11 Декември 2018вторник12:16 ч.

Наука

Суперпромени на тънко

МОН първо ще атестира учените, после ще измисли правилата за атестиране. Пуска идеята на БСП за минимален праг на заплатите, отхвърлена от ГЕРБ

/ брой: 86

автор:Велиана Христова

visibility 657

МОН пусна за обществено обсъждане оперативен план за изпълнение на първия етап от Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г., който трябва да бъде приет от МС. Въпросната стратегия бе обновена в НС през юни 2017 г. и ще бъде изпълнявана на три етапа - възстановяване на националната система за научни знания 2018-2022 г., ускорено развитие 2023-2025 г. и постигане на наука на световно ниво 2026-2030 г. Ни повече, ни по-малко. Стартовата ситуация за тази грандиозна цел е повече от плачевна - пренебрежение у политиците и слаб интерес у обществото към науката; финансиране на изследвания, по което сме на последните места в ЕС; осигуреност на работещите в най-големия научен център у нас - БАН, около 10 до 25 пъти по-ниска от тази на сродни центрове в Европа; заплати на учените ни два пъти по-ниски от средната за страната; най-ускореното "изтичане на мозъци" в рамките на ЕС; нисък брой на заетите с наука; току-що стартирала - 4 години след началото на програмния период, оперативна програма за изследователски центрове с европари, в които участват не повече от 250 учени от вузовете и БАН.    
На този фон МОН пусна грандиозни замисли в 10 раздела за първия етап на научната стратегия. Най-напред е предвидено тази година да бъдат създадени минимални критерии за получаване на научни степени и за заемане на академични длъжности по видове науки. Това поне би трябвало да стане, защото НС най-сетне промени Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС) и предвиди да бъдат въведени такива критерии. Те обаче не са част от закона, а ще бъдат създадени от МОН, като обещанието е това да стане до месец юни. В плана на министерството е записано, че чисто научните критерии за работещите в научните организации ще бъдат по-високи за сметка на образователните дейности във вузове. Т.е. вече е замислено

ново разделение на изследователите

като критериите за научен принос няма да бъдат еднакви и професор няма да е равен на професор. А системата за контрол за спазването на минималните изисквания няма да заработи веднага, а е планирана чак за 2019-2022 г. Т.е. още 4 години няма да се следи дали продължава производството на титли "на кило".
От тази година започва периодично атестиране на научните организации, на вузовете и на учените в тях, предвижда документът. Критериите за атестирането обаче ще се създават до... 2022 г. При незадоволителни резултати може да се намали субсидията на звената, а учените може да бъдат освобождавани от длъжност. И санкциите ще започнат според МОН от 2019 г. - т.е. преди да бъдат изработени критериите за атестирането. Писали, брисали и не видели. И "адекватни критерии" за отчитане на научната дейност ще се правят, ама по-после. А още от 2018 г. ще има и независима международна оценка на научните организации и вузовете! Красиво, само че международната оценка, през която само БАН премина през 2009 г., струваше 400 000 лв. А пари за целта сега не са посочени.
В плана се предвижда пак до 2022 г. да се разработят програми за повишаване на квалификацията на учените, а фонд "Научни изследвания" на МОН да прави конкурси за специализации във водещи научни центрове в чужбина. Кой ще плаща, пак не е обяснено. Предвижда се нормативно

да се регламентира учебната натовареност


на учените в университетите, така че да им остава време да се занимават с наука. Ще бъде въведена възможност за свободни години за специализация. С пари от държавния бюджет и от ОП за околната среда пък ще бъдат канени световно известни учени за лектори у нас.
В плана има раздел и за най-болната тема - заплатите и социалния статус на учените. МОН предвижда да се въведе  диференцирано заплащане с... фиксиран размер на минималните възнаграждения за конкретните академични длъжности! С нормативен акт през 2019 г. щели да бъдат фиксирани минимални нива на заплатите и на допълнителното материално стимулиране според резултатите. А заплащането ще зависи от  квалификацията. Ха сега, де! Не знам как управляващите в МОН са записали идеята за минимален праг на заплатите по длъжности, което БСП предлага от години при обсъждането на всеки закон, отнасящ се до науката и висшето образование. И от години мнозинството на ГЕРБ в парламента плюс министрите им в МОН неизменно и категорично отхвърлят тези предложения. И при Дянков, и при Горанов финансовото министерство също винаги е против. Но една малка подробност - в плана МОН пише, че за тези минимални прагове на заплатите се осигуряват средства от държавния бюджет. Въпрос: а над минималните прагове държавата ще осигурява ли заплатите на учените...
Впрочем, МОН се разминава с парламентаристите на ГЕРБ и по въпроса за научната етика - ГЕРБ и Обединените патриоти създадоха с промяна в ЗРАЗ Комисия по академична етика, назначена пряко от министъра, която ще разглежда жалбите в конкурсите и плагиатството. При МОН обаче седи старият вариант, отхвърлен от герберите - създава се Апелативна комисия по научна етика, излъчена от научната общност. Включително срещу лъженауката. И сега - кой кого?   
В проекта на МОН е предвидено също да се създаде през 2019 г. съвместна комисия за условията на труд с участието на социалните партньори, която ще предлага целево подпомагане там, където се налага. Откриването на нови научни центрове ще става единствено, ако има подходящи условия за научна работа. Надълго и нашироко са разписани мерки за популяризиране на науката и постиженията й (от недоглеждане те се повтарят в три раздела на плана). МОН иска и подкрепа за държавните медии, които да правели предавания за популяризация на науката и ограмотяване на населението. Държавните медии у нас са три, а очевидно, юристите в МОН не са съобразили, че привилегии според формата на собственост са

антиконституционни и намирисват на дискриминация


Според научната стратегия, България трябва да увеличи броя на учените в страната, затова МОН предвижда повишаване на стипендиите за докторанти чрез регламентиране на минимални стипендии и увеличаване на държавната поръчка. И това е малко вероятно да стане, защото в средносрочната бюджетна прогноза на МС до 2021 г. парите за стипендии не се увеличават и са заковани на 0,1% от разходите. Академичните звена, предвижда МОН, ще носят отговорност, ако докторантът не защити дисертация в определен срок след приключването й. Ще може да се финансират докторанти и чрез проекти. От тази година започвало въвеждане на нова длъжност - постдокторант, като ще се регламентира и заплащането за нея. Това обаче не може да стане без нова промяна в ЗРАЗ и в Закона за висшето образование (ЗВО).
И нещо много важно: в плана пише, че до 2022 г. субсидията на вузовете за изследователска дейност ще се възстанови в пълен размер (т.е. 10% от издръжката, както е според ЗВО). Само че не е ясно дали това ще се отнася и за висши училища, които не правят наука, а само я имитират. И второ - как точно ще стане, когато в цитираната вече средносрочна бюджетна прогноза на правителството до 2021 г. парите за вузовете са... замразени на 416,1 млн. лв. - колкото са и в момента. За БАН се предвижда субсидията да расте с по 4 млн. лв. на година - колкото да се компенсира бъдещото увеличение на минималната заплата за страната. Не за пръв път документи на различни министерства нямат общо помежду си, но както знаем от опит, командва финансовият министър...       
И още нещо открехва документът на МОН. Разписани са обилно функции на фонд "Научни изследвания" -

"или на негов правоприемник"!

След като злополучният фонд още не се е оправил след зулумите при министър Игнатов през 2012 г., след като МОН сменя правилника му по два пъти на годината, сега пък е замислило да го трансформира в някакъв "правоприемник". Ни стратегията, ни планът не казват какъв. 
Много още красоти съдържа документът на МОН - привличане на българските учени от чужбина, които може да бъдат "назначавани частично"; нормативни промени за по-лесно наемане на водещи учени от чужбина ("в рамките на предвидения бюджет"?!), квалификация на наши учени във водещи центрове в чужбина (и пак - с какви пари?); квалификация на изследователи от страната във водещи наши научни организации (безплатно ли?). Включени са, разбира се, центровете за върхови постижения и за компетентност с европари по оперативната програма за образование и наука, както и бъдещи регионални научни центрове, процедурите за които още не са започвали. Обаче. Ще бъде създаден и... Съвет за координация на тези центрове, който след края на оперативната програма щял да поеме и контрола над тях. Пак структурка над структурите - но както знаем от законите на Паркинсън, администрацията има свойството да се размножава.
Планът предвижда нашироко и преглед на научните инфраструктури у нас; съвместно използване на апаратурата от изследователи от страната; създаване на правила за ползване на инфраструктурата, изградена с публични средства; преглед на сградния фонд на звената; нормативи за обучаване на докторанти по заявка на индустрията; центрове за трансфер на технологии; защита на интелектуалната собственост, нормативи за участие на фирмите; "изнесени научни изследвания (аутсорсинг) във фирми; регионални клъстъри и прочее преписани от европейските бумаги красоти. Както и създаване на "научно-иновационни комплекси като водещи научни центрове", каквото и да означава това. Все центрове, все нови и все водещи. На самите автори на плана май също не им е ясно, та са предвидили концепция за такива центрове да се създаде чак през 2022 г. 
Едно липсва в плана - как ще се повиши процентът от БВП за наука. Именно това ни препоръчва Еврокомисията неведнъж. При това в доклада към документа се цитират препоръки от партньорска проверка от 2015 г. за състоянието на науката и научните организации у нас. Но междувременно вече има нов партньорски доклад на Еврокомисията - от 2018 г. И той обаче казва същото - повече публично финансиране! Но при нас очевидно маймуните се ловят с трици.       
 

 

Влакът София-Варна излезе от релсите

автор:Дума

visibility 23

До 3000 евро за български паспорт в Сърбия

автор:Дума

visibility 102

ЕП гласува днес доклада "Станишев" за Шенген

автор:Дума

visibility 81

ВОДАТА ПОСКЪПВА

автор:Дума

visibility 251

/ брой: 240

"Булгаргаз" поиска 3,5% по-скъп газ от Нова година

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 240

Фермерите длъжни да колят животните си по заповед на БАБХ

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 240

Вдигнаха ставките за подпомагане на малките планински ферми

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 240

Мерките на Макрон не стигат, протестите продължават

автор:Дума

visibility 118

Макрон обяви извънредно икономическо положение

автор:Дума

visibility 288

Приеха Пакта за миграция

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 240

Разрешиха на Великобритания да не напуска ЕС

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 240

Една векове таена омраза

автор:Славчо Кънчев

visibility 337

/ брой: 240

Нулев резултат от мерките срещу мръсния въздух

visibility 217

/ брой: 240

С програми срещу смога

автор:Деси Велева

visibility 179

/ брой: 240

Жълтите жилетки...

visibility 191

/ брой: 240