18 Ноември 2018неделя23:50 ч.

Актуално

Кой ще плаща за борбата с градушките

Ще тръгне ли най-после отдавна обещаваната от властта нова система за градозащита в страната

/ брой: 80

автор:Мая Йовановска

visibility 337

През пролетта на 2016 г., точно преди началото на сезона за защита от градушки, заради мизерни заплати и условия на труд служители на Изпълнителна агенция "Борба с градушките" обявиха гражданско неподчинение. Работещите на три полигона заявиха, че няма да започнат работа, ако властимащите не обърнат внимание на техните проблеми и не се ангажират с разрешаването им. Някои от протестиращите дори заявиха, че са готови вкупом да си подадат оставките, но ще останат единни в исканията си. Всъщност служителите на агенцията от месеци предупреждаваха за намерението си да протестират. Хората за пореден път се оплакаха, че от години търсят комуникация с Министерството на земеделието и храните, но никой не е взел на сериозно исканията им.
Тогава пред ДУМА председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието Светла Василева разказа подробно за липсата на достатъчно средства, за механичните съкращения, за ниските заплати, за работата в изключително тежки условия, които застрашават сигурността на работещите в агенцията и за това, че всъщност хората там са лъгани многократно с обещания.
По това време министър на земеделието бе Десислава Танева, която сега оглавява агрокомисията в Народното събрание. Тя няма начин да не е била наясно за случващото се в агенцията, защото хората неведнъж са протестирали, включително и заради липсата на противоградови ракети. А пък бе сезирана и от депутати за случващото се "под шапката й". Освен това земеделците от години настояват за разширяване на обхвата на дейността на агенцията. Иначе казано - тя да брани, и то качествено, по-голяма част от обработваемата земя в страната. Месец-два след протеста Танева обяви, че държавата планира нова система за противоградова защита, която да обхване всички обработваеми земеделски площи в България. Както се планираше, тя трябваше да работи освен по стария способ - с противоградови ракети, и с 10 самолета. Това стана на среща с бранша, а обещанието беше новата система да тръгне още от следващия сезон с поне два самолета. Което означава, че досега тя би трябвало да работи втора година. Сметките бяха, че за въвеждането на новата система са необходими около 17 млн. лв., а за да функционира тя, бе обявено, че най-вероятно земеделците ще плащат такса между 68 и 90 стотинки на декар.
Изтърколиха се две години и в средата на март тази година Министерският съвет огласи национална стратегия за развитие на градозащитата в страната. Тя предвижда до 90 на сто от земеделските земи да бъдат защитени от градушки. В момента защитата обхваща едва 25 на сто от тези земи. Предвижда се също в действие да бъдат въведени нови 62 ракетни площадки. Планира се през 2019 г. да бъде въведен и самолетен способ за защита от град. Както се казва, старата плоча отново бе завъртяна.
Малко по-късно Министерството на земеделието пък предложи концепция за покриване на щетите от природни бедствия в земеделието. В нея се предвижда Изпълнителна агенция "Борба с градушките", която се финансира от бюджета, да се трансформира в държавно предприятие, което да се бори с градушките, да събира вноски от застрахователи и фермери и да обезщетява пострадали от природни бедствия земеделци. Предлага се отчисления да правят всички регистрирани земеделци за обработваема земя и трайни насаждения без собствениците и ползвателите на ливади, пасища и мери. Застрахователите също ще трябва да плащат, ако предлагат застраховки "Каско", "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество".
Всички земеделски стопани, които са получавали подпомагане по схемата за единно плащане на площ през предходната стопанска година, ще трябва да плащат задължителна вноска от 50 ст. на декар за борба с градушките и другите природни бедствия, показват разчетите на МЗХГ. Парите ще се събират в общ фонд, където вноски ще правят също държавният бюджет и застрахователните дружества. Целта е годишно да бъдат събирани около 30-31 млн. лв., ресурс, който е необходим за защита на земеделието от природните стихии. Това са някои от разчетите на МЗХГ за бъдещия Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието. И след това възникнаха спорове, от които поне засега изглежда, че цялата схема няма как да бъде реализирана във варианта, който предлага МЗХГ. Това е така, защото застрахователният сектор е категорично против да участва финансово.
В началото на месеца Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) излезе с критична позиция срещу концепцията. Според бранша основният недостатък на идеята е, че на държавно предприятие ще се вмени дейност, която по същество е застрахователна. Браншът протестира и срещу предложението пари по доброволните застраховки "Каско" или "Имот" да отиват за покриване на щети в селското стопанство. Още повече че по правило едрите земеделци не желаят доброволно да харчат пари, за да застраховат продукцията си. Според застрахователите подобна мярка би увеличила цените на "Каско" и някои от имуществените застраховки. Вместо да се прави ново държавно предприятие, асоциацията предложи да се създаде пул за селскостопанско застраховане. По нейни данни развитите европейски държави не прилагат модел за държавно финансиране на рисковете в земеделието, а стимулират застраховането на земеделските стопани.
Ако застрахователите откажат да се включат в подготвяната нова система за превенция на градушките и обезщетяване на фермерите, вноските за земеделските стопани ще са по-високи от планираните 50 ст. на декар. Това стана ясно от коментар на агроминистъра Румен Порожанов през миналата седмица. След всичко това трябва да се зададе въпросът: Кой ще плаща за борбата с градушките, ако дейността наистина бъде разширена, и откъде ще дойдат необходимите над 30 млн. лв.? През всичките последни години агенцията постоянно е страдала от хронично недофинансиране. Властта дори сякаш се опитваше да абдикира от тази дейност, която е изключително важна за земеделците, защото чрез нея се брани продукция за милиарди левове. А по всичко изглежда, че няма как застрахователният сектор да се включи в тази дейност. Поне не и доброволно. А това означава, че целият финансов товар ще падне върху земеделците. Колко ще плащат те? Преди две години се говореше за сума до 90 ст. на декар, но дали й тези пари ще са достатъчни, за да събере държавата необходимия ресурс? Това предстои да разберем, когато проектът бъде вкаран в парламента.
Тазгодишният сезон за борба с градушките започна. Работещите на всички противоградови полигони вече дежурят. Май и юни са месеците с най-голяма опасност от градушки. От агенцията се похвалиха, че 8600 ракети, разположени на 199 площадки за изстрелване, са в готовност да посрещнат първите градоносни облаци. Според информацията вече е започнала процедурата по изграждане на нови ракетни площадки.
В началото на месеца, точно преди да започне навият сезон за борба с градушките, депутатът от "БСП за България" и зам.-председател на парламентарната комисия по земеделие проф. Светла Бъчварова депозира въпрос в НС към земеделския министър Румен Порожанов с основно питане осигурени ли са средства за дейността на агенцията. "Предстои откриването на сезона за борба с градушките. Ежегодно в ИА "Борба с градушките" се генерира напрежение във връзка със заплащането на труда и числеността на персонала, необходим за осъществяване на дейността", заявява проф. Бъчварова. Тя попита земеделския министър дали за 2018 г. е предвиден финансовият ресурс, осигуряващ дейността на агенцията, а също дали са осигурени необходимите средства за повишаване на заплатите на служителите, съгласно подписаното през 2017 г. споразумение със синдикатите. Отговор на Бъчварова Румен Порожанов трябваше да даде до 20 април, но това все още не се е случило. Дано до края на пролетта получим отговор.


През миналата година градушките дори изпотрошиха оранжерии

Утре става ясна съдбата на коалицията

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 224

Предстоящо

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 224

2000 униформени бяха на пост

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 224

За Цветанов оставката на Симеонов заздравявала властта

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 224

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 224

Кратки новини

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 224

Чехите протестират срещу премиера Бабиш

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 62

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 95

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 63

/ брой: 224