Ако родителите са напрегнати, и детето е напрегнато

Проф. д-р Надежда Гаврилова ръководи уникалната за София и района, а за някои заболявания и за страната Клиника по детска анестезиология и интензивно лечение с операционен блок в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" от 1996 г. Медицинската си практика започва като лекар в противотуберкулозна болница. Специалист е по анестезиология и интензивно лечение, преминала е редица курсове по неонатология, регионална анестезия, трансфузиология, лечение на болката, детска хирургия, спешна хирургия, хомеопатия.
Получава докторска степен в областта на интензивното лечение на вродените малформации през 1987 г. От 2002 до 2004 г. е консултант по анестезиология в Neurospinal hospital в Дубай.
Автор и съавтор на множество научни трудове. Провежда обучение на специализанти и докторанти.

"До 3-годишна възраст се смята, че анестезия с малка продължителност не се отразява на психическото и телесното здраве на детето, но над 1 час и повече от 1 път годишно може да доведе да известни нарушения в познавателното развитие на децата"

- Какво е особеното при детската анестезия?
- Детският анестезиолог е изключително облагодетелстван, тъй като детето се появява с конкретното страдание, изискващо хирургично лечение, без същевременно да е обременено със съпътстващи заболявания, които обикновено се срещат след 30-ата година. Ако щете само за това, че вече хората живеят в доста по-замърсена среда, дишат по-замърсен въздух, ядат храни, в които има неизвестни добавки, все още с неясен ефект върху системното здраве на човека. Затова детската анестезиология е свързана със сравнително по-малък риск, отколкото тази  на колегите, които работят с възрастни и особено с пациенти в напреднала възраст. Особено внимание и, разбира се, високоспециализирана дейност изискват новородените и малките деца до 3 г. В тази възрастовата група биха могли да настъпят усложнения и даването на анестезия има последствия, вече е доказано това. До 3-годишна възраст се смята, че анестезия с малка продължителност не се отразява на психическото и телесното здраве на детето, но ако тя е по-продължителна (над 1 час) или се случва повече от един път, може да доведе до известни нарушения в познавателното развитие на децата. Това е установено от големи американски проучвания. Вече са известни и някои упойки, които се ползват широко в нашата практика, но не са подходящи за ранната детска възраст, тъй като са свързани с нарушаване синтеза на един от основните витамини - В12. Това е широко използваният райски газ.
Разбира се, има страдания, които не могат да бъдат лекувани, без да се приложи обща анестезия, каквито са вродените малформации при новородените. За съжаление точно тези пациенти се налага често пъти да бъдат подлагани на повече от една анестезия, а и анестезиите там са продължителни. Още много работа има медицинската наука в тази посока. Ако допреди 5-6 години се смяташе, че анестезията е напълно безвредна, защитава детето от психическото страдание на болката и на непознатите манипулации, сега се смята, че ако е възможно, предпочитани са психологически методи и тактики на персонала, за да се спести една анестетична процедура. Все още не е известен напълно механизмът, по който действат анестетиците на централната нервна система.
- Какви са препоръките на съвременната медицина?
- До 10 г. препоръчваме общата упойка, тъй като в тази възрастова група страховете са все още неясни. Най-малкото дете се страхува от раздялата с майка си, по-голямото - че попада в непозната среда, още по-голямото се страхува, че губи контрол върху собственото си тяло. Според психолозите всички тези страхове са вид страх от смъртта, но неосъзнат. Над 12 г., когато детето навлиза в пубертета, можем да обсъдим с него и родителите му поставянето на местна упойка.
- Необходим ли е психолог?
- Нашите клиники по детска хирургия и по детска анестезиология и интензивно лечение имат щастието да работят с психолози. Детската анестезиология работи с комплекса "родител - дете". Ако родителите са напрегнати, и детето е напрегнато. Често това се подценява от родителите, те дори допускат да плачат, да изразяват страх пред детето. По време на анестезията няма практика, дори по света, психолог да се занимава с детето, но е добре анестезиологът да прецени състоянието на родителите и на детето. Психолозите определено имат място при подготовката, още повече в условията на интензивното лечение, тогава, когато децата преминават през един период на доста сериозни страдания, ако щете, само заради това, че се намират постоянно в една стая, привързани са към легло, с много апаратура около тях.
- Каква трябва да е подготовката за една операция с анестезия?
- Зависи от страданието, заради което детето ще бъде подлагано на обща упойка, респективно операция или изследване. Когато става въпрос за планова операция, добре е подготовката да започне още вкъщи от родителите. Редно е родителите да бъдат абсолютно откровени с детето независимо от неговата възраст за това, което му предстои. Много по-драматично приемат анестезията и операцията деца, които са били излъгани, че идват за снимка, че идват за нещо друго, а не за операция. Нарушава се доверието родител - дете. Освен това желателно е родителите да се видят с анестезиолога поне един ден преди анестезията, за да уточнят дали детето има други заболявания. Например диабет или мускулно-нервни заболявания и др., които биха подложили по време на анестезията детето на по-висок риск.
- След анестезията какво могат да правят децата?
- Отново зависи дали операцията е била широко- или по-малко обемна. Обикновено детето в рамките на 2 часа се чувства абсолютно адекватно, нормално, би могло да се храни, би могло да приема течности. Разбира се, родителите трябва да са около него, да го наблюдават. Желателно е в деня след анестезията да не се работи с фини режещи или с остри предмети, да се ограничи работата с електроника, да се избягва спортна активност, например каране на колело.
- Децата обикновено първо посягат към телефона.
- Това са недооценявани от човека дразнения, трептения, звуци, които е редно да бъдат ограничени в този ранен следоперативен период.
- Ваш екип е известен като основоположник на нов за страната модел за обслужване на спешни състояния при деца. Какъв е той?
- Силно казано "нов модел". Клиниката, която ръководя, е уникална у нас по отношение спазване на стандартите за безопасност и респективно на професионалната работа на анестезиолога. Тук се спазват абсолютно всички стандарти - от започването на процеса за подготовка за даване на анестезия, през самата анестезия, до момента на извеждане на пациента и пълното му събуждане. Това не е измислено от мен. Имах щастието да специализирам на няколко места във водещи клиники, сред които е детската болница във Филаделфия - една от клиниките с най-сериозен авторитет в САЩ. Специализирах в Мюнхен по програма за следдипломна академична специализация и всъщност стандартите, които се спазват в тези големи известни болници, бяха пренесени и приложени съобразно нашите условия тук за работа.
- Напоследък се говори за сериозна липса на анестезиолози. При вас как е?
- На този етап в клиниката, която аз ръководя, нямаме недостиг на персонал, тъй като има прекалено много желаещи да дойдат да специализират и да работят тук. Независимо от икономическите мотивации колегите се чувстват, че работят в безопасна среда, което за тях също е много важно. Освен мен тук работят 12 специалисти и 7 специализанти.
Но в страната анестезиолози не достигат. Освен това не се работи по стандарт. Медицинският стандарт по анестезиология изисква едно анестезиологично място да бъде обезпечено с един лекар специалист и с анестезиологична сестра, което в много болници за съжаление не е така. Един анестезиолог отговаря за 2 или 3 операционни зали. За съжаление ръководителите на болниците, МЗ, парламентарната комисия по здравеопазване не оценяват това, тъй като тази информация не им се дава едно към едно така. Малко са ръководителите на звена, които са достатъчно откровени.
- Необходима ли е специалност детски анестезиолог?
- Такава субспециалност няма. Но навсякъде по света е практика колегите, които работят с деца, да работят само с деца. Това се практикува във Франция, в Англия и др. Доказано е, че ако един анестезиолог работи само с деца, на практика рискът на всеки от пациентите да му се случи нещо непреодолимо силно се намалява, докато, ако работи с 1 или 2 деца в седмицата, този риск пропорционално нараства.
- Има ли нещо важно, което искате да кажете, а аз не съм ви питала?
- Аз съм създадена от тази болница, дошла съм тук като редовен аспирант и за мен това е дом. Тук съм се изградила професионално, имах страхотен ръководител, когато бях млад аспирант, от нея научих тайните на професията. След това ми се отдаде възможността да продължа в ръководна работа. Имах щастието да имам прекрасен колектив, с който работя. Колегите ми се уважават, ние сме на почит в цялата болница, тъй като действително си вършим работата добре и единственият ми страх е, тъй като аз се готвя да се оттеглям от професионална дейност поради административни причини, това, което съм създала, да не почне да се руши. Нямам други опасения, никакви други страхове, не ме е страх от това, че приключвам да работя. Давам си сметка, че човек трябва да бъде запомнен в силата си, в най-добрата си форма, когато е на върха и трябва да уцели момента, в който да се оттегли. Освен това нашата работа е свързана с много голямо прегаряне.