Наклонената кула на здравеопазването при ГЕРБ е пред падане

На 25, 26 и 27 май в курорта "Албена" Фондация "МОСТ" (Медии, Общество, Семейство, Традиции) организира 17-а среща на водещи медици в различни области, депутати, журналисти, политици, общественици. Срещата бе под патронажа на президента Румен Радев, а темата - "Организация на здравеопазването - в очакване на... златната рибка".

"Най-развалената система на прехода е системата, която се грижи за здравето на българина"

- Г-н Кутев, на срещата в Албена сравнихте днешното ни здравеопазване с наклонената кула в Пиза и изразихте опасения, че тя ще падне...
- Здравеопазването ни е ерозирано здание. Здание, което е пред разруха, и единственото, което правим всъщност, е да го закрепваме, да го подпираме отнякъде с разни неща, за да не падне. А то ще падне. И всички знаем, че ще падне. Дали ще падне след година или след десет, е въпрос на това как го оценяваме и какви са стимулите, които ще му дадем, но то няма как да остане така. Това е общата ситуация днес в здравеопазването ни.
Факт е, че номиналните суми, които влизат в здравеопазването сега в сравнение с преди 27 години, са два пъти по-големи. Т.е. на практика то би трябвало да е два пъти по-финансирано. Има наистина много нова техника, тя е вече на съвсем друго ниво и това е безспорно. Обаче в същото време съм убеден, че системата не работи добре и тя не работи в полза на гражданите.
- БСП като опозиция често обсъжда  проблемите на здравеопазването. Как виждате излизане от днешния колапс в тази сфера?
- Можем да решим част от нещата, които все пак в момента са належащи. Можем да обърнем прожекторите в определена точка и да принудим властта да вземе решения по някои ключови проблеми. Още от момента на създаване на търговските дружества в болниците бяхме против, през цялото време сме били против. И сега, на семинара, достатъчно ясно се заяви същата позиция. Специалистите в сектора казват: огромен проблем са търговските дружества, огромен проблем са пътеките и начинът, по който те се правят. Това е фундаментът на българското здравеопазване, начинът, по който е направено в момента. Затова казвам, че това е кула, която ще падне. Защото тя в основата си е заложена грешно и оттук нататък или някой ще я промени изцяло, или тя ще се срути и пак ще трябва да понесем негативите на абсолютно срутено, разрушено здравеопазване, при това с всичките пари, които са вложени в него.
- При тази демографска криза, която е в България, при тази ниска раждаемост и висока смъртност, застаряване...
- Точно така, при всичките негативи в развитието, които ни съпътстват. Но те са негативи, защото всъщност най-развалената система на прехода е системата за здравеопазването. Не смятам, че има система, която става по-добра, може да има, но не се сещам. По принцип всички системи се развалиха, икономиката не работи добре, образованието до голяма степен се провали като качество и т.н. Но здравеопазването е системата, която е с най-скъпата цена за обществото. Не заради парите, които се влагат, а заради това, че струва човешки животи и човешки нещастия. И именно затова една социална и съвременна държава няма как да работи с това ниво на здравеопазване, което имаме днес. И то при положение, че все още имаме много добри лекари, които за съжаление все повече заминават, няма да изграждаме здравеопазване от нулата. Има хора, които знаят как да го направят, има хора, които могат да лекуват, има много техника, която е натрупана през годините. Просто тези неща трябва да се сложат на верните основи. И това може да стане за много кратко време, стига обаче да се намери онзи политик и онази политическа сила...
- Специалисти са на мнение, че резките движения в областта на здравеопазването не са много полезни...
- То или ще стане за много кратко време, или няма да стане. Тази реформа и тази промяна, ако не се прави рязко и не се прави от хора, които много добре знаят какво искат да постигнат, ефект няма. По принцип реформите могат да се правят само в първите няколко месеца, когато дойдеш на власт, докато все още имаш някакъв кредит на доверие. Тогава трябва да се правят ключовите реформи и те трябва да станат много бързо. Защото иначе, особено в здравеопазването, става дума за огромни интереси, за милиарди. Ако се забавиш повече от 3 месеца, тези милиарди ще се организират срещу теб и никаква реформа няма да направиш, защото те ще те свият. Това трябва да се направи бързо, много премислено, но трябва много да е наясно човекът, който се заеме с това.
Дали има такъв човек? Много се надявам да го има. Честно казано, сега не мога да формулирам кои са хората, но вярвам, че в България има отдадени хора на обществото. Вярвам, че вече обществото е достигнало критичната маса, когато вече не иска да понася негативите. Трябва да намерим хората, които са в състояние да обърнат системата и да направят така, че да работи.
- Привърженик сте на т.нар. локални каузи в сферата на здравето. Вашата собствена май са хората с увреждания, а сте и председател на комисията по жалбите на гражданите в 44-то НС.
- Да, това са хората, чиито проблеми не се решават от дълго време. Опитвам се да работя с хората с увреждания, защото те нямат дълъг хоризонт. Част от тях, особено децата с увреждания, не могат да чакат. Ако системата не се погрижи за тях сега, след 2-3 години може да ги няма, и част от тях няма да ги има. Така че съм се заел точно с каузите, които са неотложни, които са просто задължение на обществото.
Друг много ключов проблем е този с белодробните трансплантации. В България по принцип не се правят белодробни трансплантации, но в последните няколко години се направиха 7 такива операции на българи във Виена. От година и половина обаче се оказва, че нашият договор с Евротрансплант не работи и болницата, която досега оперираше тези болни във Виена, отказва да приема нови, най-вероятно, защото нещо не е разплатено. Със сигурност нещо не е договорено с българското правителство и съответно с министерството. Това е огромен проблем. В момента има 14 човека, които чакат за трансплантация, двама починаха миналия месец. Ако в близката половин година този казус не се реши, още десетина човека ще си заминат пред очите ни. А всички 7, които бяха трансплантирани през последните години, оживяха и в момента се радват на сравнително добро здраве. Т.е. става дума, че политиката в най-директния смисъл убива.
- Хората вече започнаха да протестират с такива лозунги.
- Да, това казваха хората с увреждания: "Системата ни убива". Ето го директното обрисуване на това какво се случва.
- За съжаление, много категории българи трябва да тръгнат с такива лозунги.
- За съжаление е точно така. Локалните каузи могат да помагат, но по този начин не се решават големите проблеми. Междувременно, докато чакаме месията, те също имат своето място. Между другото, има ситуации в световната история, в които е по-добре да падне кулата, за да се започне отначало, отколкото да се крепи безкрай. За съжаление. Това е революционен изход, но съм  сигурен, че бъдещите 1-2 правителства на България, ако не се занимават със здравеопазването пряко и рязко, просто ще стане страшно. Това е толкова ключов въпрос в момента за държавата, че вече няма политическа власт, която може да си позволи да не го изведе в абсолютен приоритет.
- Има мнения, че политиката няма място в здравеопазването.
- Не, напротив, няма как. Политиката има място навсякъде. За добро или за лошо, но тя е ключова. Без политика няма как да се получи реформата. Напротив, политиката трябва да я направи. Друг е въпросът, че оттам нататък политиката няма място в това дали ще е член на БСП или няма да е член на БСП шеф на някоя болница. Но иначе здравеопазването, като всяка от системите в обществото, се води от политика и се управлява чрез политика. И тук има няколко принципа, които бяха нарушени през последните години, единият от които е ролята на държавата. За 27 години тотално избягахме от смисъла и от ролята на държавата в обществото. Сега вече  виждам, че даже десни хора разбират, че това е грешка и че трябва да върнем ролята на държавата в здравеопазването и в цялото общество. Тази емигрирала, избягала от задълженията си държава, е вредна за всички. Вече го разбираме и трябва да я върнем обратно.
Когато говорим за връщането на държавата, не става дума да национализираме и да връщаме това, което беше преди 10 ноември. Става дума да върнем онези сектори, които са ключови и са държавни. Те са обществени по същността си, каквато са огромна част от здравеопазването, голяма част от енергетиката, от образованието и т.н. Тези сектори трябва да станат приоритет на държавата отново.