15 Декември 2018събота03:09 ч.

На фокус

Здравната карта стана хоби за министри преписвачи

/ брой: 99

автор:Аида Паникян

visibility 823

От около 15 години стана супермодерно у нас здравните власти, здравните експерти, политиците да говорят за Национална здравна карта (НЗК). Ама тя ще ме лекува ли, би попитала леля Пена от Горно нанадолнище. Е, няма да я лекува, но трябва по силата на конституцията да й осигури своевременен достъп до качествена медицинска помощ. Целта на картата би трябвало да е да управлява здравната система. Според Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) тя би трябвало да е инструмент за планиране на лечебните заведения на територията на страната според нуждите на населението.
Здравните министри от последните 8-9 години може и да не са съвсем наясно, но един ресорен журналист, следил от 15-20 години какво се случва в сферата на здравеопазването, със сигурност ще може да изброи колко национални здравни карти са приемани и как ни една от тях не е свършила работата си по предназначение и обичайно е създавана като инструмент за намаляване на разходите на касата, а не за оптимизирането им. Може би е малко по-трудно да се каже колко милиона лева от държавната хазна (разбирай от вашите и моите данъци!) са потрошени за въпросните безсмислени карти. Факт е, че българската хазна е скъпа на триците и евтина на брашното, щом така и не намери толкова години 2 млн. лв. за тримесечните заплати на персонала на две областни болници...
Параметри за нова НЗК са заложени преди повече от 12 години. Някои от тях ще се сторят

до болка познати на "новаторите"

в българското здравеопазване, които се опитват да обяснят на нацията как точно се открива топлата вода или колелото в здравната система на една държава. Според параметрите от 2006 г. болничните легла за активно лечение трябва да са 4,3 на 1000 души население, а леглата за долекуване - 1,4 на 1000. Ползвани са валидните по онова време европейски и световни стандарти. През 2006 г. е трябвало да има поне 100 легла, за да бъде разкрита болнична структура, и поне 80% използваемост на болничните легла. В листата на едно джипи не може да има повече от 1500 до 2000 здравно осигурени. Пресметнато е, че хоспитализациите за година са средно 175 на 1000 души, а средният болничен престой - 7 дни. Достъпът до медицинска помощ не може да е на повече от 30 минути, и/или 50 км, което звучи авангардно дори днес! И следващите "иновативни" карти почиват на същите параметри, без дори да отчитат променените обстоятелства.
През 2008-2009 г. усилено се заговори за нова здравна карта. Почти готова, но още непредставена, през пролетта на 2009 г. медици я приеха на нож. Едни критикуваха преобразуването на диспансери в отделения на областна болница. Други недоволстваха срещу сливането на общински болници в Пловдив с цел намаляване на леглата. И тогавашният министър обещаваше, че с картата няма намерения да бъдат закривани болници, а само там, където леглата за активно лечение не са достатъчно натоварени, те ще се преобразуват в легла за продължително лечение например. Т. е. още преди 10 години е било ясно от какво се нуждае здравната система, но...
На 2 февруари 2011 г. (едва при третия здравен министър на ГЕРБ) дългоочакваната НЗК бе представена. Методиката, на която бе подчинена за определяне на оптималния брой болнични легла за регионите, бе минимум 4 на 1000 души население и максимум 5,9 на 1000. И пак по европейска и световна методика. Здравните власти обаче се понесоха

по течението на статистиката


и изброиха 44 411 легла. Оказа се, че в повече са 427 болнични легла. НЗК-2011 "констатира", че въпросните 44 411 легла в 308 болници не са разпределени равномерно на територията на страната. Макар че за въпросната констатация едва ли бе необходимо да се работи 3 години върху нещо готово и да се хаби човешки и финансов ресурс. Авторитетно и загрижено бе заявено, че в 7 области има повече легла от максимума - Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Смолян, Стара Загора и София (10 072 вместо необходимите 6847), в страната има 9508 хирургични легла (при необходими 7070) и 1296 за реанимация (при необходими поне 1729). В областите Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол бе регистриран недостиг на болнични легла. НЗК бе налице, но стана ясно, че на практика не може да регулира здравната мрежа в страната, нито да спре нарояването на нови болници в големите градове и колабирането на малките. Така очакваното пестене на пари пак не се случи. Защото НЗОК не може да отказва да сключи договор с лечебно заведение, което има отделения с I, II или III ниво на компетентност. Обещанията за иницииране на промени в ЗЛЗ, според които НЗОК да не може да сключва договори в даден регион за повече от максималния брой легла, останаха просто... обещания.
Очевидно датата 2 февруари не е добра за представяне на българските здравни карти. Защото на 2 февруари 2016 г. бе представена поредната. Тогава стана ясно, че според ползваната методика в България има

3500 излишни болнични легла

Отново заигравката бе с леглата. Защото пак никой нямаше куража да промени ЗЛЗ и да спре тъй неудържимото роене на болници, но всеки иска касата да плаща по-малко. В страната имаше около 7 на 100 000 души население легла за активно лечение, докато европейският стандарт бе 4 на 100 000, а планът беше въпросните 3500 да бъдат преобразувани в легла за продължително лечение. Възкресена бе идеята "ако леглата са повече от необходимото според картата, то НЗОК няма да сключва договори с "излишните". Преди 2 години бе установен още един очевиден факт - на страната не достигат 405 педиатри и 437 лични лекари, но в София например "излишни" бяха 436 джипита при 1314. Разбира се, НЗК не указваше какво да правят и къде да отидат "излишните" 436, защото няма законов механизъм това да стане. И тази методика установи, че на 1500 жители е необходим един личен лекар. Но не каза как се попълват практиките в труднодостъпните и гранични региони, където един лекар на 60 г. е принуден да обслужва до 1-2 хил. души в няколко населени места. Бизнесът въстана, защото прозря заплаха в НЗК "служебно" да изолира новите частни болници, както и общинските, защото пак липсваха ясно разписани правила за предстоящото "състезание" коя болница да сключи договор с касата. Така или иначе и тази карта нямаше късмета да живее - съдът я отмени.
"Картата умря, да живее картата" е основното кредо на всеки пореден здравен министър. Тържествено бе представена поредната НЗК през април тази година. Този път бе избегната датата 2 февруари, но това не значи, че на тази НЗК ще й върви по вода. Достатъчно е настояването на БЛС проектът да бъде върнат от Министерския съвет за доработване. Съсловието е категорично, че проектът не отразява становищата на комисиите за изготвяне на областните здравни карти, т. е. нуждите на хората в съответните региони. 

С 6 хил. да се намалят болничните легла

предвижда и най-новата версия на НЗК. И отново старият рефрен: "когато бъде приета НЗК, НЗОК ще може да избира с кои болници да сключва договори, ако в областта има свръхпредлагане на дадена медицинска услуга". Междувременно, оказа се, че в общинските болници не са предвидени легла по вътрешни болести - основните диагнози, с които работят тези лечебни заведения. Джипитата пак не може да имат повече от 1500 души, записани в листата си, а специалистите в извънболничната помощ имат по 30 минути за преглед на пациент, т. е. 12 души дневно. 13-ият да си плаща на частно. Толкова! И пак без ясни критерии и правила, без перспектива, без мисъл за качество на медицинската помощ, без план за осигуряването и развитието на медицинските кадри. Налице е само страхът, че НЗОК трябва да финансира всички налични болнични легла, ако МЗ не наложи ограничения. Само дето такъв подход осезаемо напомня обруганата система "Семашко".   
Духът от бутилката е изпуснат, когато ЗЛЗ даде право на всяка болница, независимо от собствеността, да сключва договор с НЗОК. И така е справедливо. Би било възможно, ако се залага на профилактиката на хората, за да не се разболяват и стигат до болница. Тогава парите за здраве няма да са напразно дадени. Но сега здравеопазването страда от

хронична болест с мъглява диагноза

Или може би никой не е заинтересован да постави точната. Но със сигурност лечението й не е в административното, при това механично, ограничаване на леглата. Нито в докараните с молив лимити, ако няма преструктуриране на лечебните заведения според нуждите на населението, ако не се предприемат мерки за реалното им разпределение там, където и от какъвто вид хората имат нужда от тях.
Затова днес отново никой не знае защо ни е поредната НЗК под формата на моментна снимка, от която лъсва безпомощността на управляващите да предприемат истински мерки за подобряване на здравето на нацията. Иначе болничните легла за дългосрочна грижа едва достигнаха 5,1% в края на 2016 г. Нищо, че в мечтите на всеки следващ здравен министър е те да станат 10, 13 или 15%. А леглата за рехабилитация са едва 13%. Това не може да се случи, ако няма нови клинични пътеки за дългосрочна грижа.
А народът си старее, боледува все повече. Затова, както и заради скъпите лекарства и медицински изделия частният интерес е насочен към онкологията и ортопедията. Иначе пълна загадка е защо изведнъж се засили и интересът към разкриване на детска болница, след като раждаемостта намалява: към 24 май тази година новородените са с 4420 по-малко от същия период на 2017 г.
А докато се говори за НЗК, изведнъж лъсва и друга истина - бюджетите на болниците всъщност са миналогодишните, няма ги допълнителните 188 млн. лв., за които премиерът се фукаше, а рекламираното от правителството и парламентарното мнозинство увеличение на цените на клиничните пътеки всъщност е за сметка на приема на пациенти.

Финансовите министри на ГЕРБ подчиниха на ведомството си не само НЗК, но и цялото здравеопазване
Снимки БГНЕС и Благовеста Цветкова

Президентът даде Бюджет 2019 на Конституционния съд

автор:Дума

visibility 8

ВСС даде Лозан Панов на Инспектората

автор:Дума

visibility 126

"Малки призми" сменят "рибните перки" по "Графа"

автор:Дума

visibility 136

Валери Симеонов е номиниран за "Човек на годината"

автор:Дума

visibility 384

Месото и хлябът поскъпват след Нова година

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 243

Кутия цигари поглъща 17% от дневния доход на българина

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 243

ЕЦБ спира да изкупува дългове

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 243

Косово ще прави армия

автор:Дума

visibility 103

ЕС удължи санкциите срещу Русия

автор:Дума

visibility 115

Евролидерите отрязаха Мей за нови преговори

автор:Дума

visibility 150

Гафа за "Графа" и покрусеният Крусев

автор:Деси Велева

visibility 471

/ брой: 243

Независимият зависим

автор:Евгени Гаврилов

visibility 283

/ брой: 243

Да почетем ястребинчетата заедно!

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 243

Как могат да се убиват деца в една европейска държава?

visibility 416

/ брой: 243