18 Ноември 2018неделя23:49 ч.

Рубиконът на Тръмп

Иран и ядреното споразумение са първото наистина сериозно препятствие по пътя на Тръмп досега

/ брой: 86

автор:Георги Христов

visibility 581

Макар войната в Сирия вече да не е така ожесточена, ситуацията в Близкия изток продължава да ври и кипи. На 12 май изтича срокът на действие на ядреното споразумение, договорено през 2015 г. между Иран, от една страна, и Русия, САЩ, Великобритания, Китай и Франция (това са петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН) плюс Германия, от друга. Съгласно това споразумение Иран се съгласява да ограничи ядрената си дейност в замяна на сваляне на санкциите срещу него. Окончателният документ е резултат от повече от година преговори и влиза в сила с резолюция 2231 на ООН. 
От самото си встъпване в длъжност обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп се изказва изключително негативно за ядрената сделка, като обвинява предишната администрация на Барак Обама в сключването на много неизгодна за Америка сделка. В този контекст Тръмп неведнъж досега е заплашвал, че ще излезе от споразумението, както вече направи с търговското споразумение ТПП и Парижкото споразумение за климата. Обяснението, че Тръмп като изпечен бизнесмен може да предоговори по-добри условия за страната си, може да носи популярност сред избирателите вътре в САЩ, но запознатите с начина на функциониране на международната политика се отнасят скептично и дори с насмешка към него. В случая на ТПП зад решението на Тръмп стои желанието му да води протекционистка икономическа политика, да се възползва от факта, че САЩ са най-големият пазар на света, и да изнудва партньорите си чрез водене на търговски войни, вместо да се придържа към вече договорени рамки. Показателни са влошените в последно време отношения с Китай и ЕС. Доколкото обаче САЩ също са зависими от международната търговия, това е опасна форма на хазарт, която в дългосрочен план може да донесе тежки загуби на Америка.
Същото може да се каже по отношение на ядреното споразумение с Иран. За да придобием представа за мащаба на ситуацията, трябва да отбележим, че наложена върху картата на Европа, територията на Иран би се простирала от Берлин до София. Иран е 4 пъти по-голяма държава от съседен Ирак и 9 пъти колкото Сирия - последните жертви на големите войни в Близкия изток през XXI век. Освен това Иран е страна с население от 75 милиона души, а след падането на санкциите страната инвестира усилено във въоръжените си сили, като основният партньор за това е Русия. Това идва да покаже, че Иран като препятствие пред американските интереси в региона се намира в съвсем друга категория от споменатите вече Ирак или Сирия.

Разпределението на силите

Впрочем ситуацията е значително по-сложна от обикновено противопоставяне между Вашингтон и Техеран. САЩ имат силни връзки с другите два регионални фактора в региона – Израел и Саудитска Арабия. И всеки един от тях се опитва да установи влиянието си върху него. Иран обаче е сериозна пречка пред доминацията и на двете държави. Всъщност Иран е толкова сериозна пречка пред Израел и Саудитска Арабия, че в последната година след смяната на властта в Рияд наблюдаваме необяснимо на пръв поглед затопляне на отношенията между две държави, които иначе би трябвало да са смъртни врагове. Фразата "няма вечни приятели, има вечни интереси" се приписва на Уинстън Чърчил. В действителност обаче фразата се отнася и до вечните врагове и  се появява за пръв път в произнесена през 1848 г. реч на лорд Палмерстън - английски държавник, участник в множество правителства по време на политическата си кариера. С оглед на развитието на отношенията Израел - Саудитска Арабия, кулминирали в изказването на престолонаследника и нов силен човек в саудитския двор принц Мохамед бин Салман, че Израел има право да съществува и че палестинците или трябва да приемат това, което им се предлага, или да млъкнат, можем да кажем, че този подход е жив и днес. Съвсем доскоро такива заявления бяха немислими от устата на който и да е арабски лидер. Причините за тази необичайна коалиция под шапката и благосклонния поглед на САЩ са именно в невъзможността да бъде отслабено иранското влияние в региона. В тази връзка не е учудващо, че единствените държави, които стоят твърдо на страната на Тръмп в желанието му да прекрати ядреното споразумение с Техеран, са именно Израел и Саудитска Арабия.
Другият ясен лагер в региона се представлява от Иран, Русия и Сирия. Войната, която Дамаск води срещу различни "умерени" и не толкова умерени опозиционери, сближи още повече тези три страни, а иранското ядрено споразумение допълнително вдига залога за тях. Русия се явява основен търговски и политически партньор на Иран, а неимоверно отслабената от 7 години война Сирия е зависима и от двете. Въпреки необоснованите обвинения от противниците на Техеран, че подкрепя тероризма, в действителност Иран е остров на стабилност в най-размирния регион на света. Всъщност следите на "Ислямска държава" водят в точно обратна посока – Саудитска Арабия е флагманът на радикалния ислям в света и е отговорна за радикализирането на хиляди и хиляди млади араби сунити. В този смисъл джихадистките групировки, залели Сирия и целия Близък изток, са много повече нейна отговорност, отколкото на някой като Иран, която освен това е държава с преобладаващо шиитско население. Ако в Иран се случи същото, което се случва в Сирия, вероятността следващата цел на ислямистите да се окаже Русия става неимоверно по-висока. Разглеждайки нещата в този контекст, може да се открие основание за тезите на много анализатори, че Сирия е само прелюдия към по-мащабна война с Иран, а оттам и Русия. Въпреки относителния неутралитет, който Китай спазва, той също попада в този лагер поради собствената си уязвимост през Централна Азия и поради факта, че е основен търговски партньор на Иран, предимно като вносител на петрол. И ако Сирия не е достатъчен повод за силните играчи в световната политика да започнат трета световна война, Иран със сигурност би бил.
Агресивната риторика от лагера на САЩ обаче не среща подкрепа на едно ключово място - Европа. Нещо повече, в рядка проява на инстинкт за самосъхранение европейските лидери масово призовават за запазване на споразумението.
Може би отчитайки всички подробности и осъзнавайки залога, френският президент Еманюел Макрон рязко смени тона, който демонстрира по отношение на Сирия и в случая на Иран, дори отиде на крака във Вашингтон, за да уговаря Тръмп да не излиза от сделката. Подобна е и позицията както на Германия, така и на целия ЕС в лицето на Федерика Могерини. ООН също иска запазване на сделката.
 
Мръсните игри

Ситуацията подозрително прилича на тази с Ирак през 2003 г., но има и разлики. Имаме ясно очертана "коалиция на желаещите" и скептично настроени държави. Дори обвиненията са подобни. Преди седмица станахме свидетели на едно необичайно събитие – израелският премиер Бенямин Нетаняху се изяви в ролята на телевизионен водещ. Той обвини Иран в укриване на разработки на ядрено оръжие, като заяви, че израелските спецслужби разполагат с "половин тон материали", включващи 55 хиляди документа и 183 компактдиска от ядрените архиви на Иран. Речта на Нетаняху беше придружена със слайдове и с веществени доказателства, намиращи се на разположение на израелските спецслужби. Това странно телевизионно шоу, изнесено на английски, беше показано от всички водещи телевизионни канали в Израел. Целта му беше да покаже на света, че Техеран "безсрамно е лъгал", че замразява ядрената си програма. Подобни представления наблюдавахме преди започването на войната в Ирак от Колин Пауъл и Тони Блеър.
Разликата този път беше, че шоуто на Нетаняху беше почти веднага отхвърлено както от ЕС, така и от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Дипломат номер едно на ЕС Федерика Могерини заяви, че твърденията на Нетаняху не показват по никакъв начин, че Иран понастоящем нарушава споразумението. Тя настоя, че преди всичко Международната агенция за атомна енергия трябва да направи оценка дали Иран се придържа към споразумението, защото МААЕ е единствената безпристрастна международна организация, която е натоварена със задачата да наблюдава спазването на иранските ядрени ангажименти. Позицията й малко или много бе повторена от всички европейски лидери, като дори напускащата съюза и традиционно заемаща проамериканска позиция Великобритания се обяви в защита на ядрената сделка. В специално изявление самата МААЕ заяви, че "няма достоверни признаци след 2009 г. Иран да е разработвал ядрено взривно устройство". В изявлението на МААЕ се казва още, че "разглеждането на този въпрос е приключило" след представянето на доклад през декември 2015 г. Трябва да се отбележи също така, че агенцията провежда и периодичен мониторинг в Иран и досега не е установила никакви нарушения от страна на Техеран, с което силно потвърждава тезата му, че става дума за преднамерена атака срещу страната. Руският външен министър Сергей Лавров също не обърна голямо внимание на "сензацията" на Нетаняху, като заяви, че всичко това вече е било известно на МААЕ при формирането на нейното становище, и допълни, че ако Израел разполага с някаква нова информация, то тя веднага трябва да бъде предадена на международните експерти.  Китай от своя страна заяви, че САЩ не трябва да се отказват от дългосрочната си цел за намиране на дипломатически решения на проблемите.
Малката демонстрация на Нетаняху може и да не постигна целта си в останалия свят, но удари в десетката точно там, закъдето беше предназначена – Вашингтон. Новият държавен секретар на САЩ Майк Помпео, един от многото "ястреби", с които се заобиколи Тръмп в последно време, веднага обяви, че документите на Нетаняху "доказват лъжата на иранския режим". Самият Тръмп не остана по-назад и също подкрепи израелския премиер. След преместването на посолството в Йерусалим например това е поредното доказателство за силата на влиянието, което израелското лоби има върху настоящия президент на САЩ, дори когато това означава САЩ да останат в изолация спрямо целия останал свят. А през уикенда стана ясно, че от Белия дом са поръчали на израелска фирма да търси компрометираща информация за хората от администрацията на Обама, подписали споразумението с Иран през 2015 г. Предвид тези разкрития и цялостното поведение на Тръмп през последните месеци, няма да е никак учудващо, ако на 12 май той наистина обяви, че САЩ се оттеглят от споразумението.

Ще има ли наистина нова война?

Трудно е да се каже какво ще реши Тръмп, но всички индикации сочат, че излизането на САЩ от ядреното споразумение с Иран е далеч по-вероятната опция. Оттам нататък въпросът е каква точно ще е стратегията на Тръмп и Израел. За съжаление на базата на "доказателствата" миналата седмица Нетаняху успя да си извоюва от парламента на Израел правото да нанася удари в чужда страна по свое усмотрение, без да трябва да се консултира с депутатите. Предвид, че в последните седмици станахме свидетели на израелски удари в Сирия и че Нетаняху заяви, че моментът за "справяне" с Иран е сега, вероятността от израелска провокация срещу мира е твърде вероятна. Омразата между Израел и Иран е толкова голяма, че това неминуемо ще провокира ответен удар. Остава да видим дали наистина Тръмп иска повече да стъпче наследството на омразния му Обама и да има поле за действие с извиване на ръце и санкции, или е готов на истинска, при това много сериозна война, която може да подпали не само Близкия изток, но и целия свят. Действията му по отношение на Сирия и Северна Корея показват, че Тръмп е повече склонен на блъфове, отколкото на реални постъпки.
В тази неясна ситуация има и още един притеснителен фактор, който може да наклони везните в неблагоприятна посока - влиянието на Америка в глобален мащаб отслабва все повече. След де факто провала в Сирия и респективно успеха на Русия дори военният министър на САЩ Джеймс Матис бе принуден да признае, че светът вече не е еднополюсен, т. е. САЩ не са едноличният господар на планетата. Европа също все повече показва признаци на еманципация от почти васалното си положение спрямо Америка по отношение на външната политика. Случаят "Иран" е особено показателен в това отношение. Готово ли е американското ръководство на отчаяни ходове в опит да задържи или дори възвърне блясъка на една отминаваща епоха и дали това ще се окаже успешна стратегия, или ще ускори пренареждането на световната шахматна дъска, ще видим съвсем скоро.

Иранският президент Хасан Рухани заяви от своя страна, че реакциите на европейските държави го интересуеват повече от решението на Тръмп и че САЩ много скоро ще съжаляват, ако излязат от споразумението
сн. БГНЕС

Утре става ясна съдбата на коалицията

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 224

Предстоящо

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 224

2000 униформени бяха на пост

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 224

За Цветанов оставката на Симеонов заздравявала властта

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 224

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 224

Кратки новини

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 224

Чехите протестират срещу премиера Бабиш

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 62

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 95

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 63

/ брой: 224