Няма здраве, няма живот, няма бъдеще

Българите вече не си пожелават "да си жив и здрав", а "да си здрав, докато си жив!". Хубаво пожелание при хала на нашето здравеопазване, чиито псевдореформи не само не ни помагат, а повече ни разболяват. С непрекъснатите гафове в сферата, която за ГЕРБ напоследък е бащиния по заслуги, едва ли не. Заедно с народа, който мори къде как свари - с генериране на дефицити, икономии от бедняците, с плач на майки и болни деца, с мъките на увредените и пенсионерите, с вбесяващите измишльотини за останалите, макар и малко вече, по-здрави българи. Които отдавна забравиха какво е профилактика, рехабилитация, отдих на поносими цени, далеч от мутренския новобарок на измислени СПА центрове и силно озвучени плажове с едрогърдести фолк певици. Който дава здраве, дава живот, знае се. Но не у нас днес.

Пазарът решава всичко,

дуднат непрекъснато разни корифеи на либералната вакханалия, но пазарът не носи здраве, то го поглъща като питон. Спорът много или малко са парите за здраве върви нон стоп, макар че милионите вече са повече, но явно и лапачите нямат спиране. Карат си в аварийната лента на българското здраве необезпокоявано и там няма КАТ. Иначе нашите болни били като другите по света, твърдят медици. Но по света те не са заклещени по клиничните пътеки като нашите, които са си баш допълнителни заплата за работещите в НЗОК, без те да искат да знаят как лекарите диагностицират болните, как ги лекуват, дали могат да дочакат планирания, разрешения или да си заминат кротко, министрите им не падат като зрели круши, касите им имат дъно, търговците са вън от храма, законът удря през ръцете и тези, които дават нерегламенирано под масата и тези, които вземат, няма партийни каси за сметка на "спестявания" от здравето на нацията, финансови загуби за болниците и т.н.
В същото време годините за живот на деца с онкохематологични заболявания примерно, далеч не са толкова много, та да се губят в дебрите на нечие безхаберие и тънки сметки. Тези злокачествени заболявания през последните 20 години са на второ място по смърт сред децата,  след катастрофите на пътя. Децата от една до четири години все по-често страдат от левкемии, тумори на централната нервна система. От 8 заболели едно няма да оцелее, прогнозират тревожно медици в тази област. Тези заболявания са лечими, стига да се прилагат имунотерапия, клинична и генна терапия. Обаче депутатите в Народното събрание не толкова отдавна гласуваха против новите молекули. Медицината на бъдещето е геномната медицина и за новородените, и за неродените, и за късната възраст. Диагностичната одисея на тези елементи трае вече 6 години у нас, ние например сме единствените в Европа, където не се поемат средствата за генетични изследвания на гърдите и яйчниците на жените, за които тежките диагнози не са присъда, категорични са специалистите.

У нас има регистър на дупките

по пътищата, а няма регистър даже за онкологичните заболявания, няма регистър за ражданията, няма даже зародиш на т. нар. персонализирана медицина, не се мисли за реакция при кризи, с годините хроничните заболявания ще прогресират бързо - ще стигнат 70 на сто от всички заболявани, включително и тези на кръвта. Но за това не се мисли, няма виждане  в перспектива, реагира се на пожар, когато вече няма как да се маскират опасностите и недоволството. В България, която е водеща при сърдечносъдовите заболявания и смъртта от тях, половината истински хипертоници не знаят за болестта, а само 12 на сто стигат до контрол над нея - при 80 на сто в Канада примерно. И тук профилактика няма. 
Медицината може страшно много вече, но не за нас. Това, което се случва в България обаче, е далеч от това, което се случва в света. Медицината не се прави с ентусиазъм. Има обаче и причини с външен характер, подозряха някои специалисти. Много причини дойдоха отвън, за да не можем да си позволим европейско здравеопазване, независимо, че днес почти няма нелечими заболявания. Не сме специалисти по световните конспирации, но факт е, че бъдещето на страната ни е поставено на карта. Здравеопазването е заплаха за бъдещето на нацията ни.

Дали нарочно или случайно,

но следват гаф след гаф в социалната политика. Депутатите, като че ли не го забелязват, държавата носи много сериозна вина. И най-вече тези, които стоят най-високо, които ни управляват безнаказано и  безскрупулно, в своя и нечия угода. Само от немай къде нашият премиер, когато стане напечено,  нарежда да дадат някои и друг милион по милост на закъсалите болници и съветва: "А ти, Ананиев, продължавай с реформите!". Реформи в система в клинична смърт! Някои специалисти виждат изхода в хората, които работят в системата, в тяхното солидаризиране за работа в нужната посока, за да спре това джипизиране и лимитиране на живота. Очакванията са още за спиране монопола на здравната касата, заплащането на младите лекари, за да остават тук, финансови стимули за изчезващите медицински сестри, контрол на парите за здраве, бой по ръцете на  бюрократите, които дерибействат в медицински условия, спиране на напъните всички болници да станат частни и стопиране на финансовото "зарибяване" на големите здравни заведения. И това не е всичко, но може да помогне, докато конят не е отишъл в реката... Ако Моцарт е умрял, защо толкова много идиоти са живи, гласи една приказка. Защо наистина?

Форумът

За всичко това бяха обсъжданията на 17-а поредна среща, организирана от фондация "МОСТ" на 25, 26 и 27 май в курорта Албена. Там, по традиция се събраха медици, журналисти, политици. Темата бе "Организация на здравеопазването - в очакване на...златната рибка". Здравеопазването като вечно бойно поле между живота и смъртта, между проблема и решението, между отчаянието и надеждата. Битка, която води всеки един от нас в името на живота. В срещата участваха водещи медици, национални консултанти, началник клиники - професорите Радка Аргирова, Ивайло Търнев, Николай Габровски, Юлиан Райнов, Асен Хаджиянев, Радка Кънева, Иван Недков, Тодор Кантарджиев, Венко Александров, депутатите  Нигяр Джафер - зам.-председател на Народното събрание (интервю с г-жа Джафер - на стр. 6), Антон Кутев, Валентина Найденова, Георги Михайлов и много други водещи специалисти. Като светъл лъч при обсъжданията се открои историята на една очна клиника, жива история на семейната традиция и призвание за хората, които са я създали и наследили - от дядото Тасков, през сина Тасков, до внука д-р Димитър Георгиев Тасков. 
Ден преди срещата в Албена протестираха медиците от Ловешката болница, печално известна напоследък с неплащането на заплати на персонала и дългове, които заплашват с фалит. Хората бяха блокирали пътя за София при Ябланица. И това е здравеопазване по български.


Фондация "МОСТ"


Част от участниците в Албена, заедно с "талисмана" на срещите Татяна Лолова