Голям шлем сложи, голяма дума на казвай

"Ще има ли отклонение от страна на "Турски поток" към България? Вие какво разбрахте?" Ето този въпрос, зададен вчера от водещия на сутрешния блок на Би Ти Ви Антон Хекимян към председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, е най-важният след двудневното 12-часово посещение на премиера Бойко Борисов в Москва. Защото, след като слегне емоцията от дискусията дали Борисов се е унижил пред Кремъл, или Кремъл е унижил Борисов, или пък министър-председателят е извършил поредния геополитически подвиг, най-важното остава отговорът на въпроса какво се случи в Москва.
Формално там не се случи нищо. Нямаше подписани документи, нямаше взаимни договорености, подкрепени от двете страни. Нямаше детайлни разговори между министерски делегации. Нищо, че Борисов бе взел със себе си вицепремиера Томислав Дончев, финансовия министър Владислав Горанов, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, министрите на културата и на туризма Боил Банов и Николина Ангелкова. Това, че само последните двама имаха среща с руския министър на културата Владимир Медински, а останалите и една дума не обелиха в Москва, е показателно за липсата на подробности в най-важната част на двустранния диалог - сътрудничеството в енергетиката.
Ако Борисов не беше сглупил да каже на съвместната пресконференция с президента Владимир Путин "Турски поток" твърдо влиза у нас", нямаше да се налага говорителят на Кремъл Дмитрий Песков да го опровергава, че двамата лидери "не, засега не са се договорили. И не беше задачата да се договорят, нямаше и възможности за такава договорка по време на преговорите", и всичко щеше да бъде прекрасно благодушно. Но сърце юнашко не трае. И когато искаш да представиш желаното за действителност, бързо те свалят на земята.
Колкото и да сме критични към премиера Борисов, трябва да се отчете, че той има желание да направи нещо за бъдещите доставки на природен газ за България и за съхраняване на транзитната функция на страната. Но както казваше героят на Григор Вачков в "Мъжки времена", "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш".
Засега българската страна в лицето на Борисов се ограничава с искането. Не може и да бъде иначе. Доверието между Русия и България е разрушено. Да, президентът Румен Радев направи първата крачка, а Бойко Борисов направи втората крачка към нормализирането на доверието. Но огромният проблем е в липсата на суверенитет от страна на България. Никой в Москва не може да бъде сигурен, че утре някакъв измислен специално за "Турски поток" Четвърти или Пети енергиен пакет няма да спъне проекта. Никой не е уверен - нито в Кремъл, нито в София, че десант от американски сенатори няма да изтръгне от корен инициативата. Нали всички загуби са първо за българска, а после - за руска сметка.
Москва не само че не вярва на сълзи, тя вече изобщо не вярва, без да види документ, в който да пише, че на България й се разрешава, позволява, повелява дори да има отношения с Русия в областта на транзитните стратегически газопроводи. Не е случайно, че в първоначалните бравурни кореспонденции от Москва на проправителствените медии нямаше акцент върху най-важното, казано от Путин: "Разбираме, а и българската страна прекрасно го разбира, че при реализирането на големи проекти са нужни гаранции - преди всичко финансови гаранции - които може да се изразяват било в суверенни гаранции от правителството на България, било под формата на съответни решения на Европейската комисия." Тези думи обезсмисляха казаното от Борисов, лишаваха го от патетичност и историчност, връщаха го към баналността на всекидневието ни. И им биха шута в миманса. Та после се наложи Радецки, пардон - Песков, да пристига с гръм.
Борисов не може да предлага гаранции от такава величина. Още повече финансови. Началниците трябва да ги осигурят. Може да е тъжно, но за да премине транзитно през наша територия "Турски поток", е необходимо решението да бъде взето от други хора, на друго ниво, но едната преговаряща страна ще бъде руска. Това е реалността. Поради това възникна и неяснота какво означава "Турски поток" влиза у нас". За едни хора това щеше да рече, че втората тръба на този проект ще завие през Турция, ще влезе в България на път за Сърбия, Унгария. За други, че тя ще влезе в Турция и някъде на българо-турската граница ще се върже към българската газотранспортна система и ще използва нейните мощности, за да доставя газ на страните от Централна и Югоизточна Европа. В първия случай обаче не е ясно кой ще плати за тръбата. След случая с "Южен поток", където "Газпром" изгоря с 800 млн. долара, което беше изрично припомнено в Кремъл, едва ли руснаците ще искат да се ангажират с финансирането на такъв газопровод. България собствени пари за това няма. Следователно тепърва трябва да се конструира проектът, да се събира консорциум, участници, да се види през кои граници ще мине, какви пари ще струва това, да се подписват двустранни договори и т. н. Дълъг процес с неясно бъдеще предвид напрегнатата геополитическа обстановка и агресията на САЩ срещу руските интереси по света.
Вторият вариант е примамлив за нашата страна. За целта трябва "само" да се съгласят руснаците и турците, да се разберем с последните за турската надценка, един вид да получим турска виза за руския газ, да изградим свръзката към турската газопреносна система и останалите т. нар. интерконектори - на първо място със Сърбия, който още е на ниво чертежи и друга бумащина. Това пак ще бъде дълго и пак ще има нужда от финансиране, в което руснаците едва ли ще бъдат склонни да участват. Така или иначе това са двата варианта с "влизането на "Турски поток".
Въпросите са много сериозни и липсата на подробности от разговорите в Москва, свеждането на всичко до това дали и кога Борисов се е извинявал на Путин, показва, че българската страна не е отишла подготвена на срещата. Тя е била проведена, за да бъде отбелязано, че има такава среща, и дотам. Борисов може и да твърди, че е поставил общата политическа рамка на проекта, но много начинания са загинали с политическа благословия, но без икономическа подплата. Последният фрапантен случай беше с газопровода "Набуко", за който същият този Борисов говореше пред Путин през 2009 г., че е нашият истински приоритет. Е, видя се.
Бойко Борисов от няколко години занимава с идеята за хъб "Балкан" де когото види. Опитва се да лови дивото, след като изпусна питомното ("Южен поток"). Засега не се получава. Ама хич. Любезно изслушван от европейците и директно отрязан от руснаците. Така изглежда хъбът към настоящия момент. Русия в лицето на Путин не каза и една дума за хъб "Балкан". Всъщност не каза нищо конкретно, както и трябва да бъде по време на преговори, които са в самото начало.
Русия за разлика от България има варианти. Тя може да предложи транзитния газопровод на България. Може да предложи той да минава през Гърция към Италия. А може, каквито предположения се появиха, да се включи чрез "байпас" към газопровода ТАНАП и неговото продължение - Трансадриатическия газопровод (ТАП), като използва клаузите на Третия енергиен пакет, които регламентират половината газова тръба да е заета от втори участник на пазара. В случая Русия може да допълва Азербайджан и това не е лош вариант за нея, казват експерти в бранша, които обръщат внимание на благото отношение на Москва към т. нар. Южен газов коридор, в който влизат ТАНАП и ТАП. Русия не е притисната. Ние сме притиснати.
Навремето Георги Първанов обяви, че е направил "Голям шлем" с подписването на трите стратегически енергийни проекта с Москва - "Южен поток", АЕЦ "Белене", нефтопровода "Бургас - Александруполис". Първанов може да е всякакъв, но той, екипът му, министрите от правителствата на Сакскобургготски и Станишев направиха нещо наистина голямо, което можеше да работи, ако не го бяха убили хора като Борисов и неговите министри по искане на трети страни. Дори азербайджанският газ, който може да получим след година-две от ТАП, пак беше договорен по време на Тройната коалиция.
Ако Бойко Борисов иска да остане не като министър-председателя, съсипал транзитната функция на България, трябва да спре да слуша американците, да убеди европейците за гаранции и да се договори с руснаците. Как обаче да го направи, е отговор като за "Мъжки времена". А сега не живеем в такива.


Какво разбра Цветан Цветанов за "Турски поток"

"Първо, нека да припомним, че България загуби възможността газът, който дава за Турция - той е някъде около 15 милиарда годишно... Турция изгражда тръба, която ще може действително да си захрани страната и икономиката директно от Русия. В момента това, което направи премиерът през последните три години, е да може действително да фокусира вниманието върху изграждането на газов хъб "Балкан" и аз съм убеден, че и с подкрепата, която получаваме от ЕК, и в разговори, които премиерът Борисов през последните три години прави с лидерите на ЕС, вие видяхте, че след срещата между Путин и Борисов веднага след това имаше реакция от ЕК, която също стимулира изграждането на газов хъб, който ще даде възможност за по-голяма конкурентност на пазара на ЕС.
Водещ: В газовия хъб обаче трябва да пристига газ. Откъде ще идва той?
Цветан Цветанов: Точно така."

Пред "Тази сутрин" на Би Ти Ви