41% от българите живеят в пренаселени жилища

Около 41 процента от българите, или четирима от всеки 10, живеят в пренаселени жилища, показват данни от анализ на "Евростат" за състоянието на жилищния фонд в Европейския съюз през 2016 г. Средният показател за пренаселеност в ЕС е около 17%, отчита европейската статистика. Близо 1,1 милиона българи, или около 15% от населението в страната, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, тоест удвояването на домакинствата в един апартамент е доста често срещано явление сред българите с по-ниски доходи в градска среда. Често три поколения, или около 6-9 членове на едно домакинство, обитават маломерно жилище от 60-70 квадратни метра. Освен това около 80% от децата в България под 18-годишна възраст, както и около 60 на сто от младите хора на възраст 16-29 години, са контингент от домакинства, които живеят в пренаселени жилища. Процентът на пренаселените жилища в България в големите градове е около 48 - при 18 на сто за ЕС, в малките градчета и предградията - около 40 - при 15 на сто за ЕС, и в селските райони - 33 - при 17 на сто за ЕС, показват данните на "Евростат".
Анализът обаче отчита значително висок процент от незаети жилища в градовете и селата, които стоят празни - от общо 3,9 млн. броя единици жилища около 1,2 млн., или 31 на сто, са необитаеми и незаети. В градските райони незаетите жилища са над 650 хиляди - 25 на сто от жилищата в градска среда, а в селските райони незаетите жилища са над 560 хиляди, или 43 на сто от сградния фонд по селата. Само в столицата и в София-област незаетите жилища са около 250 хиляди. Това се обяснява с намаляването на населението в България през последните години, а също и с емиграцията на българите извън страната или вътрешната миграция от селата към градовете, което освобождава много жилища и ги прави свободни и необитаеми.
От 28-те страни членки на ЕС, най-висока пренаселеност е регистрирана в Румъния - близо 50%, отчита анализът на Евростат. Други страни, в които има значителна пренаселеност на жилищата с домакинства, са: Латвия - 43%, България - 41%, Полша и Унгария - по 40%, Словакия - 38%. Високи нива на пренаселеност са регистрирани и при съседните на България страни - Гърция - 40%, Сърбия - 64%, Македония - 68%, и Турция - 73%.
Най-ниски нива на пренаселеност са отчетени в Кипър - 2,4%, Малта - 2,9%, Ирландия - 3,2%, Белгия - 3,7%, и Холандия - 4%. Пренаселеността също е била проблем за по-малко от 10% от населението във Финландия - 6,6%, Германия - 7,2%, Франция - 7,7%, Великобритания и Люксембург - по 8%.
През миналата година около 42% от жителите на ЕС са обитавали апартаменти, 25% са обитавали фамилни къщи, а 33% са имали самостоятелни къщи. Около 42 на сто от европейците са обитавали свой собствен дом без заем или ипотека, докато други 27% са обитавали жилище със заем или ипотека, отчита Евростат. Други 20 процента от европейците са обитавали жилище под наем.


Седми сме в света по поскъпване на имотите

България e в топ 7 на жилищните пазари с най-бърз ръст на цените в света. Това показва индексът за първото тримесечие на 2018 г. на консултантската компания Knight Frank. Страната ни е класирана сред 57 изследвани пазара, като остава в "червената" зона на класацията на компанията, където попадат най-бързо растящите пазари. През първите три месеца на 2018 г. цените на жилищата в България са нараснали с 9% спрямо същия период на миналата година.
Хонконг е на първото място, като средната цена на жилищата в 12-те месеца до март е нараснала с 14,9%. Малта заема второ място с ръст на цените на годишна основа от 13,6%, а топ 5 са Исландия - 13,2%, Ирландия - 12,7%, и Джърси - 12,1%. Най-слабият жилищен пазар в света е Полша с ръст от 0,2% на годишна основа.