18 Ноември 2018неделя23:48 ч.

На фокус

Заклинания и икономика

Управляващите имат способността да приемат желаното за действително

/ брой: 89

автор:Евгени Гаврилов

visibility 509

Бегла справка в тълковния речник показва, че думата "заклинание" означава "магически формули, изрази с тайнствено значение". Това понятие може да бъде описано и като инструмент на съзнанието, който освобождава ума от илюзията и материалната обвързаност. А щом стане въпрос за икономика, едно е сигурно - през последната година, откакто на власт е правителството "Борисов 3" тя отново се управляваше със заклинания.


Стопихме външния дълг


Това е една от новите хвалби на премиера, която е на път да се превърне в заклинание. Трети сме в класацията за най-нисък външен дълг в Европа след Естония и Люксембург, обявява под път и над път той.
Наистина външният дълг бе един от проблемите на страната в края на 80-те години, когато той нарасна значително, а валутните резерви се стопиха. Логично през 1990 г. България обяви мораториум върху плащанията на дълга. През 1993 г. той беше предоговорен с Парижкия и Лондонския клуб, но въпреки това към 1996 г. валутните резерви отново намаляха и това доведе до хиперинфлация през 1997 г. Трупането на нови външни дългове от държавата започна през 2014 г., когато правителството взе 3 млрд. лв. от външните пазари. Парите трябваха за погасяване на друга емисия в началото на 2015 г. След това, най-вече заради КТБ и дефицитите, България няколко пъти тегли заеми от чужбина.
Както е известно, парламентът подписа своеобразен празен чек на второто правителство на ГЕРБ за 16 млрд. лв. Управляващите получиха възможност да теглят от тези пари, когато поискат, и да ги харчат за каквото си поискат. Така през 2016 г. външният дълг на публичния сектор набъбна до 7,5 млрд. евро, или с 3,5 млрд. евро повече спрямо две години по-рано. Според статистиката в същото време  поделения на чужди компании у нас са изплатили близо 6 млрд. евро на своите  собственици зад граница. Това връщане най-често е под формата на заеми, които преди това чуждите компании са предоставили на своите дъщерни дружества в България. Тези пари са използвани за разширяване на дейността и за текущи разходи. Какво се оказва в крайна сметка. Наистина външният дълг намалява, но това е за сметка на частния външен дълг, докато държавата продължава да задлъжнява.


Инвеститорите се завръщат



Въпросът е обаче какво ги отблъсна, че сега отново ги чакаме с нетърпение. Финансово-икономическата криза обикновено се явява като обяснение на проблема. Постепенно макроикономическата обстановка в страната се нормализира, чуждите инвеститори отново поеха към развиващите се пазари, но съзнателно заобикалят България.
В периода 1996-2014 г. преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 43,7 млрд. евро. Интересът към България като инвестиционна дестинация достига своя пик в периода 2006-2008 г., като тогава бяха направени над 50% от всички преки чуждестранни инвестиции за целия период  1996-2014 г. От 2010-2014 г. чуждите инвестиции възлизат на малко над 1 млрд. евро годишно.
Преките чуждестранни инвестиции в България през миналата година са 901,9 млн. евро, което е с 36,7% над миналогодишното ниво. За разлика от 2016 г. обаче сега над половината от привлечения капитал е под формата на дългови инструменти, което говори за разширяване на дейността на вече присъстващи в страната чужди компании и за краткосрочен интерес. Реално интересът на инвеститорите към страната ни намалява от 2009 г. насам. Структурата на паричните потоци пък сочи, че голяма част от т. нар. преки чужди инвестиции на практика са български, като парите минават през офшорни компании, най-вече от Холандия. Предприемачите все по-малко гледат на страната ни като на дългосрочна инвестиционна цел. Такъв извод може да се направи от факта, че инвестициите са предимно в дялов капитал и в т. нар. друг капитал, в който влизат кредитите, отпуснати от чужди компании на българските им дружества, като по този начин се формира вътрешна задлъжнялост.


Икономиката расте


Наистина през последните 2-3 години статистиката отчита 3-3,5% икономически ръст, но за да стигнeм в обозримо бъдеще средноевропейското развитие и стандарт на живот, той трябва да е поне два пъти по-висок. През последните години България е получила нетна помощ по програмите на Европейския съюз в размер на 6 млрд. евро. За същия период 4,4 млрд. евро предимно български капитали са напуснали страната. Затова растежът на българската икономика, колкото го има, се дължи почти изцяло на европейските пари. Според рейтинговата агенция "Фич" у нас липсват реформи, които да гарантират ръст на производителността на глава от населението, а не глобален икономически ръст. Всеизвестна истина е, че нашият растеж в момента е благодарение на силния експорт. Но това е износ най-вече на суровини с ниска добавена стойност. Това означава, че ние попадаме в групата на експортно ориентирани страни с модел трети свят. Докато вътрешният сектор е поставен под натиск заради спада на потреблението. Явно чуждестранните анализатори не четат заклинанията на управляващите, че през последните 10 години благосъстоянието на българите се е увеличило три пъти. Навсякъде, във всички модели по света растеж под 3% се тълкува като нисък, от 3 до 6% - като среден и над 6% - като висок. Така че ние оставаме традиционно с нисък икономически растеж и с бюджетни дефицити.


Премахваме пречките пред бизнеса


Оказва се, че големият недостатък на нашата страна продължава да бъде лошата институционална среда, която така и не се подобри след членството ни в Евросъюза. Тази среда най-много зависи от втръсналата ни от обсъждане съдебна система и от качеството на законодателството, което определя условията за правенето на бизнес.
А промените в законите у нас са многобройни и хаотични, дори смехотворни, е основният извод от поредното изследване на "Юридически барометър". Според него близо 70% от приетите закони са променени повече от веднъж за 6 месеца. Лидери в това отношение са Данъчно-осигурителният процесуален кодекс - с 6 изменения и допълнения (т. е. средно веднъж месечно) и Законът за съдебната власт, Законът за местните данъци и такси и Законът за Комисията по финансов надзор - с по 5 изменения и допълнения. Има закони, изменени още преди да влязат в сила. Пример: новият Закон за концесиите.
Ниската производителност и недостатъчната инфраструктура остават основните предизвикателства пред чуждите фирми в България. Това показва традиционното проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара. Според него по част от показателите, които определят средата за бизнес, България изостава от останалите страни в региона. За една година делът на германските фирми, които биха инвестирали отново в България, е намалял от 90 на 88%. В сравнение с данните за останалите страни от Централна и Източна Европа оценката на германските фирми в България за борбата с корупцията и престъпността остава далеч под средното ниво за региона. 44% от анкетираните казват, че са много недоволни от усилията в тази посока, което поставя България на предпоследно място преди Словакия. Вече близо десет години се харчат милиони за създаването на е-правителство, а резултатите са незначителни. Освен редовните налози фирмите са принудени да плащат безброй такси при придобиването на многобройните лицензи и разрешителни, което реално си е двойно данъчно облагане. Трите месеца, които даде премиерът на министрите да раздвижат за пореден път  административната реформа, минаха, но на мегдана отново няма нищо. Само вицепремиерът Томислав Дончев призна, че администрацията е много злобна и оказва безпрецедентна съпротива.


Повече пари от данъци и контрабанда


Въпреки спада на незаконната търговия с цигари през последните години до около 7% от общия пазар през 2016 г., негативните ефекти остават сериозни. За 2016 г. този дял се е равнявал на близо 1 млрд. къса незаконни цигари, които са ощетили бюджета на страната с 200 млн. лв. Това биха били приходите за хазната от акцизи и ДДС, ако тези цигари бяха потребени легално. В пиковия момент за незаконната търговия през 2010 г. потенциално пропуснатите приходи за бюджета са надвишавали 800 млн. лв. Не бива да бъде пропускан и големият незаконен пазар при тютюна за пушене или т. нар. тютюн за ръчно свиване. Незаконната търговия при тютюна за пушене достига над 75% от общия пазар. Контрабандата на цигари в България се увеличава с 0,6% за последното тримесечие на 2017 г., показват данни на тютюневите компании. Според изчисленията на бранша в края на миналата година нелегалните цигари заемат 6,6%, като за третото тримесечие те са били 6%.
НАП официално призна, че за последните 17 години не е могла да събере начислен ДДС в размер на близо 5,8 млрд. лв., въпреки че има влезли в сила ревизионни актове. 5,4 млрд. лв. от тези пари реално трябва да бъдат отписани, защото те са начислени на т. нар "клошарски" фирми и няма никакви шансове те да влязат някога в бюджета. От справка на приходната агенция става ясно, че най-много данък се е източвал след 2011 г., за да стигне до края на миналата година, когато общият му размер вече се изчислява на стряскащите 16,2 млрд. лв.
На близо 22,6 млрд. лв. възлизат несъбраните данъчни вземания у нас за периода 2008-2016 г., показва проучване на БСК. Индикатор за нарастването на сивия сектор е фактът, че увеличението на данъчните приходи е много по-малко, отколкото би трябвало да бъде при съществуващото нарастване на базови икономически параметри. Оказва се например, че топ 50 на българските компании по приходи почти нямат печалби, а в същото време много от тях правят сериозни инвестиции.
Символично изменение има на приходите от акцизи, въпреки че акцизните ставки са се вдигнали значително - от 12 на 33% за горивата и над 20 пъти за цигарите.


Усвояваме успешно еврофондове


Четири години след началото на новия програмен период и три години преди края му България продължава сериозно да изостава в усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Към края на 2017 г. страната ни е успяла да използва само 1,587 млрд. евро, или 16% от средствата, които са й отредени от бюджета на ЕС, се твърди в анализ на финансовото министерство. Важни програми като "Околна среда", "Наука и образование" и "Развитие на селските райони" са далеч под средния процент, а "Морско дело" и "Добро управление" са с незавидните 0,2 и 6,2%.
Новите оперативни програми са допринесли за допълнително нарастване на производството и на БВП само с 2,1% от 2014 г. насам. С най-голям бюджет - 1,887 млрд. евро, е програма "Транспорт". Сравнително слабата усвояемост на средства по тази програма - 19%, обаче има много скромен ефект върху икономиката ни, измерим с 0,1% увеличение на БВП. Друга голяма програма - "Околна среда", както и в предишния период, се представя най-зле. От бюджета й от 1,770 млрд. евро към края на 2017 г. са изплатени само 94,5 млн. евро, или 5.3%. Затова на практика тази програма до момента по никакъв начин не е повлияла за подобряването на българската икономика и стандарта на живот. Подобно е положението и с "Региони в растеж", където усвояемостта е 18,2%. ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" пък, на която изключително много се разчита да повиши качеството на работната сила в България, до момента може да се "похвали" с 9,9% усвоени евросредства.


Ще върнем ограбеното


Като изкусни популисти лидерите на управляващата партия знаят, че хората са особено чувствителни по темата за ограбването на страната в годините на вече 30-годишния преход. Затова темата за връщането на откраднатите чрез  приватизацията милиарди левове се появява от време на време на дневен ред. Неотдавна ГЕРБ се опита да възроди този проблем. След епизодичните дандании около досиетата това е другият въпрос, с който най-много се спекулира. Още по времето на служебния кабинет "Герджиков" стана ясно, че Агенцията за приватизация е предала на прокуратурата пълна информация за  сделките на прехода. Те били подбрани по критериите за обществена значимост, публичен интерес и ореол на скандалност. След като бе конструирана новата власт, третото правителство на Борисов наложи мораториум върху раздържавяването. После из новия парламент се завъртяха няколко законопроекта, свързани с ревизия на приватизацията, и после всичко утихна. Даже човек да не е юрист, може да усети, че както тогава, така и сега съществуват непреодолими юридически бариери пред подобни ревизии от типа "след дъжд - качулка". Възобновяването на изтекли давностни срокове, което да доведе до наказателно преследване, е проблемно както с оглед на конституционната ни уредба, така и с международно-правните ангажименти. Не е трудно да си представим и съдбата на подобни дела в българските съд и прокуратура, а връщане на заграбеното в условията на продължаващ грабеж е просто немислимо.
Ако влезем в стила на премиера, който използва стари лафове отпреди 40 години като този, че едно време военната служба била тежка, но за сметка на това продължителна, бихме казали, че икономиката сега мърда въпреки правителството. Освен това оказва се, че заклинанията имат някои общи черти с мантрите, в смисъл, че те помагат за приемането на желанието за действителност. Последната година от управлението на ГЕРБ го доказа.
 

Утре става ясна съдбата на коалицията

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 224

Предстоящо

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 224

2000 униформени бяха на пост

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 224

За Цветанов оставката на Симеонов заздравявала властта

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 224

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 224

Кратки новини

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 224

Чехите протестират срещу премиера Бабиш

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 62

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 95

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 63

/ брой: 224