Опашката върви бързо

Опашките за шеф на българска здравна институция вървят бързо. Дори прекалено бързо през последните 9 години. В стремежа си управляващите да направят промени в системата сменят шеф след шеф. Вчера прекратиха предсрочно мандата на поредния управител на касата. Управител, избран преди по-малко от година с пълно мнозинство. И сякаш колкото по-единодушно бива избран един шеф, предложен от ГЕРБ, толкова по-бързо напуска шефското кресло. Но винаги остава открит въпросът: "Оттук нататък каква промяна да се очаква?"
Никаква! Защото със смяната на личности не се променя системата. Само напомня една нелицеприятна поговорка за...креватите. В правителствата на ГЕРБ обаче всичко е възможно - всяко уволнение или назначение е фрагмент от безизходицата на управляващите. Иначе нищо в системата не се променя освен рестрикциите - те стават повече и по-необосновани, а нещата продължават да не вървят. Управляващите така и не проумяха 9 години, че не е нормално ръководителят на една обществена институция, каквато е НЗОК, да бъде предложена от политическа сила и избирана от парламент. Но очевидно това ги устройва, защото биват избирани послушни хора - идват, когато им кажат, тръгват си, когато им кажат. И не им пука, че унижават една или друга личност. Примерите са много, но най-пресният е с изпълнителния директор на "Медицинския одит" - назначен при създаването й, освободен през 2012 г., назначен през 2014 г., освободен в началото на 2017 г., назначен в средата на годината, освободен сега...
Опашката обаче върви толкова бързо пред здравните институции, че дори незабелязани остават общо 11 смъртни случая за 2017 г. в български лечебни заведения - нямало е данни прокуратурата да е сигнализирана за тях.
Що за здравна система имаме, след като кажи-речи всяко лечебно заведение и всяка здравна институция поне за няколко нарушения има досие в прокуратурата?
Нормално ли е?