19 Ноември 2018понеделник12:26 ч.

Балканските конфликти продължават, а решения няма

Световният покер на геополитическите играчи продължава без почивка

/ брой: 82

автор:Зорница Илиева

visibility 786

Балканската карта се оказа онзи коз, с който мине не мине време, и големите се цакат, без да им мигне окото.
Исторически погледнато, още от XVIII век Западът не е пропускал момент да се противопостави на растящото руско влияние на Балканите. Геополитическите и икономическите интереси не се съобразяват с етно-религиозна принадлежност и настроенията сред местното население. Напротив, религията и етносите в региона се използват от играчите в една или друга посока, за да се постигнат стратегически цели.
Не може да се скрие обаче, че управляващите прозападни елити на Балканите, които обявиха евроатлантически приоритети и наистина избраха антируски курс в политиките си, всъщност

се разминават със съхраненото през годините отношение към Русия

на голямата част от редовите граждани в региона. Това е чувство на симпатия и има своите корени не само в православието, славянския произход и преклонение пред "московците" поради ролята им за освобождението от османско робство. Налаганото дистанциране от Русия от страна на компрометирани лидери с тъмно минало, с известни корупционни практики и действия в унисон с чужди интереси поставят населението от другата страна на барикадата. Любопитното е, че информации за подобни практики и дори поставянето на т. нар. чадър от страна на управляващи в региона над трафиканти на наркотици, мигранти, цигари и т.н. излизат предимно в западни медии. Например медии в Италия и Германия не пропускат да посочат, че управляващите в Прищина са бивши дейци на АОК и има основателни съмнения относно начина, по който са участвали в битките за отделяне на Косово от Сърбия. Премиерът Харадинай наскоро сам заяви, че това е било война и "може и да съм участвал в убийство, знае ли човек".
В Македония лидерите на албанските партии, които участват в управлението или имат решаващ глас в политиките на правителството и на Зоран Заев, също са от Армията за национално освобождение, която водеше партизанска война с македонското правителство през 2001 г.
За Черна гора "Политико" пише, че за 25 години управление на президента Мило Джуканович населението на малката страна се е нагледало на насилие над журналисти, необуздана корупция, гангстерски убийства, трафик на мигранти и наркотици. Цигарената мафия е отделен казус. Но Джуканович винаги е бил подкрепян от Запада и наскоро спечели изборите за президент на Черна гора. Ориентацията на управлението му е, разбира се, евроатлантическа, а страната е член на НАТО. Международният консорциум на разследващите журналисти изнася данни, че Джуканович притежавал 14,7 млн. долара при средна работна заплата от 511 евро. Сумата никак не е впечатляваща, защото светът борави с милиарди в такива случаи, особено когато става въпрос за руски олигарси и на тях им се търси сметка, за да се притиска Москва. Но на Балканите населението е толкова бедно, та при социологически проучвания не крие, че

"приема подкупи в замяна на своя вот"


Тоест избори се печелят по начин, който няма общо със законността. Поне така се твърди след изследване, поръчано от ЕС, на което се позовава и "Политико". Казват, че в Черна гора имало 64 милионери, които не плащали "данък богатство", а най-богатият черногорец имал 63 млн. по банкови сметки (ТV Црна гора). Липсвала политическа воля за прилагане на приет закон за "данък богатство", но това никого не изненадва.
На Балканите е известно, че "гарван гарвану око не вади", независимо от приети козметични реформи и закони, които никой няма намерение да спазва. Важното е, че Западът, включително ЕС, не пропуска да потупа по рамото управляващите на Балканите, стига да не се отклоняват от  евроатлантическата ориентация.
Но се стигна до ситуация, която всички сериозни наблюдатели по света наричат тревожна за региона. Конфликти между съседи валят непрекъснато. Независимо от заявени приоритети за членство в ЕС и НАТО, което предполага, че междуособиците ще се решават ускорено. Но те са натрупвани столетие и едва ли натиск за незабавни "стискания на ръце" ще доведе до търсения ефект. Проблемът с признаване на независимо Косово е доказателство, че в региона е рисково да се действа в противоречие с масовите разбирания на гражданството. Косово е дамоклевият меч над Белград, но всеки политик, който се реши да го признае, ще трябва да се прости с политическата си кариера. И не само. Защото това са Балканите, където емоциите често надделяват над разума. 82% от сърбите не желаят да се признае, че Косово отдавна не е Сърбия. А Сърбия ще влезе в ЕС, ако признае Косово. Докато 5 държави от този ЕС не са го признали. Както и Русия, Китай и Индия. Сръбският президент Александар Вучич беше обещал, че до края на април ще излезе с предложение за решение - тоест компромис, който да позволи "сключване на сделка" и изход от лабиринта Прищина. След като размяната на територии бе отхвърлена като възможен изход, сега Вучич пред "Гардиън" казва, че "в момента има кратък период от шест месеца или една година, в който може да се стигне до сделка". Но "Сърбия трябва да получи нещо в замяна". Добре е научил уроците на Тито и Милошевич, при когото е бил министър на информацията. Не отказва диалог с косовския си колега Хашим Тачи, организира поредица от срещи със западни лидери и ги убеждава в необходимостта от компромисно решение, в което да има повече придобивки за Белград. Изслушва внимателно и предложения на Брюксел, че сделката може да е в посока "Белград формално да признае независимо Косово, за да отвори път на Прищина към ООН, а на Сърбия към ЕС". Но убийството на местен сръбски лидер в Косовска Митровица - Оливер Иванович, грубото принуждаване на висшия сръбски чиновник Марко Джурич да напусне Косово, съобщенията, че Косово ще трансформира силите си за сигурност в редовна косовска армия, в която ще могат да участват и сръбски граждани на Косово, непрекъснато отлагат "сключването на сделката".
Да беше само кризата в отношенията между Косово и Сърбия проблем в региона, ще му се намери колаят в крайна сметка, както се казва. Но ето че

Загреб и Белград отново настръхнаха един срещу друг

след като Воислав Шешел (лидер на сръбските радикали) стъпка хърватското знаме при посещение на официална парламентарна делегация на Хърватия в Скупщината (парламента) на Белград. Загреб прие решение да обяви, че сръбският министър на отбраната Александър Вулин "не е добре дошъл в страната". Вулин се канеше да посети концентрационния лагер в Ясеновац, който също е повод за серия инциденти и нелицеприятни изказвания на представители и от двете страни. След загребския отговор Белград приема решение за забрана за влизане в Сърбия на хърватския министър на отбраната Дамир Кръстичевич, а в Загреб се заговори за отзоваване на посланика от Белград. Иначе и Вучич, и хърватската му колежка Колинда Грабар-Китарович са за продължаване на диалога помежду им.
    Ако се спомене и десетилетният спор между Скопие и Атина за името на Република Македония, споровете между Гърция и Турция, които датират още от Първата световна война и се отнасят до принадлежност на острови в Егейско море, казусът Кипър, тлеещите конфликти в трудно функциониращата Босна и Херцеговина с нейното преобладаващо босненско-мюсюлманско население, няма как да не се стигне до извод, че Балканите отново не са спокойни.
На този фон усилията на България да постави Западните Балкани като свой приоритет в председателството и по този начин да играе роля за приобщаването им към ЕС няма как да не бъдат редуцирани до поставяне на балканските проблеми на вниманието на ЕС, но без надежда да бъдат решени в приемливи срокове. Ще се наложи да се приеме за успех препоръката на ЕК  за започване на преговорен процес с Албания и Македония за членство в ЕС. Едно председателство явно не стига за изход от балканските неволи чрез приобщаване към Брюксел. Дали ще се съберат всички на срещата на върха на 17 май в София и ще се преодолее съпротивата на Испания да седне на една маса с Хашим Тачи? Дали ще се подпише обща декларация, която да гарантира общи цели и проекти? Вучич вече заяви, че "ние нямаме право да забием нож в гърба на България и да не бъдем в София на 17 май". Да, Испания може да си го позволи, защото е интегрирана в ЕС и си има Каталуня. А ние, като подписахме онзи Договор за добросъседство с Македония (без значение на натиск и съдействие), защо сега чуваме от министъра на образованието на Скопие, че "не вижда основания да променя историята в учебниците"? Онези учебници, в които историята е манипулирана по начин, който обслужва антибългарски настроения. И да има документ, и да има обещания, няма гаранция, че ще има реализация. Членството на Македония в НАТО ще промени ли тази ситуация? Има над какво да мисли София, когато предаде щафетата с председателството на Виена.


  

На срещата от процеса Бърдо-Бриони в Скопие западнобалканските лидери си направиха задължителната "семейна снимка" в компанията на Доналд Туск и Бойко Борисов. Но на снимката лидерите бяха подредени според конфликтните реалности. Александър Вучич (първият вляво) и Хашим Тачи (вторият отдясно) стояха на противоположните флангове. Сърбия и Хърватия са съседи, но на снимката Вучич и Грабар-Китарович не стояха по съседски, между тях бе албанският премиер Илир Мета
Снимка БГНЕС

 

Пожар край Околовръстното в София

автор:Дума

visibility 18

60% от пътната мрежа влиза в тол таксите

автор:Дума

visibility 15

Първан Симеонов: БСП вари ГЕРБ на бавен огън

автор:Дума

visibility 223

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 224

Подготвят среща на върха за Брекзит

автор:Дума

visibility 36

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 215

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 248

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 721

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 205

/ брой: 224