Поуки от финала

"Славия" спечели за осми път Купата на България, като надигра в рулетката на дузпите "Левски". За ужас на "сините" фенове", които бяха понапълнили Националния стадион "Васил Левски" за първи път от години. В най-старото столично футболно дерби у нас обаче, освен от неадекватната игра на любимците си, шефовете и привържениците на "сините" получиха звучен шамар. Те бяха надиграни от отбор, съставен наполовина от бивши левскари. Двама юноши на клуба от "Герена" - Галин Иванов и Андреа Христов, започнаха титуляри, както и дългогодишният вратар на "Левски" Георги Петков, и халфът Стефан Велев. Последната дузпа вкара младокът Георги Йомов, внук на "синя" легенда и откупил се от "сините" за впечатляващата за мнозина от народонаселението сума от 37 000 лв.
Това отново доказа максимата, че "никой не е пророк в собственото си село". При това клубът от "Овча купел" доказа как отбор, съставен само от български футболисти, може да печели трофеи в неособено качествения ни "Цар Футбол".
И друга поука от финала. Двете агитки не създадоха проблеми на полицаите преди, по време и след мача. Но при съотношение 30 000 от "Левски" към 3000 на "Славия" очевадно финалът не би трябвало да се отнесе към "рисковите срещи". С бледите си изяви в мача левскарите дори не въодушевиха агитката си да провокира охранителите на стадиона и извън него.
Още нещо, което отново ни отдалечава от европейската организация на футбола. С оглед на безопасността, органите на реда уж не допускат внасянето на бутилки с минерална вода. Същите обаче вътре се продават спокойно срещу 2 лв. Пред неособено чистите тоалетни изобретателни амбулантни търговци продават семки пак по 2 лв. А след консумацията им остават купища от люспи. Европейци сме, но ориенталщината не ни е чужда.