Кое е гордост?

Талантливата ученичка Марина от Английската гимназия в Пловдив спечелила конкурс на чужда фондация за стипендия 500 000 лв. да учи в колеж в Бостън. В последната фаза на конкурса останали 14 кандидати от Централна и Източна Европа, 7 от тях били българчета. И три дни вече медиите ни се надскачат: "Успех за България!", "Гордост за България!" Абе, колеги, гордост за България щеше да е, ако чужда фондация даде стипендия за Софийския университет и бостънче вземе, че го спечели. Или ако някое от "златните" ни деца от международните олимпиади остане да учи в България. А ако тия 500 000 са причината толкоз да се впечатляваме, май по-голяма "гордост" ни е циганката Гошка от Плевенско, дето спечели 57 млн. евро от джакпот в Испания.
Обърнали сме си ценностите с главата надолу. Всяка година 11 000 наши зрелостници заминават да учат в чужбина. Голяма гордост! В това време вузовете у нас правят по пет класирания - кой с изпит, кой без, че и с лотарийни награди дори, само и само да си запълнят приема. И пак хартисват хиляди незаети места. Страхотна гордост! Това, че българските ученици все още се оказват отличници в чужбина показва, че средното ни образование още подготвя добре възпитаниците си. А после? После губим най-способните. Заминават и не се връщат. Голям успех? Бизнесът ни пък вика: не ни удовлетворява качеството на новозавършилите среднисти. А "не ни удовлетворява", понеже не искаме да им плащаме като хората. На висшистите - още по-зле. Колко доктори на науките работят в завод? Покрай технологичното училище на ТУ-София пък се оказа, че според училищния закон професори и доценти нямат правоспособност да са учители. Обърнали сме си ценностите с главата надолу - това е.
Успех на Марина в Бостън, а тук някой университет спешно да приеме Гошка. Ще е голям успех! За първа страница на медиите.