Къде е "Бронзовата къща"?

Символът на българското председателство на Съвета на Европейския съюз - "Бронзовата къща" на скулптора от Австрия Пламен Деянофф, продължава скандално да липсва на пъпа на София, въпреки че краят на ротационното ръководене приближава стремително. Пустеещата месеци наред площадка, с нелепо стърчащи елементи от "къщата" е на път да се превърне наяве, а не от куртоазия, в символ на председателството - много шум за нищо, гарнирано с грешно похарчени пари. Всички стоят и чакат "най-голямата скулптура-сграда в света, произведена изцяло от масивен бронз", именувана банално "монументално-декоративен елемент" в документите на община "Средец", да осени София с образец на модерното изкуство. А нищо не се случва от 9 ноември 2017 г., когато десницата в СОС реши да десакрализира и декомунизира мястото на бившия мавзолей. Досегашните обяснения за скандалното забавяне включваха основно препратки към слабата основа на "Бронзовата къща", която трябваше да се укрепва, за да издържи тежестта на около 70-тонната "временна", "преместваема" конструкция.
След като обаче фундаментът беше укрепен с още бетон и на 3 май т.г., в присъствието на австрийския президент Александър Ван дер Белен и столичния кмет Йорданка Фандъкова, бе направено нещо като символична "първа копка", по-точно първа сглобка, вече почти едномесечното бездействие на площадката, при издигнати четири детайла и струпани материали, изглежда повече от странно. Всъщност, направо изглежда като подигравка към столичани, а и към всички българи, защото не София, а страната ни председателства ЕС.
На 3 май кметът Йорданка Фандъкова обяви, че се надява конструкцията, която е подарък от Австрия за България, да бъде готова "най-късно след три седмици". Трите седмици изтекоха отдавна. Фандъкова си остана с надеждата, а столичани - с пръст в устата. Наложи се твърде неприятното впечатление, че специално заради австрийския гост е направена, както биха казали руснаците "показуха" - театрализирано действие, изобразяващо вършене на дадена работа, а после нещата са продължили както и преди, т.е. никак. Администраторът на групата във фейсбук "Публичното изкуство в България" Емил Л. Георгиев по-късно пресметна, че строителството на "най-голямата скулптура-сграда от бронз в света" е продължило 6 часа. Нека припомним, че мавзолеят на Георги Димитров е построен за 6 дни, а "Бронзовата къща", която е призвана да десакрализира мястото и да го декомунизира, не могат да я сглобят вече 6 месеца. Твърде показателно за времето, в което живеем.
Потресаващо е с каква лекота се е подходило към проблема както от автора Пламен Деянофф, така и от мнозинството в Столичния общински съвет. Деянофф поне три пъти сменя възможните дати за откриването на творбата си. По време на обществените обсъждания през октомври м.г. той вярваше, че ще е готова за Нова година. Дори децата му си резервирали билети до София за откриването, както може се прочете в стенограмата от общественото обсъждане на 25 октомври 2017 г., публикувана в нарочен раздел на сайта "АртСофия". На 9 ноември м.г. СОС разреши строежа на "Бронзовата къща", която да стои една година на мястото на мавзолея. Заседанието бе съпроводено с емоционални речи, сред които се откроиха изказванията на общинския съветник от ГЕРБ Силвия Христова, че ще изпита лично удовлетворение да види реализирана арт-инсталацията, и на Прошко Прошков, че това "ще се случва една година и ще се вписва напълно хармонично с всичко, което се случва в София в политически и европейски план". Седем месеца по-късно Христова още чака да изпита лично удовлетворение, а Прошков е на път да се окаже прав, макар и не по начина, по който е очаквал.
Към края на 2017 г. никой не е бил с впечатлението, че монументално-декоративният елемент няма да бъде готов да началото на председателството. Много бързо се оказа, че и Деянофф, и СОС са подходили кавалерийската към проблема и очевидно не са преценили добре готовността си да се справят с бързото издигане на символа на европредседателството. Още на 8 февруари СОС гласува отпускането на 100 000 лв. за превръщането на подземните помещения на бившия мавзолей в музейна експозиция на съвременното изкуство. Общинският съветник от БСП Иван Таков коментира тогава: "На всички ни е ясно, че тези 100 000 лева ще отидат за укрепването на това подземие, за да може да се постави тази "Бронзова къща" отгоре." Тогава медиите пишат, че поредният, но не окончателен, срок за нейното издигане е краят на месеца. На 10 април Нова телевизия съобщава, че елементите на къщата, общо 1000 бронзови детайла, изковани в "старинна работилница в Германия", са вече у нас, а пред репортера Пламен Деянофф казва, че се надява "лентата да бъде прерязана в края на април, началото на май". Мина и този срок, а междувременно главният архитект на София Здравко Здравков рапортува, че фундаментът на "Бронзовата къща" е укрепен, похарчени са 60 000 лв. за иначе подарената на София "къща". На 16 април пред БНР, уж след като и елементите са тук и фундаментът е укрепен, Племен Деянофф, който все повтаря, че монтажът ще стане до седмица-две, дава нов срок - края на май, началото на юни.
На 3 май, очевидно пришпорени от планираната визита на австрийския президент, участниците в арт-проекта "Бронзова къща" неочаквано бързо монтираха четири детайла, обявиха "първа копка", снимаха се с височайшия гост... и си отидоха. Валя и дъжд, но нещата не тръгнаха по вода. Остана празната площадка и сиротните бронзови конструкции. Остана да виси във въздуха и цитираният от изданието "Дневник" отговор на твореца Деянофф на въпроса кога най-сетне ще бъде готов: "Зависи, зависи, не мога да кажа с точност."
Вероятно в крайна сметка "Бронзовата къща" ще бъде построена. Ако не за българското, то за австрийското председателство, или за някое следващо. В противен случай резилът би бил прекалено голям дори за стандартите на ГЕРБ, най-вече защото ще има международен привкус.
Сто процента Деянофф и компания ще извадят аргументи защо не са готови в срок. Първо, че няма такъв, защото председателството е цели шест месеца, а разрешението - за година. Второ, че фундаментът е бил неустойчив, трето, четвърто, пето, Космосът, ракетата и т.н.
Колкото и правдоподобно да звучат обясненията, фактът е следният - българското председателство вече отминава, до броени дни ще бъде предадена щафетата на Австрия, а подаръкът от Виена го няма. Символът на председателството стои опакован в кашони на открито и се превръща сам по себе си в символ на управлението на ГЕРБ - повече пиар, повече говорене, по-малко мисъл, крива реализация. Но няма и как да бъде иначе, когато строиш нещо напук на мнението на професионалната гилдия, изказала редица критични забележки към проекта, неговото място, към липсата на конкурс, към натрапването на чуждо решение на българския проблем с паметта.
Войната с миналото, особено когато се води по начини, свързвани с това минало, не води до нищо добро. А случващото се върху площадката, останала от бившия мавзолей, само потвърждава максимата, че историята се повтаря два пъти - първият като трагедия, а вторият като фарс.









Идеен проект за "Бронзовата къща"
Снимка АртСофия



Тази снимка е направена на 3 май 2018 г. В момента площадката изглежда по абсолютно същия начин - без никаква промяна и прогрес