12 Декември 2018сряда03:59 ч.

Градчето, където хора и диви животни живеят заедно

То се намира само на 40 км от Ню Йорк и показва как невъзможната хармония е... напълно възможна

/ брой: 109

visibility 366

Арсо Арсов

Под номерата на автомобилните табели в Ню Джърси има надпис "Щат-градина". И това не е случайно. Целият този щат е потопен в зеленина. Като се започне от разнообразните видове цветя, декоративните храсти, дърветата - някои истински гиганти.
Риджвууд е малко, чисто и подредено градче в този щат. Отстои само на 40 км от големия Ню Йорк. Разположено е на хълмиста местност сред богата, вековна гора. Има към 30 хиляди жители предимно от европейско, азиатско и малко от африканско потекло. Къщите са дървени, типично американски, на по 2-3 етажа, с просторни дворове. Направо сред гората. Жителите си плащат редовно данъците и общината е създала всичко необходимо за техния спокоен живот. Срещнат ли се на улицата, любезно се поздравяват, макар и да не се познават. Тук няма проблем, ако случайно си забравил да си заключиш къщата.
Всяка година гостувам в Риджвууд на приятелско българско семейство и винаги оставам за по-дълго при тях. Любувам се на хората и природата, които живеят в пълна хармония. Зайчета щъкат навсякъде и е нормално едно или повече да посетят двора ти, да си хапнат от тревата, а понякога и от цветята и после да отидат при съседа. Ако имаш басейн, долитат диви патици и се къпят в него. Да не говорим за катеричките, птиците. И само това ли?
Една сутрин ранното майско утро ме примами да изляза на двора. Утрото беше свежо, въздухът - възраждащо чист. Стоях в края на двора и дълбоко вдишвах омайната наслада, с която природата щедро ме даряваше. Изведнъж от горския храсталак край мен изскочи заек, а след него изникна и мъничко зайче. То имаше същия цвят като майка си. Но за разлика от нея по главичката, гръбчето и опашчицата му се бяха разпилели бели петънца. Стъписани от ненадейната им среща с мен, замряха на мига. Изненадан, аз трепнах от внезапното им появяване и като тях замръзнах. Останахме така...
Точно тогава, пак изведнъж, от храсталака изскочи задъхано съвсем младо лисиче. Вероятно бе подушило пресните следи на зайците и се бе втурнало може би за първи път в улов на плячка. Но това, което изведнъж се откри пред него, също го стресира и то замръзна на мястото си. Само разкошната му сиво-бяла козинка настръхна от уплаха. Не знаех колко ще трае това наше вцепенение, но усещах, че тази жива картина в следващия само миг изведнъж ще изчезне така, както се и появи. Искаше ми се да я заснема, та да я имам не само в съзнанието си. Телефонът беше в мен, но помръднех ли дори и с малкото си пръстче, те веднага щяха да се гмурнат в храсталака.
Все пак реших да опитам невъзможното. Приплъзнах ръката си към телефона и... това бе достатъчно! Майка-зайка и лисичето инстинктивно отскочиха във въздуха, извиха телата си, тупнаха на земята и потънаха сред храстите в гората. А след тях и малкото зайче. В миг картината се разпиля и невероятната среща изчезна. Останах сам и усещах как сърцето ми бие силно от вълнение.
Не можех да си обясня тази необикновена среща. Но тя не бе единствена. Веднъж до един от училищните стадиони видях сокол, който в здравите си нокти държеше катерица и спокойно се хранеше. С известен страх се спрях да го погледам. Като разбрах, че не реагира на моето присъствие, бавно се приближих на 3-4 метра от него. Той спокойно продължи да се храни, но ме държеше под око. Опасяваше се да не посегна на улова му, но личеше, че беше свикнал да общува с хората.
Често над градчето прелитат ята от диви патици. Обикновено кацат на централния стадион, когато няма състезание. Привлича ги тревата. Майките, дошли тук с децата си на разходка, отиват при тях да им се порадват, но птиците не се притесняват, докато съвсем не ги доближат.
Виждал съм в реката, която протича през градчето, малки диви патенца, проточили се в дълга редичка, да следват майка си. Или да са около нея и тя да ги учи как да си търсят храна.
И още нещо. В градчето има изкуствено езеро. И зиме, и лете там живеят диви патици. Около него се вият пътеки, по които тичат или се разхождат посетители. И какво видях веднъж? Може би 8-10-годишно момиченце държеше на ухото си телефон. Възбудено, разтревожено съобщаваше нещо на някого. Оказа се, че като хвърляло храна на патиците, забелязало пате с подвито, травмирано краче. Обадило се на службата за защита на животните с настояване веднага да дойдат, веднага да го вземат и да го излекуват. Та и то да може да се преборва за храната, както правят другите. А родителите, доволни, дори горди, търпеливо чакаха встрани дъщеричката им успешно да завърши благородната си мисия. 
Българският ми приятел, у когото гостувам, ми разказа интересна история. Забелязал, че в гаража му има някакво животно. Отвън изровило проход, влязло и се настанило там. Било женско, защото след време чул звуци на малки. Най-лесно било да се покачи на стълба, да убие неканените гости и да ги изхвърли в реката. Но такава постъпка тук се смята за престъпление и без всякакво съмнение ще бъде осъден.
Обадил се до съответната служба в общината. Те дошли и поставили капан с примамка. На следващата сутрин в нея се хванал женски американски енот - животно от рода на миещите се мечки. Майката и малките внимателно били взети и пренесени в подходяща за тях жизнена среда.  
И още. При обичайната ми разходка по улиците на градчето завих вдясно и... буквално на два метра пред мен видях млада сърна! Делеше ни само желязната ограда на двора, в който беше влязла. Аз се спрях изненадан, а тя дори не трепна! Гледах я и не вярвах, че това е истина. В красивите влажни очи нямаше уплаха. Навеждаше се, откъсваше си тревичка, изправяше се, сдъвкваше я и спокойно продължаваше да ме гледа. Сякаш сме стари приятели. Страхувах се да не я изплаша, затова много бавно извадих телефона си. Това не я смути, продължи спокойно да си хрупа тревичка. И така, докато сама не реши да се разделим. Тръгна си, но преди да се скрие зад каменния зид, няколко пъти се обърна към мен, сякаш да ми каже: "Ще се видим, пак ще се видим". 
Ето как хората в Риджвууд живеят в пълна хармония с дивите животни. И като разказвам всичко това за почуда и за поука, неусетно се сещам за моето детство, когато в езерото "Ариана" на софийската Борисова градина царствено плуваха няколко бели и един черен лебед. Но това беше отдавна, много отдавна, защото сега...
 
                 Риджвууд, САЩ













А този малък земен рай е едва на 40 километра от многомилионния Ню Йорк
                                                                                                                     
                                            

 

Стрелец рани 10 и уби един в Страсбург

автор:Дума

visibility 40

Строителите на протест срещу проверките на пътища

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 241

Антикорупционната комисия спира 19 иска за 21,7 млн. лева

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 241

Наши превозвачи тръгват на бунт към Брюксел

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 241

Протест пред КЕВР заради поскъпването на водата

автор:Мая Йовановска

visibility 87

/ брой: 241

Нови влакове ще има най-рано след 3 г., призна Росен Желязков

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 241

Всеки месец изнасяме стоки за 2,2 млрд. евро

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 241

Мей иска помощ от Европа

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 241

Турция създава нова база в Черно море

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 241

Макрон породи разнородни реакции с обещанията си

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 241

Мигрантите избират влака от Истанбул към България

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 241

Левицата има визия за развитието на България

автор:Петрана Сомлева

visibility 81

/ брой: 241

Залата на кривите огледала

visibility 46

/ брой: 241

Хоби ражда природонаучен музей

автор:Аида Паникян

visibility 63

/ брой: 241