Кога децата ще станат политически приоритет?

ГЕОРГИ БОГДАНОВ има магистърска степен по Европейска социална политика и социална работа от НБУ. Доктор на науките към Историческия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Има опит в управлението на проекти и изследванията в социалната сфера. Работил е за Charity Know How - Великобритания, UNICEF, Световната банка, DG Employment Social Affairs and Equal Opportunities, както и много други международни и национални организации. От 2011 г. е член на управителния съвет на европейската мрежа за правата и благосъстоянието на детето Юрочайлд (EUROCHILD). От 2017 г. е президент на регионалната коалиция за закрила на детето Child Pact.

"Първи юни е ден за равносметка, независимо дали си в управлението или в опозиция"

- Г-н Богданов, писахте двойка на правителството за грижата към децата. Най-ниската оценка, откакто подготвяте "Бележниците", които опират до редица проблеми, пренасяни от година в година, но недочакали адекватни реакции. Защо?
- Децата и семейството не са били водещ приоритет на нито една политическа сила в България. Като казвам приоритет, имам предвид ясна и последователна визия накъде да вървим, така че детето да става ценност за обществото. Когато нито тези, които ни управляват, нито тези, които са в опозиция, имат в програмите си ясни приоритети, няма как да нямаме двойка в "Бележник"-а. Двойката е само изражение на това, което не се прави за децата, и че не спазваме дадените обещания към тях в стратегически документи. Тя е двойка за всички и от нея трябва да се срамуваме всички. Тази двойка е за правителството, но и за всички партии.
- Може би с изключение на БСП, която във всички свои документи извежда на преден план грижата за децата и майките.
- Като граждански организации не участваме пряко в управлението, нито в НС, нито в институциите. Ние предоставяме конкретни услуги за децата всеки ден и час. За тези деца, които са били бити, унижавани и уязвими. Работим и с тези, които нямат проблеми, но са уязвими само защото са деца. 
Ще дам само два примера за липса на политическа воля. Първият е за детското правосъдие. Има много случаи, в които дете е разпитвано по 7-8 пъти, след като е станало жертва на сериозно насилие - било е бито или изнасилено. То разказва пред службите как точно е станало това, даже и в съдебната зала в присъствието на извършителя. Това не е щадящо правосъдие за дете. Ако детето е било насилено, то 8 пъти повече се насилва от институциите. Деца под 14-годишна възраст се наказват за неща, за които възрастните не носят отговорност - бягство от къщи, дребни кражби, употреба на алкохол и пр.
Вторият въпрос е свързан със създаването на институция на детски омбудсман. България е от малкото страни в региона и в Европа без такъв орган. Нито една партия не поставя тези въпроси. Ами детската бедност? Тя е най-високата в ЕС.
- Неотдавна Георги Апостолов, председател на УС на мрежата, каза: живеем в държава, която постепенно убива децата си. Силни, но правдиви думи, защото виждаме как и малкото, което прави държавата, се размива в обещания за някога...
- Не само убиваме децата си, но убиваме човешкия си капитал. Водещото в правенето на политиките е извличането на политически дивиденти. А те са краткосрочни - в рамките на следващите избори и следващия мандат. Не всичко обаче трябва да е в името на войната за гласоподаватели. Има решения, които са трудни и въпреки общественото мнение и гласоподавателите трябва да се вземат. Това са най-трудните политически избори, такива са и темите за децата и семействата. Тези теми се използват днес за популистки цели. Примерите са много. Политическата ни класа е слабо образована по темата за човешките права и още по-слабо образована за детските права. А в правенето на обществените политики в основата са правата на човека. Убиваме децата си от некомпетентност и не изграждаме и развиваме човешкия капитал от желание за домогване до власт.
- Благосъстоянието на децата на България не се подобрява въпреки гръмките уверения на управляващите, че има пари, икономиката е във възход и т. н. Дори майките нямат вече толкова големи очаквания към държавата. Тогава?
- В най-големите световни икономики като САЩ и Китай има най-големи неравенства и живот в бедност. Но ние сме част от Европа, солидарността и социалната защита трябва да са във фокуса на всяко политическо усилие, дори и когато става дума за икономически реформи. Пример в тази посока е последната наша публична реакция, свързана с хазартния бизнес. Национална мрежа за децата е гражданско обединение и това, че застанахме срещу хазартния бизнес, рекламния бизнес и част от медиите, е не защото имаме личен или секторен интерес. Напротив - ние сме от губещата страна, защото няма да бъдем отразявани и ще бъдем нападани. Важното обаче е децата и семействата да бъдат предпазени от ежечасовата агресивна рекламна кампания на хазарта. Редица семейства загубиха домовете си вследствие на хазарта и е наглост хазартът да се нарича "единствената мечта на народа".
Социалната ни политика е твърде повърхностна. Тя изостава значително от сектор Образование. Но няма и политическа сила, която аргументирано, ясно и визионерски да настоява за промени в социалната политика. Ето, майките на деца с увреждания, които протестират, ясно казват: "Искаме реформа", "Системата ни убива". Тази реформа никой не знае каква да бъде и как да изглежда, особено сред управляващите. Визия и действия трябват на днешната политическа класа, а това драматично липсва!
- Демографията не е интересна за политиците, защото не печели избори. Вашето мнение?
- Демографията е политиката към семейството. И да, тя не само не печели избори, но изисква познания и целенасочени действия от парламентаристи, политици и общественици. Демографията не е във фокуса на управлението и платформите на партиите, защото тя не печели избори. Със сигурност обаче политиките в тази посока ще донесат "печелене на избори" по-нататък. Често политиките по демография се разбират само като помощи и социални услуги, а това е изключително неправилно. Благосъстоянието на детето и семейството изискват по-широки реформи, които никой не прави. Това са данъчни реформи, качествено здравеопазване и образование, грижа към най-малките от 0 до 6 години, достъпен транспорт и заетост. Фокусът обаче е върху заетостта и икономическия просперитет на семейството, което е добре, но е твърде недостатъчно. Ако няма къде детето да отиде на детска градина и ясла, ако училището е непривлекателно, ако детското здравеопазване е толкова лошо, че трябва да обикаляш 13 болници в София, за да се разбере какво е заболяването, родителите няма да искат да имат повече от едно-две деца. Защото в България е неимоверно трудно да се отглеждат деца.
- Едва 50 хиляди бебета са родени миналата година - по-малко, отколкото през Втората световна война. Това е страшно, но стряска ли някого?
- Това, че раждаемостта е най-ниска и тенденциозно върви надолу, не само не стряска никого, но и не се мисли в перспектива. За политическата класа фокусът е изместен - както казах, до следващите избори. Когато имаш краткосрочен кръгозор, няма как да се интересуваш от дългосрочния, защото той е далеч от твоите партийни цели. Бебета се раждат тогава, когато семейството е сигурно, че може да им се даде най-доброто като образование, здравеопазване и социална защита. Хората са несигурни в тези сектори и затова има миграция към големите градове и чужбина. Раждаемостта е намаляла и в ромските квартали, защото хората не виждат сигурност.
- С какво помага Националната мрежа за децата за някаква промяна в това море от проблеми пред бъдещето на България?
- Работим в трудна политическа ситуация, където нито демографията, нито политиката към детето и семейството са във фокуса на партийните централи. Още по-лошо е отношението към неправителствените организации, които често са нападани от партиите, отново в гонене на тесни партийни интереси и борба за гласове, в търсене на виновник за нечии политически провали. Всъщност неправителствените организации са съюзник на държавата в предоставянето на услуги за деца и хора от уязвими групи. Сред тях са и най-маргиналните общности, най-тежките случаи на насилие и бедност, които нито една държавна институция не достига.
Въпреки тези трудности членовете на Националната мрежа за децата са работили и са достигнали през 2017 г. до 73 624 деца, 21 718 семейства и са обучили и работили с 11 661 професионалисти - социални работници, психолози, учители, съдии, полицаи. Всяка година раздаваме над 5 т почистващи продукти от дарители, които достигат до 39 организации в 27 населени места. Всяка година издаваме годишния ни доклад "Бележник", който показва какви са проблемите на децата в България, и правим конкретни препоръки към държавните ведомства и политиците, което е огромен доброволен труд на десетки специалисти от неправителствения сектор.
Ако ме питате дали това е достатъчно, бих казал "Не", защото потенциалът на неправителствените организации в България е доста по-голям. Можем да оказваме още по-голяма помощ и подкрепа за най-страдащите и онеправдани хора от обществото. Просто няма необходимите политически и държавни условия за това.  
Апелът ми към политиците е, че ако искат да са печеливши, трябва да инвестират в децата и семейството. Магистралите и инфраструктурата са важни, но човешкият капитал е този, който носи истинската печалба на нацията ни. Честит първи юни на всички!