10 Декември 2018понеделник18:32 ч.

"Очаква ни десетилетие на ярки победи"

Успехът на Владимир Путин не се дължи толкова на харизмата му, колкото на постиженията във вътрешната политика

/ брой: 54

автор:Георги Георгиев

visibility 786

"Имаме ясни, разбираеми, благородни цели. Искаме да направим страната ни ярка, целеустремена напред в бъдещето, защото тук са живели нашите деди, живеем ние, ще живеят нашите деца и внуци. Ще направим всичко те да живеят щастливо... Никой друг, освен нас и вместо нас няма да направи това. Ако направим това, близкото десетилетие, целият XXI век ще минат под знака на нашите ярки победи."

Това е частта от речта на Владимир Путин, произнесена на 3 март на стадион "Лужники" в Москва, която най-често бе цитирана в следващите дни. Тази реч обаче "потъна" в произнесеното два дни по-рано пред Федералното събрание слово, в което президентът на Русия разказа за нови видове стратегически оръжия, които потенциално могат да променят баланса на силите в света. Всъщност "очаква ни десетилетие на ярки победи", е най-голямото предизборно обещание на Путин, който в неделя за четвърти път бе избран за държавен глава на Руската федерация.
Руският президент може и да преувеличава с тази заявка за следващия му шестгодишен мандат, но едва ли с много. Резултатите от предишните почти две десетилетия, през които той ръководеше страната като президент, министър-председател и пак президент дават основание да вярваме, че Путин

не си хвърля думите напразно

Впрочем, точно изпълнението на по-голямата част от предизборните обещания, ако не изцяло, то поне близко до зададения максимум, е отличителна черта на този политик, който в момента вероятно е най-добре подготвеният и отговорящ на обществените очаквания държавен глава в света. Впрочем това не е особено трудно в момента, като наблюдаваме какво дъно копаят държавните мъже и жени в някои от водещите западни държави, които довчера за мнозина бяха образец за подражание в политическата култура.
Когато през 2012 г. Путин се кандидатира отново за президент и фактически, въпреки очакванията на мнозина либерално настроени руснаци, продължи авторитарната политическа традиция в Русия, бяха изказани редица предположения защо това се случва. Намиращият се на тогавашния пик на популярност Путин можеше успешно да управлява страната, и формално намирайки се на втора роля като министър-председател или дори като председател на Думата, пост който също дава много възможности за независим от партийни началници политик. Още повече, че Русия се развиваше успешно в икономически и социален план по траекторията, зададена от предишните му мандати и президентството на Дмитрий Медведев. Единствената съществена причина за завръщането на Путин в Кремъл, бе видяна от мнозина експерти във външната политика и външните заплахи пред Русия.
Започналият процес на силово преформатиране на редица страни от Северна Африка и Близкия изток, агресията срещу Либия, в която САЩ и васалите им

просто излъгаха Русия

за да си осигурят нейния глас в Съвета за сигурност, започващата геополитическа партия около Украйна чрез американския проект "Източно партньорство", продължаващата политика на "меко сдържане" на Русия, както виждаме от дистанцията на времето, явно са били тези аргументи, които са натежали при вземането на решението. Сега виждаме, че този избор за Русия е бил правилен и то точно в сферата на външната политика. Няма съмнение, че съхраняването на баланса между отстояването на националните интереси на Русия и запазването на мира между великите държави, е задача, която този президент решава особено успешно. Да, има тежки санкции за присъединяването на Крим и за сдържането на режима в Киев, за истерията около руските успехи в спасяването на Сирия достигна кресчендо, да срещу Русия се води жестока пропагандна война, но страната напипва пътища как да се развива в тези сурови условия, без светът да е погълнат от военно безумие. Това е безспорна заслуга на президента Владимир Путин благодарение на неговите лични качества, и на експлоатацията на собствения му политически капитал. Ръстът на Владимир Путин като политик е колосален както в Русия, така и на световната сцена. Едва ли има друг държавен ръководител, който толкова да е споменаван от Шпицберген в Арктика до Мак Мърдо в Антарктика и Русия печели от това. Но сянката, която Путин хвърля върху вътрешноруския политически пейзаж, не е положително явление, защото в нея не вирее нищо.
Дебатите на кандидатите за президент на Русия показаха, какво е нивото на конкуренцията. Както казват самите руснаци: "ниже плинтуса". Очевидно е, че съществуващата политическа система

не е в състояние да извади


на "повърхността" равностойни фигури, които да дадат възможност на руския народ да избира между платформи и кандидати, а не по-малката от двете злини. Путин няма ангажимент да създава условия за възникването на силна опозиция, но по силата на позицията, която е заел, има отговорност да остави след себе си такава политическа система, която да е в състояние да произведе нов "Путин", а не страната да бъде люшкана между циклите "силен лидер" - "слаб лидер", характерни за държавите с авторитарни политически традиции. Това обаче е задача, за която той има още шест години, за да разреши.
Агресивната кампания, която сега се води срещу Русия и лично срещу руския президент от западните държави и западноцентрични правителства и медии по света, е най-добрият атестат за неговите успехи. Външнополитическите постижения на Русия, обаче не биха били възможни без успехите вътре в страната, без консолидацията на обществото, без повишаването на жизненото равнище, в сравнение с това, което е било преди 15-20 години. Харизмата на Владимир Путин е безспорна, но хората го оценяват и го оцениха за четвърти път заради това, което усещат, че се е променило в страната.
Има показатели, които илюстрират развитието на Русия, за които в България, а и в други държави почти не се споменава, но те ни казват повече за руското общество, за това откъде е тръгнало и къде е стигнало, отколкото традиционните индикатори като БВП, инфлация, инвестиции, доходи и т.н. Когато се питате защо руснаците за пореден път избират Владимир Путин за президент, трябва да знаете например, че в обявеното преди дни мащабно изследване на Общоруския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) бе фиксиран исторически връх от 85% от руснаците, които обявяват, че са щастливи в живота. За сравнение през 1992 г., след разпадането на СССР, когато за пръв път е зададен този въпрос, щастливите са били 42%. Този

обществен оптимизъм

се дължи както на намаляването на броя на бедните от 33,5% през 1992 г. на 13,5% през 2016 г. (по-нисък е бил преди западните санкции през 2012-2013 г. - 10,7%), така и на усещането за по-добър здравен статус. Цели 50 на сто от анкетираните са оценили здравето си като "добро", което е исторически най-високото ниво на този показател от 2006 г. насам, в същото време хората с "лошо", според тях, здраве са намалели от 24 на 13%. Очевидно пряка връзка с това има и намалялата употреба на алкохолни напитки - броят на редовно пиещите руснаци е спаднал почти два пъти - от 23 на 13%, близо 60% са заявили, че пият рядко, а 28 на сто, че изобщо не пият. Изживяването на една от "вечните руски беди" се потвърждава и от статистиката на починалите от алкохолни отравяния. Ако пиковата стойност от 31,2 на 100 хил. души е била през 2003 г., то 14 години по-късно тя е паднала на 4,6 на 100 хиляди. Това, без преувеличение, е феноменален резултат за Русия. Кардиналната промяна в навиците на обществото се проявява и в това, че все повече хора се занимават със спорт - от 44% през 2006 г. на 76% през м.г. Три четвърти от руснаците са заявили, че се занимават с някакъв спорт.
Много характерно за оздравяването на обществото е намаляването на т.нар външни причини за смъртта. Убийствата в Русия, може и да са много в сравнение с европейските страни, но са спаднали драстично - от 23 на 100 000 души в средата на 90-те години, на 6,6 на 100 хил. сега. Средното ниво за света е 6,2. Самоубийствата от ужасяващите 46,1 на 100 хил. за 1991 г. до сегашните 14,6 за 11 месеца на м.г. Загиналите по пътищата на Русия са повече, отколкото в ЕС, но има съществено подобрение в сравнение с предишни исторически периоди - от над 36 на 100 хиляди през 1991 г. до сегашните 3,84. При това трябва да се има предвид, че през последната година на СССР автомобилният парк в РСФСР е бил 9 млн. единици, а сега е 50 млн.
Нарасналият оптимизъм в обществото се отразява и на демографската картина. През 2017 г. броят на абортите в Русия е достигнал исторически минимум от войната насам - под 700 000. Това е голямо абсолютно число, но за сравнение преди 17 г. техният брой е бил 2 млн. годишно, а преди пет години - 1 милион.
Александър Солженицин казваше, че главната задача пред руските власти е

съхраняването на народа

("сбережение народа), както във физически, така и в нравствен смисъл. Тази задача в общи линии беше решена по време на близо 20-годишното управление под сянката на Владимир Путин. Населението на страната към 1 януари т.г. е 146 880 хиляди души. Това е само с 10 хил. по-малко, отколкото на 1 януари 2000 г., когато Путин пое фактически властта в страната от ръцете на недееспособния Борис Елцин. В отделни години през 90-те години на XX и първото десетилетие на XXI век населението на Русия се съкращаваше с по 930-950 хиляди души. Благодарение както на взетите мерки в демографията, така и на нарасналия обществен оптимизъм негативната тенденция бе пречупена и от 2010 г. населението на Русия непрекъснато расте, основно за сметка на имиграция на славянско население от бившите съветски републики. Ако през 2000 г. раждаемостта е била 8,6 на 1000, то през 2017 г. тя е 11,7. През 2006 г. раждаемостта бе по-висока, но от втората половина на годината започна рязкото й намаляване (при продължаващо плавно снижаване на смъртността). Това бе очаквано и неизбежно събитие. Просто сега в Русия в детеродна възраст навлизат малобройните поколения на 90-те години. Ситуацията ще бъде тежка още 4-5 години, докато се излезе от тази демографска "яма". Но има и много окуражителни тенденции. Ако през 2000 г. само 29% от руските семейства са имали две деца, то през 2016 г. такива семейства са вече 41%. Делът на семействата с три и повече деца е нараснал от 11 на 19%.
Особено важно постижение е намаляването на детската смъртност, чието ниско равнище винаги се смята за признак на цивилизованост и напредничавост на дадено общество. Ако през 2000 г. детската смъртност е била 15,3 на 1000 раждания, то през 2017 г. тя е 5,3 на 1000, което е по-ниско от средното за Европа - 6,64, и от САЩ - 5,8 за 2016 г. През седемдесетте години на XX век френският демограф Еманюел Тод стана известен с това, че предсказа почти точно кончината на СССР поради растящата детска смъртност. Интересно, какво ли означава за днешна Русия падащата до световните минимуми детска смъртност?
През 2017 г. продължителността на живота в Русия достигна 72,6 години. Да, тя е по-малка с 10 години от европейските отличници Австрия, Швейцария, Испания, Гърция, но пък е

съизмерима с българската

Но трябва да се знае, че от 60-те години на XX век до края на СССР продължителността на живота в Русия е почти без промяна, а в следващото десетилетия тя дори намаля от 69 на 64 години. Растежът на продължителността на живота е огромен успех за руското общество и заедно с изредените по-горе показатели е свидетелство за неговото оздравяване от нанесените му в предходните десетилетия травми. Ето това "сбережение народа" на фона на предходните смутни времена, е основната причина, поради която продължава безпрецедентната подкрепа за курса на Владимир Путин и лично на него. Защото, за какво са всички икономически и политически достижения, стратегически победи, ако няма народ, който да се възползва от плодовете на тези успехи. 
Владимир Путин обеща на руския народ десетилетие на ярки победи. В светлината на агресивното поведение на САЩ, Великобритания и васалните на американците европейски държави можем само да си пожелаем, за доброто на всички ни, това да бъдат изключително и само мирни победи.



През 2015 г. руското общество нанесе тежко идеологическо поражение на ненавистниците си в чужбина. "Безсмъртният полк" бе и остава ярка демонстрация на народното единство, без което не са възможни никакви стратегически успехи на страната

 

Пожарникарите негодуват срещу орязан бюджет

автор:Дума

visibility 39

Майките на деца с увреждания са "Човек на годината 2018"

автор:Дума

visibility 53

ГЕРБ властват, не управляват

автор:Дума

visibility 339

Символично погребаха българското пчеларство пред МЗХГ

автор:Дума

visibility 86

В идните 25 г. няма да стигнем средните европейски доходи

автор:Дума

visibility 233

/ брой: 239

Икономическият растеж се забави до 3,1%

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 239

С 9% поскъпнаха доматите само за седмица

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 239

Мей с извънредно изявление за Брекзит

автор:Дума

visibility 143

Лондон може едностранно да отмени Брекзит, реши съдът

автор:Дума

visibility 131

Последните думи на Хашоги: "Не мога да дишам"

автор:Дума

visibility 175

След погромите:Франция очаква реформите на Макрон

автор:Дума

visibility 139

Никога повече!

автор:Велиана Христова

visibility 341

/ брой: 239

Рояль в кустах

автор:Георги Георгиев

visibility 402

/ брой: 239

Датата

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 239