Слънцелечението

В последните няколко години слънцето се заклеймява от много медицински специалисти и едва ли не хората остават с впечатлението, че трябва на всяка цена да се предпазят от пагубното му въздействие. Но истината е, че нищо прекомерно не е полезно за здравето.
Слънцелечението или както се нарича още хелиотерапия - системно използване на слънчевите лъчи за лекуване и профилактика, е един от най-старите лечебни методи с естествени фактори, познат на древните египтяни, а по-късно използван и от гърци и римляни.
В Европа слънцелечението се въвежда в края на XVIII в., по-широко приложение намира в края на XIX в.
То се основава на въздействието на слънчевите лъчи, които чрез кожните нерви и образуваните в кожата вещества се разпространява върху целия организъм. Под влияние на слънчевите лъчи кожата се кръвоснабдява по-обилно, повишава се температурата, активира се дейността на вътрешните органи и тъкани, стимулира се обмяната на веществата, образуват се биологично активни вещества.
Излагането на слънчева светлина е особено важно и за синтезата на витамин Д в кожата. При хората, които живеят в по-северните райони и имат по-мaлък контакт със слънчевата светлина, рискът от недостиг на витамина е по-висок, което води до рахит при децата и остеопороза - при старите хора. Витамин Д се съдържа главно в месото, млечните продукти и яйцата, но най-сигурният източник за доставянето му е слънцето. Необходимите дневни дози за витамин Д са в рамките на 400 до 600 IU (международни единици). Светлата незащитена кожа (без предишно излагане на слънце и без тен) при престой в продължение на 30 мин. под летните слънчеви лъчи получава 50 000 единици витамин Д. Хората, които са вече с тен, получават между 20 000 и 30 000 единици, а хората с тъмна кожа си набавят до 10 000 единици от слънчевия витамин. Това показва, че дори 5 мин. три пъти в седмицата са напълно достатъчни, за да задоволи човек всекидневните си потребности от тази толкова полезна субстанция.
Съвременната медицина е разработила специални методики за фототерапия. За лечението на кожни болести (дерматози, псориазис, екземи, витилиго) все по-често се използва съчетанието на ултравиолетовото излъчване на спектъра А с псоралени (т.нар. PUVA-терапия). Слънцето намалява и кожния сърбеж при болните от бъбречна недостатъчност. Наскоро учените от Калифорния съобщиха, че слънцето намалява и вероятността от развитието на рак на простатата при мъжете. Никоя друга група болести не се повлиява и не се лекува така ефикасно чрез слънчева терапия, както кожните болести.
Слънчевите лъчи унищожават микробите. Това откритие е на двамата учени Даунс и Блънт и датира от 1877 г. През 1903 г. Нилс Фенсен, датски лекар, спечелил Нобеловата награда за медицина благодарение на успехите си в лечението на туберкулозата със слънчевите лъчи.
И нещо любопитно: по продължителност на слънчево греене българското крайбрежие е на едно от първите места в Европа. Годишните му стойности достигат 2400 часа, с най-голямата продължителност е през юли - 325 часа, при дневна продължителност над 10 часа.
Разбира се, не бива да се злоупотребява със слънцето. Защото световната статистика е категорична: колкото повече изгаряния има човек като дете, толкова по-висок е рискът за развитие на меланом в късна възраст. Затова не бива да се забравят слънцезащитните препарати, широкополите шапки и тъмните слънчеви очила, както и доброто старо правило: да се избягва излагането на слънце в периода от 11 до 16 ч. през лятото.

Слънцетерапията се препоръчва при:
V костоставна туберкулоза
V туберкулоза на лимфните възли
V анемии у децата
V кожни болести, вяли рани
V бъбречни заболявания
V рахит и профилактиката му и др.
Да се избягва при:
V активна белодробна туберкулоза
V заболявания с повишена температура
V значително отслабване и изтощение на организма.