Юбилейно: 100-ен брой на рубриката

Днес е 100-то издание на рубриката "Черно на бяло" в ДУМА. От 23 юни 2016 г. досега Христо Георгиев - журналистът и издателят, който е неин водещ, е публикувал  стотици автентични документи, издирвани добросъвестно ден след ден в архивите на различни институции - у нас и в чужбина. Няма в нашите медии подобна постоянна галерия на миналото и на днешния ден, в която се появяват забравени или неизвестни за широката публика, а понякога дори за историците, архивни документи - за големи българи, за исторически събития, за върхове и падения в аналите на държавата ни.
Тези публикации веднъж седмично не са самоцелни - те ограмотяват неграмотните и помагат на паметливите да научат факти и истини за нас самите от първа ръка. Придружени с кратък въвеждащ коментар, късчетата от архивите, които рубриката предлага, са реални свидетелства на времето в днешното ни общество, в което заради политически и всякакви други интереси активно се натрапват неистини, премълчаване, манипулации и митове. Някои от материалите на Христо Георгиев пряко опровергават с факти обилните лъжи, които се леят от телевизионния екран в предавания като "История.бг" например, като тези за лагерите да речем. Някои, разбира се, реагират на тези публикации с "Разпни го!" Читателите, които следят редовно рубриката обаче, знаят, че тя е поднасяла шокиращи факти и подробности дори за най-популярни фигури от историята и културата ни - за Фердинанд и Борис ттт; за убийството на Стамболов и погромите 1923-1925 г.; за Гео Милев, Антон Страшимиров и Смирненски; за Яворов и Вапцаров; за Богдан Филов и ген. Луков; за децата, жертви на фашизма; за Парижката мирна конференция и Народния съд, за процеса на Трайчо Костов; за Тодор Живков; за писателя Георги Марков, за градежите по времето на социализма и дори за дядо Пимен, когото "демократите" употребиха за църковния разкол и го изоставиха в мизерия и самота в последните му дни. Невероятно е, но самодейни ентусиасти в страната започнаха да издават книжки с материалите от "Черно на бяло".
Днес напомняме само няколко от 100-те късчета история в тази панорама на времето, която Христо Георгиев е предложил досега - кратки паметки в чест на юбилейния брой на "Черно на бяло". И нашето пожелание: На многая лета!

Из "Немският посланик Бекерле за отрязаните глави на английски и американски летци!"
30.06.2016
ПИСМО-ТЕЛЕГРАМА
София, 6 юли 1944, щ 1021, приета на 9.07.
П о в е р и т е л н о
...Тукашният швейцарски шарже д'афер, като представител на протекторските сили, неотдавна обърнал внимание на българското правителство, че в Самоков и Своге са били избити пленени английски и американски летци. Той заявил, че напълно разбира, че ожесточеното от терористичните въздушни нападения българско население може да прибегне до законна самоотбрана и саморазправа с неприятелските летци, но че е недопустимо, когато в линчуването участва армията и полицията, и когато, както в Своге, се режат главите на летците и се поставят за зрелище в началото на селото.
Както разбрах в Министерството на войната, досега от населението или от военните, респективно полицията, са избити 18 летци.
                                                                               Бекерле

Из "Цар Борис III: "Еврейският дух създава омраза, безверие, морално разложение и родоизмяна"
18.08.2016 г.
..."Поради това и намерих за благопотребно да събера тук ръководителите на върховната държавна управа и тия на Върховната църковна управа, за да се обсъдят и уяснят по-добре тия въпроси. Ще се спра, преди всичко, да кажа няколко думи по първия в това писмо въпрос - за евреите..." И започна Негово величество с тия "няколко думи", подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. Други от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.

Из "Как Вишински осмя Гърция за апетитите й към България"
23.09.2016 г.
Работата е следната: отначало гръцкото правителство предяви към България репарационни искания в размер на "малката" сума от 985 469 993 долара. Обърнете внимание на тая поразителна точност - загубите са изчислени с точност до три долара! След това то намали тая сума и новата цифра представляваше вече 708 558 879 долара. Сега гръцкото правителство намали претенциите си до 125 000 000 долара. Но да продължим нашия пазарлък, господа гръцки делегати - може би ще се съгласите на 25 000 000 долара!
Ето ви списъка, в който са изброени загубите, понесени от Гърция и въз основа на който Гърция предявява исканията си към България за репарации.
Първо - "Влошаване на железопътната мрежа вследствие претоварване". България трябва да заплати за това ни по-малко, ни повече от 1 398 000 и нещо долара.
Второ - Една каруца, която взела българската армия, карана от един кон. (Смях). Така е казано в гръцкия документ.
По-нататък четем - Още 8 каруци, карани от волове. (Смях). И за всичко това Цалдарис иска от България още 1 398 500 драхми.

Из "Как България обяви война на САЩ и Англия"
13.10.2016 т.
Министър-председателят Богдан Филов (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути):
...В моята последна реч пред вас на 19 ноември т.г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания.)

Из "Патриарх" Пимен умира като куче в глад и студ"
26.01.2017 г.
Официално беше съобщено, че дедо Пимен е починал на 10.тV.1999 г. в болницата "Св. Ана" - София. Съобщиха, че погребението му ще бъде на 13.ІV.1999 г., вторник - третия ден на Великден при църквата "Рождество Богородично" - гр. Благоевград.
Напоследък изцяло го бяха изоставили в Митрополията. Не му даваха отопление, грееше се само с електрическа печка "Диана". Храната не му била добре подсигурена. В болницата "Св. Ана" в София беше изцяло изолиран от достъп на хора. Не пускаха никого при него. Това го е понесъл много тежко. Властимеющите бяха забранили всякакъв достъп до него.

Из "За жертвите на фашизма - стотици народни песни, за "жертвите" на комунизма - нито една"
15.03.2018 г.
Дълбоко вълнуващи са песните, които създават в наши дни в Батак близките на падналите в антифашистката борба. Ето какво говори дядо Тодор Георгиев Ванчев, на младини известен певец, баща на двама сина и снаха, загинали като партизани, за песента "Среща на родителите със синовете и снаха им партизани": "Като си думаме един ден с баба ти Петра, рекоф й: Ще съчина една пясна, ама да разплача ората. Спомниф се едно писмо на големия ми син, гато беше партизанин и ни беше писал да отидем с майка му на "Бордюви пожаре", та там да се видим. Ний биля вряме нямафме абер от синовете и снахата. Па се решифме с бабата. Уж ще режеме дърва, че тук много ни преследват - полицията, войници от ловната дружина, агенти - страшно... Ама ние търгнафме. Стана срящата и се върнафме в село. Та точно така какво бяше, така си и съчиних пясната, нищо няма да е лъга. И гато я пишеф, плача. Щом няма синовете, не ни се живее, ама на, зорлен душа не излиза. Ето ти сега де, огреши ма, караш ма да ти пея, а я пея, па отвътре кръв ми капе". 

Из "От 1235 " жертви на комунизма" в лагерите край Ловеч 1142 са криминални"
15.04.2018
След 1960 г. от починалите 147 души 7 са въдворени по политически причини, 6 - по смесени, 122 от починалите са въдворени по криминални причини. Няма данни за 9 души.
Друга категория са лица, изпратени в лагерите по, така да ги наречем, лични причини, например придобилият широка известност случай със сина на полковника от МВР, допуснал да го изпратят в лагера за "превъзпитание". Такъв е случаят и с Александър Николов (Сашо Сладура), изпратен в лагера по лични подбуди, тъй като единствената му политическа дейност са "вицовете".
Към 13 март 1962 г. в лагера край Ловеч се намират 253 лица, от които 195 българи, 56 цигани, 1 евреин и 1 арменец. От лагерниците в този период 100 са осъждани за криминални престъпления над 10 (някои над 30) пъти; 70 - между пет и десет пъти; 74 - до пет пъти и отново 9 човека не са осъдени.

Из "Петко Д. Петков: Има хора бесени по стълбовете, хвърляни от скалите над Лакатник и избивания на цели групи от картечници и ножове"
3.11.2016 г.
Петков (з): И ако търсите отговорност за оня терор, за оня полицейски режим, който съществуваше преди м. септемврий, тая отговорност е на ония от тая маса (сочи министерската маса), които създадоха онова управление в България, което в цяла Европа е кръстено "белия терор"; които създадоха онова управление, което накара хора като Анатол Франс, първия писател на Франция, като Максим Горки, известен руски писател, да издигнат глас на протест пред интелигенцията на целия свят; които създадоха онова управление, което накара Антон Страшимиров, български писател, известен на всинца ни, който не е дружбаш, да се провикне, че българският народ е клан така, както турци не са го клали. И наистина, г.г. народни представители, жертвите на баташките кланета са 3 хиляди души, а ние не знаем колко са жертвите от септемврийските и юнските събития. Ако можем да вадим заключения от това, което се публикува в чуждата преса, те възлизат на 10-12 хиляди души. Във време на сражение аз разбирам да се убиват едни други, но не след сражението, при потушаването да се убиват пленените въстаници и даже да има жертви там, където не е имало никакъв бунт, както стана в Пловдив, Пазарджик и Самоков, където са избити маса хора от властта.
С.[лавейко ] Василев (д.сг): Ти си анормален тип! Лъжец с лъжец! Какво е станало там? Мискин, мръсник такъв.
П. Петков (з): Картините ни напомнят нещо повече от турските изстъпления. Народните представители от Свищовско могат да ви кажат, че живи и убити хора са хвърлени в Дунава...

Има хора бесени по стълбовете, а имало е и хвърляне на хора от скалите над Лакатник долу в реката. Има избивания на цели групи от картечници и ножове. Това предизвика цяла Европа.

Из читателските отзиви:
Val Rankov, Българска академия на науките:
Статиите на Христо Георгиев са просто уникални. Напомня ми на руския историк Юрий Жуков, който се рови в архивите вече 25 години и за всяка тема, която коментира, има документирани факти, а не измишльотини. Тези статии, никой не ги коментира, обаче. Така е с фактите. Тях и да ги коментираш и да не ги коментираш, фактите са си факти. Четеш, запомняш и благодариш на човека, че ги е събрал и обобщил.
Константин Мишев (Ню Йорк):
Под бомбастичното заглавие "Хитлер напада СССР и заради България" излезе статия в "Дума" от Христо Георгиев, препечатана в "Поглед". Този автор ми е много интересен. Току пусне някой важен документ. Питах един народен представител от БСП кой е този човек... почти никой не го знае. Бил е издател и е кръжал около Вагенщайн. Но ако човек се абстрахира от пропагандата... пуска важни текстове от миналото... макар, че коментарите под тях или са неверни или дори напълно отсъстват, Но ми е симпатичен в някакъв смисъл. Днес чета, че е извадил под зашеметяващото заглавие пасажи от речта на Хитлер на 22 юни 1942 г. Преди много години и аз съм писал по тези въпроси и тази реч.
...Христо Георгиев използва превода на вестник. "Утро", неделя, 22 юний 1941 г. Когато пишех по тези въпроси, нямах този превод, или предполагам тази реч е преведена и от "Зора". Пускам я цялата на английски. Не мога да я намеря на български. Просто за пишман историците го правя.
Юлия Велинова, СУ "Св. Климент Охридски":
Благодаря за позицията, честна и неотклонна, и за труда... Споделям и подкрепям...
Димитър Матеев:
"Когато фактите говорят и боговете мълчат." (Н.П.) Още веднъж, за кой ли път, поздравления за радетеля, неуморимия и неумолим привърженик и непреклонен, плодовит търсач на ФАКТОЛОГИЧЕСКАТА истина Христо Георгиев. От всичките му публикации от поредицата, свързана с антифашиската съпротива, които съм чел, не срещнах нито един укорителен, оспорващ или критичен коментар. Това е висока оценка и признание за неговия къртовски труд.
Колкото до т.н. Цар Симеон втори!.. Ако наистина се има за цар, досега стотици пъти трябваше да се извини за хилядите убити без съд и присъда антифашисти - партизани, ятаци, помагачи в "Името на Негово Величество Цар Симеон Втори". Но, кой знае защо, не го прави!
Тамерлан Тамерланов:
Авторът слага кавички на жертвите на комунизма! Следователно жертви на комунизма е нямало! А има ли изобщо народни песни след 44 г.? Въобще? Пее ли се за някой герой на социалистическия труд? За колко е хубаво да живееш в панелка и да ти вземат земята? За страданието да лежиш в Белене и да те бият в милицията?
***
Не Ви ли е срам? Прадядо ми е бил арестуван от комунистите и всичкото му имущество е било конфискувано. Бил е измъчван, връщат го на близките му полудял. Умира в мъки. Грехът му е, че е бил едър земеделец, че и фабрикант... Народните песни са фолклорни песни, те излизат от дълбините на хора с национално самосъзнание имащи дом и земя. Като обезземлите селянина и го пратите да работи в завода и да живее в панелка, какви песни искате да пее? Смятам, че голяма част от партизаните са имали честни идеали за свобода и справедливост. Но класова справедливост, а къде е националният идеал?
Stoyan Gygov, СУ "Климент Охридски" - гр. София:
Това трябва всеки да го прочете, ако може и да го запомни. Ако поне малко от това сега има, престъпността вероятно много ще намалее!
Иван Делчев (по телефона):
Чета редовно в. "Дума", той е най-хубавият вестник. Много ми харесва страницата "Черно на Бяло", не мога без нея. Всеки четвъртък отивам рано до будката, за да мога да си купя вестника, че свършва бързо.