Майчице, откъде се пръкна тази жена?!

Зам.-министърка със самолетен билет за 8300 лв. "изплака" вчера: не съм била на луксозна командировка. Нямало нищо странно в това да пътува в първа класа до Обетованата земя. А и какво значение има цената на билета до САЩ, това не е най-важното. Най-важното в момента било, че "изпълняваме правителствената програма".
Така нагло нарежда Росица Димитрова, която е имала честта и гордостта да участва съпътстващо в не знам коя си поред сесия на Конференцията по изпълнение на Конвенцията по защита на правата на хората с увреждания. Тази руса дама, с която, ако пометеш коридора на социалното министерство, ще й е малко, дала възможност светът да чуе и да се изуми от чудесата на храброст в напредъка на България по изпълнение на конвенцията. Последвали аплодисменти от всички страни на форума и нашата зам.-министърка още преживява този триумф. А на родна почва коментарът й за майките и децата с увреждания, които продължават да протестират, макар че премиерът Борисов се опита да ги пръждоса от главата си, звучеше така: "Ние сме в диалог, аз много се надявам той да се превърне в конструктивен диалог, с конкретни предложения и решения, които да ни позволят да направим комплексна всеобхватна политика, ориентирана към индивидуалните възможности и потребности на всеки човек с увреждания".
Майчице, откъде се пръкна тази жена! Това да го мислиш, не можеш го измисли, камо ли да изречеш нищо незначещите думи с плитка мисъл, цинизъм и отвратителна шаблонност. В най-бедната държава на глада, омерзението и корупцията, дето хора с власт се гаврят с цял един народ. Дошли отнякъде си, събрани често на принципа "от кол и въже", докопали се до местенце в морето от бездушни чиновници, които клечат до началника и чакат неговите милостиви погалвания по главичката. Социалната политика на ГЕРБ затова е на този хал, защото преклонената главичка и сабя не я сече. Но чужди глави отсича със замах - главите на онези, които не усещат Голямата Правителствена Политика, дето зам.-министърката провежда в името на човека. Човекът тук обаче има имагинерно звучене. Той е помощното стопанство, което дава плод по изборите, дори и малко да си го поливал, най-вече с обещания. С каквито дойдоха и ГЕРБ на власт, и самата Димитрова с нейния "опит". За да забрави бързо за него, дори и да го е имала, и да се натика в калъпа на бездушието и пренебрежението към истинските проблеми. В нейния сектор те са безчет. Но друго си е да ги видиш от Манхатън примерно.

Покрай "съпътстващо събитие, на което е представен опитът и напредъкът на България по деинституционализацията на грижата за деца в България, особено с акцента за закриване на всички институции за деца с увреждания." Те няма къде да отидат, нямат какво да ядат след навършени 18 години, но това е подробност от пейзажа за госпожата. Или за "друго съпътстващо събитие за приобщаващо образование и обучението на хората с увреждания през целия им живот". Закриха се специализираните школа за деца с увреждания, сега ги пращаме да се социализират в нормалните училища, дето най-често не срещат разбиране и от съученици, и от родители, само все повече се депресират. Така, че накрая резултатът е: "Системата ни убива". Докато майките на децата с увреждания лежат по площадите и напразно очакват помощ със сълзи на очи. Децата им надали ще доживеят да изгрее  слънцето и на тяхната улица, камо ли да видят Америка... В това време някои вземат с пълни шепи от парите на държавата за всякакъв род капризи на ояли се разглезени примадони по бюра и след партийни назначения. Избрани като че ли по калъпа на безразличието и високомерието, гарнирани с чиста некадърност и безкритичност.