29 Март 2024петък12:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Санкционен бумеранг

Агресивната политика на САЩ се обръща срещу самите американци

/ брой: 91

автор:Георги Георгиев

visibility 1542

За това, че американските санкции срещу Русия са контрапродуктивни, няма да доведат до промяна на външната политика на Кремъл и че дори ще се върнат като бумеранг обратно към САЩ, се говореше още от самото начало. Но предвид несързамерността на американската и руската икономика на подобни твърдения от страна на Москва не се обръщаше сериозно внимание, отдаваха се на чиста проба пропаганда, на заклинания, каквито руснаците използват поради липса на действени икономически мерки, които да приложат спрямо противника си.
Но ето че в петък дойде потресаваща новина. В резултат на антируските санкции централата на Службата по националните паркове във Вашингтон е останала без... тоалетни. Заради ограничителните мерки срещу компанията "Ренова" на руския бизнесмен Виктор Вакселберг администрацията на музейно-парковата зона в центъра на американската столица не могла навреме да завърши ремонта на канализацията. Работата е там, че помпите за нея е трябвало да бъдат доставени от швейцарския машиностроителен концерн "Шулцер", в който Вакселберг владее над 63% от акциите, предава "Хъфингтън Поуст", цитиран от руски медии. В съответствие с последните американски санкции срещу руски компании сметките на "Шулцер" в САЩ били блокирани и дейността й затруднена. В крайна сметка през април служителите на тази администрация трябвало да ходят по нужда в преносими тоалетни в близките градинки или в съседните сгради, пише "Хъфингтън Поуст".
Това, разбира се, е леко комичен момент, но добре илюстрира докъде се стига, когато се действа, без да се мисли предварително. Точно по този безразсъден начин постъпиха американците и когато санкционираха компаниите за производство на алуминий на друг виден руски бизнесмен - Олег Дерипаска. В резултат само в рамките на една-две седмици световният пазар на алуминий изпита шок, "Уолстрийт джърнъл" писа, че бе

поставена под заплаха печалбата


на компании, произвеждащи най-различна продукция - от самолети до кенчета за бира. Изданието цитира президента на американския съвет на производителите на алуминий Джеф Хендерсън, който заявява, че е бил засипан с телефонни обаждания, а "отрасълът беше вкаран в състояние на шок и страх". Цените на продукцията на американските алуминиеви компании паднаха средно с 12%, което заедно с крайно нервната реакция на германските производители на автомобили, които зависят от доставките за Русия, изглежда, накара САЩ да отложат въвеждането на пълния комплект санкции срещу "Русал" на Дерипаска и дори да заявят открито, че ще отменят санкциите, ако бизнесменът се откаже от ръководството на компанията. Да припомним, че "вината" на Дерипаска, както и на Вакселберг е в това, че те подкрепяли политиката на руското правителство. Тоест те са наказани, че не са станали предатели.
За пръв път от 2014 г., когато САЩ въведоха санкции срещу Русия, американското правителство бе принудено по силата на обстоятелствата да даде заден ход. Въпреки нанесените тежки финансови загуби на редица структурообразуващи руски компании в политически план САЩ се оказаха в ролята на обясняващата се страна, опитваща се да минимизира вредата, нанесена на западните компании от собствените им действия. Тоест четири години по-късно бумерангът най-сетне долетя отвъд океана. При това на руснаците не им се наложи да правят каквото и да било. Белият дом свърши всичко вместо Кремъл. Прави се оказаха онези, които предупреждаваха, че опитите да се разговаря с останалия свят с езика на санкциите, на натиска, принудата, шантажа и заплахите няма да доведе американците до добро,

защото този свят е вече друг

Никой не оспорва, а дори бе потвърдено навремето от вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, че без американския натиск Европа не би въвела и тези санкции, които бяха наложени на Русия през лятото на 2014 г. Въпросът не е само в икономическите загуби. Раздразнението от действията на американците в Европа нарастваше през годините след преврата в Украйна, осъществен с подкрепата на САЩ. След 2014 г. ЕС така и не въведе нови мащабни пакети санкции срещу Русия за разлика от двете администрации в Белия дом. Пикът на антиамериканската риторика от последната седмица, която демонстрират в Берлин, Париж и Брюксел не е на празно място, нито е свързан само с кризата около споразумението за иранската ядрена програма. Избухването на Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Жан-Клод Юнкер срещу действията на САЩ и незачитането на подписаните от тях договори си има предистория и тя се корени в натиска на американците Европа да играе по тяхната свирка при първата подадена команда. Подобна политика е крайно неприемлива за съюз, който иска да играе каквато и да било значима роля в света, а още по-неприемлива е за страна като Германия, която обективно играе водеща роля в Европа и има претенциите да затвърждава тази си позиция. Има наблюдатели, които смятат, че европейците изобразяват съпротива на САЩ, че те само ще "попискат" известно време и после ще приемат новите правила, налагани от САЩ. Това едва ли е така. Не бива с лека ръка да пренебрегваме тона на Меркел, когато казва, че "Отминаха времената, когато САЩ просто ни защитаваха", не бива да подминаваме с насмешка репликата на френския министър на финансите Бруно льо Мер, че европейските страни

не бива да се държат като васали

на САЩ по ядрената сделка с Иран, и още по-малко трябва снизходително да се отнасяме към думите на председателя на ЕК Юнкер, казани във Флоренция: "След всичко, което видяхме през последните дни, светът се нуждае от силна Европа." В този случай задължително условие за по-силна Европа е отслабването на позициите на САЩ в Европа. Не е случайна и репликата на Юнкер, че външнополитическите решения на ЕС трябва да се вземат с мнозинство, а не с консенсус. В контекста на антиамериканската по своя смисъл реч тези думи могат да се разглеждат като намек за ограничаване на влиянието на САЩ в съюза, като се намалят възможностите на васалите им от Източна Европа да прокарват проамериканска линия във външните отношения на съюза. Ако американците действително излязат от договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег, каквито намерения имат, тези действия ще станат крайно необходими за елементарното оцеляване на Европа.
Нито Русия, още по-малко пък Иран са съюзници на западноевропейските държави. Но пред заплахата от непредсказуемото поведение на САЩ, тръгнали на война - къде търговска, къде студена, къде истинска - с всички значими световни играчи, тези държави волю-неволю се оказват от едната страна на барикадата. Може и да не желаят, но е напълно възможно обстоятелствата да заставят страни като Франция, Германия, Русия, Китай, Иран да изградят някакви, вероятно неформални, механизми за противодействие на американската агресивност, преди всичко в икономическата и финансовата сфера.
Разбира се, за Европа най-голямо значение има германско-руският диалог. Тук нещата се оказаха поставени на здрава основа. Въпреки опитите на САЩ и техните "агенти за влияние" в ЕС като Полша и Прибалтийските републики да саботират строителството на газопровода "Северен поток-2" той, изглежда, ще бъде реализиран. Неговото осъществяване ще има изключително

важно политическо значение

колкото и да се отрича това. Той ще повиши ролята на Германия в Европа, ще намали рисковете пред Русия и ще обезсмисли санитарния кордон, изграждан от САЩ между Западна Европа и Русия. Търговията между двете страни също расте въпреки санкциите, като дори проблемът с турбините на "Сименс" за Крим не може да помрачи взаимоизгодното сътрудничество. А ако Германия влезе в реално противоборство със САЩ, тя ще има нужда от такова сътрудничество.
Самата Русия, на четвъртата година от санкциите срещу нея, се чувства сравнително добре. Заместването на вноса върви с пълна сила, основно за сметка на машиностроенето в Украйна. Руската пшеница измества западната от традиционните й пазари, а френското издание "Farm-connexion" излезе на 3 май със статия, в която се оплаква, че санкциите са изиграли стимулиращи роля на руското тракторостроене, което завладя все нови пазари.
Благодарение на политиката на САЩ в Близкия изток, която доведе до ръст на цените на петрола, Русия за пръв път от 2011 г. се очертава да има профицитен бюджет, икономическият ръст да бъде около 1,7-1,8%, а Москва за пръв път да влезе в петицата на най-привлекателните за инвестиране градове в Европа.
Санкциите срещу Русия не работят. Това го призна тези дни и Курт Волкър - специален пратеник на САЩ за Украйна. "Не мисля, че може да се сдържа поведението на Русия - тя ще прави каквото е намислила", цитира РИА "Новости Украйна" изказване на политика във Вашингтон. Ако направим рекапитулация, излиза, че САЩ с помощта на санкциите не могат да променят политиката на Русия, но могат да влошат отношенията си с други държави, така че да ги тласнат на определено взаимодействие с Москва. Eто това е истинският санкционен бумеранг.



Президентът на САЩ Доналд Тръмп се оказа с вързани от Конгреса ръце и не можа да подобри отношенията с Русия и Владимир Путин въпреки предизборните си намерения
Снимка БГНЕС
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ