гърция, твърди "Дойче веле".
Откъде идват тези големи печалби? Бюджетът на Германия е спечелил най-много от покупките на гръцки държавни облигации в рамките на програмата Securities Market Programme (SMP). Печалбите от покупката на облигации, натрупани до 2017 г. в Бундесбанк, възлизат на 3,4 млрд. евро. Само през 2013 и 2014 г. печалбите са били преведени на европейския спасителен фонд ESM и на самата Гърция. Така под черта остава чиста печалба в размер на 2,5 млрд. евро. Към тази сума се прибавят 400 млн. евро печалби от лихви по кредит на държавната банка за възстановяване и развитие KfW.
"Противно на всички разпространявани митове, Германия очевидно е извлякла огромни ползи от гръцката криза", казва в тази връзка германският политик от партията на Зелените Свен-Кристиан Киндлер. Не е нормално германското правителство да санира държавния бюджет с печалби, натрупани покрай кризата в Гърция, добавя експертът по бюджетните въпроси. От 2010 г. Гърция е зависима от финансовата подкрепа на МВФ и на европейските си партньори. В замяна на по-евтини кредити в размер на близо 274 млрд. евро страната се задължи да въведе строги мерки за икономии и да проведе структурни реформи.
По данни на ЕК само през последните три години в Гърция са били осъществени 450 такива мерки. Въпреки символичния край на кризата положението е всичко друго но не и розово, защото всеки пети грък е безработен, а държавните дългове представляват около 180 процента от БВП на страната. В крайна сметка, ако се промени поговорката за вълка и агнето, тя може да звучи така: И Германия сита, и Гърция цяла. Въпросът е на каква цена.

Богатство

Според изследване на Европейската централна банка кризата е изсмукала над 40% от богатството на домакинствата в Гърция. По-конкретно за Гърция данните на ЕЦБ показват, че средното богатство на домакинствата е паднало от 108 700 евро през 2009 г. до 65 100 евро през 2014 г. За същия период средният доход е намалял от 23 500 евро на 17 600 евро.
През последните осем години на кризата потреблението в южната ни съседка е паднало с 32 милиарда евро, като спадът се отнася главно за основните хранителни стоки. А тази негативна тенденция се запазва и през първото шестмесечие на миналата година, като домакинствата в Гърция остават уплашени от кризата. Статистическите данни показват още, че доходите на гърците също са се свили, като загубите се изчисляват на 24 млрд. евро за периода 2010-2016 г. За съпоставка се сочи, че възнагражденията на гърците по време на кризата са паднали от 82 млрд. евро през 2010 г. до 73 млрд. евро през 2011 г., 66 млрд. евро - през 2012 г., до 59 млрд. евро през 2013 г. Те са останали на същото ниво през 2014 г. и са продължили да падат до 58,3 млрд. евро през 2015 г., на каквито нива са се задържали и през миналата година.
Особен принос за това затягане на коланите изиграха повишаването на данъците, загубите на доходи от приватизацията, несигурността и липсата на доверие, наслоило се от наложените капиталови ограничения през 2015 г., които все още са в сила. Единственото насърчително нещо е, че след осем години на рецесия, с помощта на основните движещи сили на икономиката - туризмът и износът, брутният вътрешен продукт на Гърция тази година се предвижда да скочи с 1,8 на сто.

Ситуация

Най-лошото поне отмина ли? Сегашната ситуация ми напомня за създалата се през 2001-а: зад гърба си имахме 20 г. оковаване на балони, спука се балонът дот-ком и дори при това положение ние продължихме по старому и предизвикахме още по-тежка криза с още по-голям балон, който се спука през 2008 година. Изправени сме пред риска да повторим стари грешки. В Испания общият дълг се увеличава. В Италия има изтичане на капитали, зараждаща се банкова криза, експлозивна политическа ситуация. Положението в Гърция не може да се нарече възстановяване, а дългът не може да се изплати. Примерите са неизчерпаеми. В цялата периферия сменихме работни места при пълна заетост с частична и така на риск се излагат бъдещите пенсии и основите на европейската икономик,  пише в книгата си "Да се държим като възрастни" бившият финансов министър Янис Варуфакис. Финансовите и макроикономическите дисбаланси не само не намаляват, но дори се увеличават. Страхувам се, че не ни е до празнуване, казва Варуфакис. Най-обезпокоителното, според него, е ниското равнище на инвестициите и нарастващите различия в еврозоната. Без инвестиции и конвергенция е невъзможно да се говори за край на кризата. Европа продължава да е в криза. Десет години след нейното начало ние не сме в състояние да укрепим архитектурата на еврото и тази валута, противно на твърденията на инициаторите , е източник на несигурност. Европа е много богата и може да задържи това евро на глинените му крака известно време, но в по-далечна перспектива, вярвайте ми, недостатъците ще излязат наяве, твърди Варуфакис.



Германският канцлер Меркел успя да наложи на гръцкия премиер Ципрас провеждането на тежки реформи в страната. Днес Гърция е стабилизирана, но не и окончателно спасена. Опасността още не е отминала, но гърците могат да продължат напред сами
БГНЕС


Половината държава е на тезгяха

Гърция е получила досега около 260 млрд. евро под формата на спасителна помощ от партньорите си в еврозоната и МВФ от 2010 г. насам в замяна на мерки за икономии.
За тази година гръцкото правителство е разработило в края на миналата година амбициозна програма за приватизация. Атина няколко пъти досега обещаваше на кредиторите си, че ударно ще продава държавни активи, но обикновено процедурите се бавят с години и постъпленията от раздържавяването са далеч от очакванията на Международния валутен фонд (МВФ) и еврозоната, които финансират спасителните програми за страната. Третата спасителна програма, която завършва през август, е на стойност 86 млрд. евро.
Правителството планира да обяви:
- За концесия яхтените пристанища в Алимос, край Атина, и на остров Хиос;
- Концесия на автомагистрала "Егнатия" с новите 18 пункта за събиране на пътни такси;
- Последният етап от продажбата на 66% от акциите на газовия оператор DESFA;
- Началото на процедурите за приватизация на 30% от акциите на международното летище в Атина, за продажбата на 35% от Hellenic Petroleum, на 65% от газовата компания DEPA и на 5% от телекома ОТЕ.
Заедно с тези намерения според договореностите с кредиторите правителството смята да ускори приватизацията на 17% от акциите на Националната електрическа компания (PPC), да обяви търг в района на Елиникон, където има проект за строеж на огромен хотелски комплекс с чуждо участие, и да приключи всички висящи въпроси, свързани със старото атинско летище.
Очаква да започне и прехвърлянето в суперприватизационния фонд на активи на 19 държавни фирми в сферата на услугите. Това са губещи компании като гръцките пощи ELTA и организацията, управляваща градския транспорт в Атина (OASA). В двете компании работят общо 15 хил. души.Планирани са и промени в държавната администрация, като от началото на годината там се предвижда да започнат атестации на държавни служители с цел преструктуриране и свиване на държавния сектор.
Агенцията за приватизацията обяви в края на миналата година, че е избрала окончателно консорциум, воден от германския фонд за дялово инвестиране Deutsche Invest Equity Partners, за концесионер на 67% от пристанището в Солун. Той трябва да плати 275 млн. долара за две трети от държавната компания OLTH, която управлява солунското пристанище.





 

БСП: Изходът е предсрочни избори

автор:Дума

visibility 18

/ брой: 225

Борисов се сети да проверява издадените паспорти

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 225

ВМРО: Сидеров прави път на ДПС към властта

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 225

11 задържани след протестите в неделя

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

У нас спадът на строителството е най-голям в ЕС

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

За 60% от пътищата ще се плаща тол такса, обхватът ще расте

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 225

Пенсионните фондове задължени да казват доходността си

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 225

Ново огнище на птичи грип в пловдивското с. Чоба

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 225

"Турският поток" излезе на суша

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 225

Бабиш разбули мистерията със сина му

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 225

Кратки новини

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 225

Претенденти за поста на Меркел са срещу пакта за миграция

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 225

Задкулисието на здравната "реформа"

visibility 8

/ брой: 225

Датата

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 1078

/ брой: 224