В България политиките спрямо възрастните са неадекватни

ГЕОРГИ ГЬОКОВ е роден на 13 декември 1961 г. Завършва Техническия университет в Габрово, инженер. Бил е общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора. Депутат от БСП в 42-то, 43-то и 44-то НС.

"България с 26,1% население над 60 г. е на 4-то място в света след Япония, Италия и Германия по застаряване"

- Г-н Гьоков, какво не е уредено законодателно за възрастните хора, че е необходим специален закон?
- Няма да е трудно да мотивирам необходимостта от такъв закон. Правил съм го поне 4 пъти пред народните представители от 44-то НС. Необходимостта от него е обусловена и от застаряването на населението, което е световен процес и се превръща в проблем! Европа е най-бързо застаряващият континент - до 2050 г. 35% от населението на континента ще е над 60 г. България с 26,1% население над 60 г. е на 4-то място в света след Япония, Италия и Германия по застаряване (по данни на ООН). Ако в изброените държави това се дължи на високата продължителност на живота и сериозните грижи за възрастните, то у нас причините са сериозната емиграция на млади хора и катастрофалните демографски показатели.
В България политиките спрямо възрастните са неадекватни, а липсата на грижи за тях вече е невъзможно да се неглижира. Много може да се постигне в тази посока чрез адекватен закон. Без да твърдя, че нашето предложение е съвършено, то може да сложи началото на уреждане на обществените отношения и провеждането на държавна политика в подкрепа на възрастните.
Подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е сред основните цели на социалната политика в една държава. Възрастните имат потенциал, който трябва да бъдат насърчени да използват.
При разработването на закона са използвани опитът и вижданията на БСП депутатите от последните 4 парламента, работили в социалната сфера. Проектът е структуриран по различен и нов начин, в него са намерили място нови идеи и виждания.
Законопроектът се състои от 49 члена (разпределени в 6 глави и 8 раздела) и 4 преходни и заключителни разпоредби. Основната му цел е да урежда обществените отношения и провеждането на държавна политика в подкрепа на възрастните, да гарантира условия за пълноценен и активен живот, равноправното им участие в обществения живот. Законът не е необходим само за преодоляване на социални различия, на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване (които безспорно съществуват), а е законодателен акт, който ще даде възможност хората да изживеят достойно своите старини, подпомагани от лични и социални асистенти, от социални работници и медицински персонал. А на запазилите способността си за самостоятелен начин на живот - да водят по-активен социален живот и да продължат да се развиват като личности. Възрастните хора се нуждаят и от инструментите на политиката по социално включване, чрез които да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Всичко това не е възможно, ако пенсионерите са изолирани от процесите на развитие. Ако нечии очаквания са, че с такъв закон ще се уреди материалното състояние на пенсионерите, е в дълбока заблуда. Това не е и целта на вносителите.
- След месеци обещания правителството внесе в парламента Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността. Как ще коментирате промените?
- Концепцията в този вид не е консенсусна и не дава отговор на всички въпроси и проблеми. Твърди се, че е изработена от междуведомствена група с участието на представители от МТСП, МЗ, МФ, НОИ, АХУ и пр. Т. е. би трябвало да отразява и балансира интересите на всички заинтересовани страни. Но протестите на хората с увреждания говорят обратното. На експертно ниво концепцията също не е приета еднозначно. Въпреки че се говори за нея повече от 3 години и вече е публикувана, като че ли обществената дискусия не се е състояла в пълна степен.
Управляващите твърдят, че имат амбиция да търсят съгласие, вкл. и на политическо ниво, по отделните принципи на концепцията в рамките на 2018 г., да бъдат предложени и приети законодателни промени, които да представят и да установят новия модел на експертиза на работоспособността, но се държат високомерно и не се вслушват в разумни предложения от опозицията и от организациите на хората с увреждания.
Идеите в новата Концепция за реформа на експертиза на работоспособността, или, както я наричат създателите й, "реформа на медицинската експертиза на работоспособността", са да се извади експертизата на работоспособността като самостоятелна и да се прилага само за хората в трудоспособна възраст. Самата реформа е формулирана като усъвършенстване на системата на медицинска експертиза и експертиза на работоспособността чрез промени в законодателството, които да осигурят прилагането на нов подход при експертиза на работоспособността, изразяващ се в оценяване способността на лицето с трайно намалена работоспособност да полага труд и възможностите му за включване на пазара на труда, като се отчитат неговото образование, квалификация, знания и опит. Новият момент е изграждане на нова система за експертиза на работоспособността, която ще определя възможността само на лицата в работоспособна възраст с установени степен на увреждане и функционален дефицит на органите да работят.
Предлага се дейностите по експертиза на работоспособността да се организират и ръководят от НОИ. Комисии ще извършват оценка на работоспособността само на осигурени в работоспособна възраст. Те ще бъдат постоянно действащи, определени на териториален принцип. Сегашните контролни функции, които НОИ осъществява по отношение на експертните решения, се извършват от медицински комисии, които са към териториалните му поделения. Същността на реформата е във втория елемент и е свързана с методиката за оценка на работоспособността. Тя следва да бъде разработена в съответствие с принципите и критериите, определени от СЗО в Международна класификация на функционирането, увреждането и здравето (ICF класификация).
При евентуално приемане на концепцията трябва да има промяна в законодателството, готовност за реформиране, изграждане на самостоятелна експертиза на работоспособността и т. н. Трябва да се предвиди и осигури възможността съществуващите звена към МЗ да продължат да осъществяват оценката на трайно намалената работоспособност. Ще бъде необходимо обучение на членовете на комисиите за прилагане на новата методика, институционализиране и осигуряване на капацитет на комисиите за експертиза на работоспособността. "Реформата" в този й вид е неприемлива и не дава отговор на всички въпроси и съществуващи проблеми.
- Какво ще предприеме БСП?
- ПГ "БСП за България" ще продължи работа по собствена визия за реформа в медицинската експертиза на работоспособността, спазвайки принципа, че чрез реформата не трябва да се отнемат права и крайната цел не е намаляване на средствата, които се насочват към хората с увреждания, а тяхното по-ефективно и по-справедливо разпределение. БСП подкрепя необходимостта от промяна на модела и възможността оценката на работоспособността да бъде по отделна методика, но в рамките на една експертна комисия. Да има отделна методология и оценка, която се позовава на точно определени критерии, без които ще има неравнопоставеност на хората с увреждания. Важен момент е въвеждането на био-психо-социалния модел на ICF, за да не бъдат ощетявани хората с увреждания и да стане възможно изготвяне на цялостна преценка на всички възможни и необходими потребности, които имат те. Чрез прилагане на ICF може да се "канализират" здравните грижи и да се преоценят и прецизират програмите за подкрепа на хората с увреждания.
Ако искаме да е успешна, пълна, изчерпателна, справедлива и всеобхватна реформата на медицинската експертиза на работоспособността, са необходими консенсус и одобрение от всички заинтересовани страни. Ако паралелно с концепцията не бъдат предложени реални алтернативни възможности за реализация на пазара на труда на миналите през оценка на работоспособността хора с увреждания, няма как те и цялото общество да не остават с впечатление, че реформата се прави самоцелно и безхаберно с една-единствена цел - по административен начин да бъдат орязани най-вече финансови права на хората с увреждания.
- Какви други законодателни промени подготвя БСП в социалната сфера?
- Колкото и да твърдят управляващите, както и подотчетни политолози и социолози, че няма алтернатива на сегашната власт, такава има и тя е БСП. И сме убедени, че българските граждани ще я оценят, когато му дойде времето. Имаме право да кажем това, защото преди повече от година имахме избор - или да бъдем част от това управление, или да бъдем алтернатива. Избрахме да сме алтернатива и днес се вижда, че не сме сбъркали. Ако управляващите поне за миг бяха забравили високомерието си, днес щяха да са факт погасяването на дълговете на общински и държавни болници, увеличаването на капацитета на Българската агенция за застраховане, намаляването с 50 лв. на дете месечно от дължимия данък на семейството, приспадането на лихвите от кредити на млади хора и студенти, разширяването на помощта за децата от I до IV клас, разширяването на енергийните помощи, осъвременяването на всички пенсии и редица мерки в икономиката, които щяха да осигурят средства за това. Всичко това щеше да струва 1,7 млрд. лв. и би било факт, ако бяха приети онези 31 законопроекта, внесени от народните представители от БСП. Имаше шанс България да изглежда различна, но отхвърлиха разумните ни предложения, вкл. и с аргументи, че ще "издъним" бюджета, ако реализираме програмата си, за която са необходими 1,7 млрд. лв. В същото време само за миналата година управляващите похарчиха извън бюджета (с постановления на МС) 1,5 млрд. лв., и то без видим ефект.