15 Декември 2018събота03:12 ч.

Тъмната страна на технологиите

Новите господари на света заплашват да контролират живота на всички нас

/ брой: 121

автор:Георги Христов

visibility 666

В научната фантастика и в различни политически теории отдавна се разглежда идеята, че един ден машините ще вършат всичко вместо нас, докато ние ще можем да се наслаждаваме на живота и да се занимаваме с по-продуктивни дейности от това, което вършим в рамките на стандартния 8-часов работен ден. Макар автори като Айзък Азимов да очакваха роботизацията да настъпи още към края на ХХ в., двадесет години по-късно все още сме далеч от този момент. И все пак машините наистина все повече навлизат в ежедневието ни и в нашата работа. Наред с ползите, които извличаме от тях, са налице и доста спорни въпроси. Достатъчно е да си припомним скорошните скандали с “Фейсбук” и данните, които компанията е събирала за потребителите си - и от които после са се възползвали не само рекламодатели, но и политически кампании като тази на Доналд Тръмп. Алгоритмите вече са достатъчно усъвършенствани, за да могат да профилират потребителите по различни фактори и след това да “избират” съдържание за нас. Разкритията за “Кембридж Аналитика” накараха много хора дори да зададат въпроса не са отишли технологиите вече твърде далеч и дали очакваната утопия не се превръща в доста мрачна дистопия.

Развитието на технологиите и в частност на изкуствения интелект може да има и друго, грозно лице. Наистина, не е трудно да си представим предимствата от интелигентни машини в медицината например, но в същото време масовото им разпространение във всички сектори на живота се очаква да остави множество хора без работа и да заживеем в един напреднал икономически и технологично свят, за сметка на това с огромни маси от безработни и непредвидими потенциални социални последици. Именно огромната важност на процеса налага и политиката да вземе отношение и да въведе някаква регулация. Ако технологичната революция се случи, така както ни я обещават, стихията й наистина би могла да бъде прекалено силна за съществуващия социален ред.

Още повече, че технологичните компании сега са едни от най-мощните концерни в света, което наред с икономическата увеличава неимоверно политическата им тежест и поражда съмнения дали наистина живеем в демокрация или мрачните сценарии на много научнофантастични книги са на път да се сбъднат. Защото новите владетели на корпоративния свят имат и нови оръжия - те знаят всичко за нас. Опитите на европейските и американските политици да се справят със скандала “Фейсбук” засега не блестят с кои знае какви успехи. Може би именно изслушването на Марк Зукърбърг пред Европейския парламент тази пролет трябва да ни послужи като достатъчно добра илюстрация за промяната на баланса на властта. Изслушването първо беше доброволно и второ, въпреки целия обществен натиск  и недоволство Зукърбърг имаше пълна свобода да отговаря на въпросите както пожелае - включително и да не отговаря. Разочарованието на евродепутатите след срещата е обяснимо, но и иронично. Защото това е, което  наблюдаваме с разрастването на технологичните компании през последните 2-3 десетилетия - дерегулацията възпроизведе световна технологична олигархия, пред която Пеевски бледнее. Друг пример е писмото, отпреди по-малко от месец, на “Епъл”, отново до Европейския парламент, с което компанията отказва да се яви пред евродепутатите за обяснение на случая с 13 млрд. евро данъци, неправомерно опростени от Ирландия. Според ЕС “Епъл” трябва да плати тези данъци, като случаят дори стигна до съд. Именно с мотива да не се пречи на съдебния процес “Епъл” отказва да се яви публично пред обществеността, но няма нищо против срещи на четири очи. Самоувереността, с която такава компания прави такова предложение и не се притеснява от очевидния намек, е впечатляваща. И показва, че още сега технологизацията на света вече се е превърнала в социален и политически проблем.

Случаят “Амазон”


Не трябва да ровим много, за да намерим доказателства за мощта, която една такава компания притежава. Най-голямата - “Амазон” - е вероятно най-добрият и емблематичен пример за неприятните последици от технологизацията и концентрацията й в ръцете на малцина.
Започнала като онлайн книжарница, днес това е най-големият магазин в света, конкуриран само от китайския портал  “Алибаба”. Цената на компанията в момента е 800 милиарда долара, а през следващите 12 месеца се очаква да стане първата в историята, чиято пазарна капитализация ще надмине 1 трилион долара. През годините обаче “Амазон” не остана просто онлайн книжарница или дори магазин, а се разпростря в множество други сектори. “Амазон” вече е и производител (например на популярните устройства за четене “Киндъл”), с огромните си складове и логистичен отдел “Амазон” също така е и значим работодател.
Успехът на компанията направи собственика й Джеф Безос най-богатия човек, измествайки от върха Бил Гейтс, който по ирония на съдбата (или закономерно) също е от този сектор. На пръв поглед неговият възход е като една от онези мотивиращи истории, които трябва да ни накарат да бъдем по-амбициозни в живота. Ако се загледаме под повърхността обаче, ще видим, че не всичко е така чисто и непорочно.
Финансовата мощ, която Безос е акумулирал, му позволява да се намесва пряко в политиката. Така например, когато “Амазон” искаше да си построи втори централен офис в Америка, тя буквално обяви търг между различните градове. В това необичайно събитие общините наддаваха за компанията, като състезанието беше кой ще предложи повече подкрепа с публични средства и по-големи данъчни облекчения, така че да си осигури присъствието и работните места на “Амазон”.

А работните места на “Амазон” не са от най-привлекателните. Джеф Безос може и да има над 130 милиарда, но не плаща на работниците си повече от минималната допустима заплата. А понякога, когато условията позволяват, дори и толкова не плаща. Работата в складовете и офисите на “Амазон” е съвсем малко по-добра от съвременно робство. Освен че не им се заплаща достойно, работниците също са и третирани ужасно. По този повод синдикатите в различни държави организираха дори няколко стачки. Отговорът на това е известен, и то не от днес - машините трябва да заменят работниците. “Амазон” стана и един от пионерите в автоматизацията на работата, като голяма част от складовете му се обслужват от роботи, а на някои места дори не са необходими куриери за доставки, тъй като тази дейност се извършва от дронове.

Така че можем да кажем, че в лицето на “Амазон” технологичната индустрия ни представя най-грозното си лице. Съвсем наскоро компанията успя да се пребори за отмяна на данък върху дейността си в Сиатъл, с който трябваше да бъдат финансирани къщи за бездомни. Сумата представлява жълти стотинки за мултимилиардната компания, но за нея бе по-важно да отправи послание към общинските власти, че ръцете им са вързани и правилата на играта се определят от г-н Безос. Подобна ситуация наблюдавахме и продължаваме да наблюдаваме и с със собственика на “Фейсбук” Зукърбърг.

Автоматизацията и изкуственият интелект

Машините отдавна са враг на човека. И сегашната ситуация е преживяна вече през 19 в. с движението на лудитите. Различното днес обаче е мащабът на автоматизацията. Дълбочината, в която тя е проникнала във всеки аспект на живота. Именно затова колкото повече напредва този процес, толкова повече се говори за технологичен апокалипсис - когато машините вече ще са така усъвършенствани, че няма да има нужда от хора. И този момент несъмнено ще дойде, поне що се отнася до физическия труд и производството. Но всяка нова индустрия ражда със себе си други нови индустрии. Така например развитието на компютрите даде начало и на софтуерната индустрия - нещо, с което България може да се гордее и което и понастоящем осигурява много приходи и заетост на нашата икономика.
Друг е въпросът ще могат ли всички тези, които ще загубят работата си в “простата” икономика, да се прехвърлят безболезнено в тази на високите технологии? В Китай например вече има автономни камиончета без шофьор, които обикалят и почистват боклука от улиците. Ще могат ли чистачите на улици и шофьорите да се преквалифицират като софтуерни инженери или лекари? Дори позицията на лекарите не е съвсем сигурна, тъй като много от съвременните методи за диагностициране са изцяло машинни, а изкуственият интелект заплашва в скоро време да отнеме и последната роля на човека в лечебния процес - на взимащия решенията. Дори софтуерните инженери, които в момента са може би на върха на трудовата пирамида, не са застраховани от възхода на алгоритмите - защото когато изкуственият интелект се научи сам да си пише кода, то и те ще станат излишни.
Дори да не бъдат изцяло елиминирани, много работни места ще станат несигурни. Машините често са в основата и на новия тип икономика, където няма постоянна заетост, а всичко се върши на граждански договор, според нуждите на работодателя за деня, седмицата, месеца. Завърта се един дяволски кръг, в който собственикът на машините има нужда от по-малко работна сила, което понижава търсенето на служители, а това на свой ред понижава заплащането поради големия брой кандидати за работа. Така средностатистическият човек, търсещ работа, е все по-принуден да приема и ниското заплащане, и несигурните условия. Ето за тези тълпи безработни - или работещи бедни - ще трябва да се мисли.
Можем да видим, че ускорената автоматизация и резкият скок в развитието на изкуствения интелект със сигурност поставят света пред нова ситуация, в която неравенствата ще се задълбочат, а класовите разделения ще станат пропасти. Когато няма работници, няма и осигуровки и данъци, следователно няма и държава, която да е способна да изпълнява функциите си. Но има корпорации като “Амазон” “Гугъл”, “Фейсбук” и “Майкрософт”, които могат да продължат да търгуват с личните ни данни, да си позволяват да плащат ниски заплати и да упражняват антисоциално влияние върху политиката.

Завръщане към утопията

Първото, което идва на ум, е че тези армии от безработни, които евентуално ще ни донесе технологичното бъдеще на света, не могат да бъдат оставени на произвола на съдбата, най-малкото защото това означава бунтове и революции. Но при намаляващи приходи от данъци и осигуровки, откъде ще се вземат парите за помощи за безработни? Социалната система в настоящето си състояние никъде по света не може да поеме силно завишени разходи и това неминуемо ще доведе до колапс. В политическите среди, в това число в Брюксел, отдавна витаят идеи за въвеждане на специални данъци за технологичните компании, с които да бъдат финансирани социални програми за справяне с негативните ефекти от автоматизацията. Но тъй като политика и бизнес са прекалено обвързани чрез лобизма, засега тези планове остават в сферата на добрите пожелания - както се вижда и от случая с “Епъл” по-горе. Има и други предложения - за всеки, използван вместо човек, робот да се плаща данък, както и на безработните и бедните да се дава безусловен базов доход.

Всички тези предложения със сигурност не са лоши и вероятно ще променят ситуацията към по-добро. Но въпреки това те остават много далеч от утопичното бъдеще на писателите фантасти, в което ние всички се занимаваме само с интересни и креативни дейности, докато машините осигуряват всичко необходимо за добрия живот. В днешния свят благата на техния труд остават предимно в ръцете на богатите, доколкото голяма част от технологичния напредък - особено видно в областта на медицината например - е достъпен само за онези, които могат да си платят за това. А както видяхме малко по-горе, дяволският кръг на автоматизацията не само не помага на работниците, напротив, той е изцяло насочен срещу техните интереси.

Утопията все пак е възможна, но за целта трябва радикално различен подход към технологиите. Те не могат да бъдат собственост на шепа хора като Джеф Безос или Марк Зукърбърг и не трябва да бъдат експлоатирани за частна изгода. Покойният Стивън Хокинг разбираше това добре и предупреждаваше, че свят, в който плодовете на труда на роботите не се разпределят солидарно между всички хора, не е от полза за никого. А когато говорим за "иновации", е добре да се знае, че огромната част от иновациите, които ползват тези високотехнологични компании, са плод и на публично финансиране, както показва известният икономист Мариана Мадзукато в книгите си. Но вместо на публичния сектор, те носят печалби на частния - в разрез с всякаква логика и морал. Подобен процес се наблюдаваше и у нас при промените - създаденото от държавата бързо премина в режим на частна експлоатация, а безброй "успели" българи дължат успехите си именно на нейната дейност, включително и в областта на технологиите.
С други думи, обществеността не само има морално право да иска контрол над високите технологии, тя е напълно легитимен акционер в разпределението на печалбите от тях - финансови или други. Иначе ползите са безспорни и видими, а потенциалът им безкраен. Формираното на тяхна база състояние само на един човек - Джеф Безос - е достатъчно за елиминиране на бедността и глада по света. Но няма да бъде похарчено за това. В крайна сметка технологиите са инструмент, а всеки инструмент може да има различна употреба. В ръцете на Джеф Безос той ще направи богатите още по-богати, а бедните - още по-бедни. В ръцете и под контрола на обществеността този инструмент обаче може най-накрая да донесе бленуваното освобождение на човека от принудителната работа.



Германските служители на "Амазон" излязоха на стачка през миналата година, за да поискат по-добра заплата и по-добри условия за работа от световния лидер в търговията на дребно
БГНЕС

Президентът даде Бюджет 2019 на Конституционния съд

автор:Дума

visibility 8

ВСС даде Лозан Панов на Инспектората

автор:Дума

visibility 126

"Малки призми" сменят "рибните перки" по "Графа"

автор:Дума

visibility 136

Валери Симеонов е номиниран за "Човек на годината"

автор:Дума

visibility 384

Месото и хлябът поскъпват след Нова година

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 243

Кутия цигари поглъща 17% от дневния доход на българина

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 243

ЕЦБ спира да изкупува дългове

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 243

Косово ще прави армия

автор:Дума

visibility 103

ЕС удължи санкциите срещу Русия

автор:Дума

visibility 115

Евролидерите отрязаха Мей за нови преговори

автор:Дума

visibility 150

Гафа за "Графа" и покрусеният Крусев

автор:Деси Велева

visibility 471

/ брой: 243

Независимият зависим

автор:Евгени Гаврилов

visibility 283

/ брой: 243

Да почетем ястребинчетата заедно!

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 243

Как могат да се убиват деца в една европейска държава?

visibility 416

/ брой: 243