От редактора
Направление за промяна
/ брой: 124
Сигурно се е случвало на всеки. Приели сме го за нещо нормално. Ама не е.
Наложи се да взема направление за медицински преглед на детето ми. Някъде около 20-и този месец. Личната лекарка обаче не можа да ми даде, защото били свършили. Наложи се да платя прегледите. Майка ми също поискала направление от нейната лична лекарка. И там били свършили.
Майка ми е пенсионерка и пенсията й не е висока. Цял живот е работила за родината. Аз си плащам осигуровките редовно. Тогава защо трябва да плащам прегледа при специалист? Ако бъдем съвсем точни, защо трябва да плащам и потребителска такса, след като всеки месец ми отделят пари за това?
Всички знаят, че Здравната каса не поема всичко, необходимо за съвременно лечение и диагностика. Например, допреди две години не поемаше инсулиновите помпи за диабетно болни. Бяхме единствени в Европа!
Но се оказва, че дори и направленията за обикновени изследвания и прегледи често не достигат, особено в края на месеца. Което е потресаващо.
И още нещо. Много от добрите лекари не работят със Здравната каса. Сигурно имат своите мотиви. На пациентите се казва, че трябва да направят това и това платено. И няма мърдане, няма протести, защото здравето е по-важно от всичко.
Ама не е справедливо. Значи, ако имаш пари, ще ти се осигури най-доброто лечение, ако нямаш, песове те яли.
Но лекарите не са виновни. Виновна е системата. Виновно е капиталистическото общество, което сме приели за свой път на развитие и което е жестоко по отношение на обикновения човек.
Една моя позната американка ми казваше навремето, че в САЩ богатият не се определя по парите, които има, нито по колата, която кара, а по това дали са му здрави и хубави зъбите. Така стана и у нас.
А всеки трябва да има право на безплатно образование и безплатно здравеопазване.
И лекарите да са добре заплатени, за да не им се налага да комбинират държавната с частната практика или да бягат в чужбина.
Иначе се тупаме в гърдите какви европейци сме, какви европредседатели, че дори за лидери на Балканите се взехме насериозно.
Горчивата истина е, че сме най-болната, застаряваща и бедна нация в Европа.
Но... Само псуваме сърдито и теглим воловете, подобно Елин-Пелиновите герои.
Докога ще търпим да ни управляват алчни боклуци, за които човешкото здраве и живот не струват и стотинка?
Затова си мисля - премълчаваната истина е, че това общество има нужда от направление за промяна. Не козметична, а революционна.
Ала пука ли му на някого въобще?